Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Ран Босилек. Големанко

Весели приказки и разкази

 

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Редактор на издателството: Елисавета Кисимова

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Маргарита Грозданова

 

Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.

Дадена за набор на 8.VII.1974 година.

Подписана за печат на 20.XI.1974 година.

Излязла от печат на 25.XII.1974 година.

Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.

Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.

Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974

История

  1. — Добавяне

Ежко срещнал Кумча Вълча.

— Къде, Вълчо?

— Тебе диря. Кръстник искам да ми станеш. Роди ни се мъжка рожба. Сдумахме се с вълчицата да намерим умен кръстник, та вълчето като него хитроумничко да бъде. Теб решихме да поканим. Ти мъдрец си всеизвестен.

— Благодаря, Кумчо Вълчо. Ти ми правиш чест голяма. Ще ти кръстя вълченцето. Но дали ще стане умно, това от тебе зависи. Ако ти постъпваш мъдро, то ще следва твоя пример. Иди нагласи трапеза, та да дойда да го кръстя.

На сутринта Ежко Бежко кръстил Вълчовата рожба.

Похапнали. Посръбнали. На тръгване Ежко рекъл:

— Сега вече, Кумчо Вълчо, нов живот ще заживееш. На кръщелника за пример трябва винаги да бъдеш. Иди сега при овчаря! Помоли го да те вземе, стадото да му завръщаш. И за труда си поискай едно агънце награда, па донес го на вълчето!

— Бива, Ежко. От днес нов живот захващам. С труд ще изкарвам прехрана.

Вълчо припнал към овчаря.

— Жив бъди ми, млад овчарю!

— Какво искаш, Кумчо Вълчо? Кажи, що те носи тука?

— Искам с труд да се прехранвам. Дойдох пастир да ти стана. — овцете да ти завръщам. Ще ми дариш крехко агне.

— Бива, Вълчо. Дано само вярно служиш! Иди сега при овцете.

Рипнал Вълчо. В кошарата се прехвърлил. Но щом зърнал младо агне, сграбчил го той по стар навик, скочил мигом, па беж — вънка.

Погнали го кучетата. Раздрали му кожухчето.

Завърнал се цял в кърви.

— Как си, Вълчо? — попитал го Ежко Бежко.

— Зле съм, Ежко. От наградата започнах, затова ме тъй дариха.

— Пада ти се, Кумчо Вълчо! Що си дирил, намерил си.

— Ех, какво да сторя, Ежко! По стар навик го направих. Дано малкият кръщелник по-умен от мен излезе!

Край