Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Още не бе умрял Уицилиуитъл.
И изпратиха посланици да го питат.
Каква вест носят? До него ли са слугите му?
Едни си отидоха, други останаха.
И тогава извика една женица:
— Защо не умрем и ние?
Защо с нас не идвате насам?
Да го чуят принцовете!
Защо не умрем и ние?
Да искаме вар и пера![1]
Принцовете я чуха и казаха:
— Попитайте Уицилиуитъл.
Също ли иска вар и пера?
Приготвиха вече жаравата от огнени пръчки.
Приготвиха я за жертвоприношение.
Намазаха женицата с вар.
Тогава се обади женицата,
преди да я хвърлят на кладата:
— Колуакацин, вече отивам
там, където е бог,
където моите коси и моите нокти
ще се превърнат в мъже.
Така викаше и Уицилиуитъл.
След като умряха, измиха кръвта им.