Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Ран Босилек. Големанко

Весели приказки и разкази

 

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Редактор на издателството: Елисавета Кисимова

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Маргарита Грозданова

 

Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.

Дадена за набор на 8.VII.1974 година.

Подписана за печат на 20.XI.1974 година.

Излязла от печат на 25.XII.1974 година.

Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.

Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.

Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974


Имало едно време беден старец. Той тръгнал един ден към града. Край една гора видял кучета, че разкъсват мъртъв кон. Отстрана седяло слабо лисиче, което гледало към месото, но не смеело да се приближи.

Старецът се съжалил над лисичето, изгонил кучетата и дал на слабото животно да похапне от месото, като му рекъл:

— На̀, хапни си, па се прибери в гората, защото тука ще те разкъсат кучетата.

Старецът продължил пътя си към града.

Като се връщал вечерта, видял лисичето край гората. То седяло на същото място. Щом видяло стареца, извикало:

— Дядо, дядо, цял ден те чакам да се върнеш. Моля ти се, ела с мене!

Лисичето хванало с уста края на дрехата на стареца и го повело.

— Къде ме водиш? — попитал старецът.

— Ще ти кажа, като отидем навътре в гората — отговорило лисичето.

Стигнали сред гората. Лисичето рекло:

— Дядо, затвори си очите!

Старецът ги затворил.

Лисичето пак извикало:

— Дядо, дядо, отвори си сега очите!

Старецът отворил очи. Видял, че се намира в разкошна стая. Влезли две стари лисици и едната рекла:

— Днес ти помогна на сина ни. Той ни доставя храна, защото сме вече много стари. Дълго мислихме с какво да ти се отплатим. Решихме да ти подарим тая чудновата книжка. Като я допреш до ухото си, ще можеш да разбираш езика на животните.

Лисиците подарили на стареца чудноватата книжка и рекли на лисичето:

— Иди да изпратиш добрия старец.

Лисичето извело стареца от гората.

— Сбогом, дядо!

— Сбогом, дядовото!

И Старецът си тръгнал към село.

На другия ден рано сутринта видял на покрива гарван. След малко долетял друг гарван и кацнал при първия. Двата гарвана започнали силно да грачат. Старецът изтичал в къщи. Донесъл книгата. Сложил я до ухото си. Почнал да разбира езика на гарваните.

Единият попитал:

— Какво има ново, приятелю?

Другият отвърнал:

— Научих, че царската дъщеря е много болна. Повикали са отвред прочути лекари и баячи. Но никой не може да й помогне. Колко са глупави хората! Те не знаят, че има една чудновата книга, с която се разбира езика на животните. Ако потопят тая книга във вода и от водата дадат на царската дъщеря да пие, тя тозчас ще оздравеее.

Старецът чул разговора на гарваните и си рекъл: „Ще излекувам царската дъщеря.“

И той тръгнал към столицата. Като стигнал, отишел в двореца.

Пред двореца прочел надпис: „Който излекува царската дъщеря, ще получи голяма награда.“

Той влязъл в двореца. При царската дъщеря имало много лекари, които се мъчели да я лекуват. Той се поклонил пред царя и рекъл:

— Царю честити, аз мога да излекувам дъщеря ти.

— Ех, старче, толкова знатни и незнатни лекари се опитаха да я излекуват, че ти ли. Но щом искаш, опитай се.

Старецът поискал съд с вода, потопил книжката. Налял от водата в една чаша и дал на царската дъщеря да пие. Щом сръбнала, тя тозчас оздравяла.

Зарадвал се царят, царицата и всички царедворци. Най-много се зарадвала царската дъщеря.

Дали на стареца три крини жълтици. Върнал се той доволен при бабичката си и живели още дълго време честити и доволни.

Край