Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Още не бе умрял Уицилиуитъл.

И изпратиха посланици да го питат.

Каква вест носят? До него ли са слугите му?

Едни си отидоха, други останаха.

И тогава извика една женица:

— Защо не умрем и ние?

Защо с нас не идвате насам?

Да го чуят принцовете!

Защо не умрем и ние?

Да искаме вар и пера![1]

Принцовете я чуха и казаха:

— Попитайте Уицилиуитъл.

Също ли иска вар и пера?

Приготвиха вече жаравата от огнени пръчки.

Приготвиха я за жертвоприношение.

Намазаха женицата с вар.

Тогава се обади женицата,

преди да я хвърлят на кладата:

— Колуакацин, вече отивам

там, където е бог,

където моите коси и моите нокти

ще се превърнат в мъже.

Така викаше и Уицилиуитъл.

След като умряха, измиха кръвта им.

Бележки

[1] Вар и пера — символ на жертвоприношението. На принасяния в жертва се слагали пера по главата и крайниците, а тялото му се намазвало с вар. Варта и перата олицетворяват слънцето и светлината му. (Б.пр.)

Край