Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Генри Каттнер. Хогбены и будущее, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
kpuc85 (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2013 г.)

Публикувано в сп. „Наука и техника“, бр.6/1974 г.

История

  1. — Добавяне

Е и какво от това? Живели сме и в миналото, преди хиляди години, поживявали сме и в бъдещето. Ако поискаме, си спомняме, ако поискаме — забравяме. Обикновена работа. Ние сме Хогбени, генетични мутанти. Ние можем всичко.

А наскоро при нас в Кентъки дойде един археолог, чудак-професор. Все се ровеше в някакви пришълци, ужким те са построили на Земята онова и са измислили това. Усуквания най-различни.

А мене ме напъва смях и нищо друго. Какво общо имат тук пришълците например с кладенеца Чичен-Ица на полуостров Юкатан? Какъв е този тунел за другопланетни ракети? Сам видях как Мамуля още преди петстотин години изкопа този кладенец — трябваше й подземна вода за прането на бельото. Мамуля пусна от очите си светлинни лъчи и ето ти кладенецът готов. Аз, Сонк Хогбен, също мога така.

Или, да речем, огромните съоръжения на Зимбабве в Югоизточна Африка. Прохфесорът дрънкаше, че те уж са построени в незапомнени времена и не е известно от кого. Как ли не! Тези неща баща ми още през XIII век самолично… След царевичната ракия, този тлъст негодник, без да се мърда от мястото си, затвори на късо пространството и това е всичко, издигат си се стените в Зимбабве. По-лесно от лесното. Аз самият мога да усуча пространството, но се страхувам от тези фокуси.

За това пък великаните на остров Пасха — да ме убиеш, сигурен съм, — нашият родственик Лемуел, по прякор Гърбавия, ги прехвърляше. Него го мързи да се движи сам и поради това този лентяй взе, че прехвърли всички идоли на острова — чиста хипноза. По научному това се нарича телепортация. А вие си дрънкате за пришълци!

Е и какво още? Да, „Великият марсиански бог“ по фреските в Тасили, в Сахара. Тях нашият, малкият Сам ги изобрази. Малкият Сам има две глави, а годинките му са едва четиристотин. На детето му е скучно да лежи в цистерната и се храни с електричество и ето че започнало да маже от разстояние всякакви фрески.

Е, достатъчно. Какъв смисъл има да си спомняш за бъдещето? Напразно си пълниш тиквата с глупости. Нека прохфесорът да го боли главата заради пришълците. А ние, Хогбените, обичаме да си живеем тихо и спокойно. Ние сме за това.

Край
Читателите на „Хенри Катнър: Хогбените и бъдещето“ са прочели и: