Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (70)

21

Когато тримата студенти си тръгнаха, Хенри очакваше и Луиза да излезе с тях, но след като ги изпрати, професорът се върна в кабинета си и завари дъщеря си там. Той седна отново на бюрото си.

— Какво всъщност мислиш? — попита го тя.

— Това, което казах.

— Че може и да сме прави?

Хенри вдигна рамене.

— Май съм стигнал до такова състояние, при което се съмнявам във всичко.

— И нямаш нищо против това? — Луиза стана от пода и седна на един стол.

— Ами то е своего рода освобождаване.

— Това — да не си сигурен в нищо ли?

— Да. Да се освободиш от всичките си наследствени и придобити принципи и да виждаш нещата еднакво ясно и от двете им страни.

— И всичките ти убеждения ли бяха наследствени и придобити?

— Струва ми се, да. Мога да се върна отново към някои от тях, но точно в този момент пред мене има нова страница.

— И няма да престанеш да търсиш?

— Не. Но искам да го правя бавно и да стигна до самата същност.

— Същността на кое?

— Същността на знанието или по-скоро на мъдростта. Не искам повече да формирам своите становища по периферията. Искам убежденията ми да се дължат на едно дълбоко познаване на живота.

Луиза кимна и се замисли. После попита:

— А какво мислиш за Джулиъс и другите, смяташ ли, че техните убеждения се дължат на дълбоко познаване на живота?

— Ти можеш по-добре да прецениш от мен.

Луиза не отговори, а погледна баща си с нескрито любопитство.

Извикаха ги за вечеря и двамата слязоха в кухнята, където Лилиан и Лаура гледаха телевизия. Без да откъсва очи от телевизора, Лилиан посочи към приготвената от нея вечеря. След малко започнаха рекламите и тя се обърна към Луиза и мъжа си:

— Кой беше тук?

— Трима мои студенти.

— Не ти ли стига това, че ги виждаш в университета?

— Бях обещал да им дам някои книги.

Настъпи мълчание. Хенри си сипа ядене от печката. Лилиан се обърна към Луиза:

— И ти ли посещаваш заниманията?

Луиза погледна смутено баща си.

— Мисля, че може и да идва, ако иска — каза Хенри. — И без това май няма изгледи да започне работа.

Лилиан се обърна отново към телевизора. Хенри и Луиза се погледнаха съучастнически.