Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (10)

10

Доктор Фишър се обади по телефона в четири часа следобед.

— Искат да изпишат Луиза тази вечер — каза той. — Ще й оставят само превръзката на ребрата, иначе всичко е наред.

— Слава богу — каза професорът.

— Сега става въпрос къде да отиде. Ние двамата поговорихме за това и сметнахме, че може би трябва да дойде при вас, в къщи.

— Да, разбира се. Щом мислите така.

— Според мен тя не трябва да остава пак сама.

— Да, естествено.

— А да дойде при мен точно сега, също няма да е много добре. Между нас казано, професоре, в момента с Ана имаме малка разправия.

— Съжалявам.

— Не е нещо особено, но може би атмосферата в къщи не е най-подходящата за Луиза. Би могло в Маклийнови, разбира се, но като разговаряхме с Лу за това, имайки пред вид психическото й състояние, решихме, че вероятно неспособността й да се разбира с вас, нейните родители, е в основата на нейната депресия.

— Да.

— И че може би ще е добре да се прибере и да се заемете сериозно с този въпрос.

— Да, разбира се.

— Мислите ли, че Лилиан ще се съгласи на това?

— Ще се съгласи. Да. Мисля, че да.

— Тогава ще я доведа.

— Ние можем да я вземем.

— Не, професоре, извинявайте, но мисля, че е по-добре аз да я доведа.

Хенри отиде в кухнята при жена си.

— Фишър смята, че тя трябва да се върне в къщи.

— Така ли? — попита Лилиан, като се пресягаше да сложи парче говеждо месо във фурната с инфрачервени лъчи.

— Трябва да опитаме — каза Хенри.

Лилиан се обърна и го погледна. За момент като че ли щеше да избухне в сълзи и Хенри, забелязвайки това, сведе очи към масата.

— Ох… Ще се опитам! — въздъхна Лилиан. Тя прекоси кухнята да вземе лед за коктейла.