Ран Босилек
Разумка

Мъж и жена си имали една-едничка дъщеря. Където седнели, където станели, все дъщеря си хвалели:

— От наша Разумка по-разумна няма на света. За всичко размисля.

Дошел момък да я сглежда.

Похвалили я бащата и майката:

— От наша Разумка по-разумна няма.

— Тъкмо за такава жена искам да се оженя — рекъл момъкът.

Поканили момъкът на обед. Сложили трапезата. Изпратили Разумка в избата да наточи вино.

Слязла тя в избата. Докато точела вино, погледнала нагоре и видяла пропукана греда.

— Олеле, майчице! — разплакала се тя. — Какво може да стане! Ах, какво може да стане! Като се омъжа, ще ми се роди момченце. Ще порасне. Ще го изпратим да наточи вино. Ще се пропука тая греда. Ще падне и ще го убие!… Ох, сине, сине, как ще те мама прежали!

Като почакали, какво почакали Разумка да донесе вино от избата, пратили ратайкинята да я подири.

Тя слязла в избата, видяла Разумка, че плаче, и я попитала:

— Защо плачеш, хубава господарке?

— Как да не плача! Видиш ли тая пропукана греда на тавана? Като се омъжа, ще си родя момченце. Ще порасне. Ще го пратим да наточи вино в избата. Ще се пропука гредата, ще падне върху него и ще го убие. Ох, сине, сине, как ще те мама прежали!

Разплакала се и ратайкинята, седнала до младата си господарка и занареждала:

— Ох, какиното момченце, как ще те кака прежали!

Чакали, чакали горе за вино, изпратили ратая да види що правят дъщерята и ратайкинята, та се не връщат никакви.

Като слязъл ратаят в избата, видял дъщерята и ратайкинята, че плачат и нареждат.

— Защо плачете, бре момичета?

— Как да не плачем — отговорила дъщерята. — Виждаш ли тая греда пукната? Като се омъжа и ми се роди момченце, ще го пратим да наточи вино. Ще се пропука гредата. Ще падне върху него и ще го убие… Ох, сине, сине, как ще те мама прежали!

Разплакал се и ратаят, седнал до момичетата и занареждал:

— Ох, батевото момченце! Как ще го бате прежали!

Чакали, чакали горе за вино, па отишла майката да види какво правят долу в избата.

Като видяла, че всички плачат, смаяла се и попитала:

— Защо сте се разплакали?

— Как да не плачем? — рекла дъщерята. — Нали ще се омъжа. Нали ще ми се роди момченце. Ще го пратим да наточи вино. Ще падне тая спукана греда върху него и ще го убие… Ох, сине, сине, как ще те мама прежали!

Разплакала се и майката, седнала и тя занареждала:

— Ох, бабиното момченце! Как ще го баба прежали!

А горе бащата и сгледникът чакали, чакали, най-после бащата рекъл:

— Чакай да видя що сториха моите хора, та никакви не дойдоха!

И той слязъл в избата.

Като видял, че всички плачат, зачудил се и попитал:

— Защо сте се разплакали, бре хора?

— Ох, как да не плачем, татко! — отговорила дъщерята. — Нали ще ме омъжите. Нали ще ми се роди момченце. То ще порасне, ще го пратим да наточи вино. Ще падне тая спукана греда върху него и ще го убие!… Ох, сине, сине, как ще те мама прежали!

Разплакал се и бащата, седнал при другите и занареждал:

— Ох, дядовото момченце! Как ще го дядо прежали.

А горе сгледникът чакал, чакал, па си рекъл: „Я да отида да видя що сториха тия хора!“

И той слязъл в избата. Като видял, че всички плачат, попитал:

— Защо сте се разплакали, бре хора?

— Ох, как да не плачем — отговорила дъщерята. — Нали ще ти родя момченце. Нали ще порасне нашето момченце. Па ще го пратим да наточи вино. Ще падне тая пукната греда върху него и ще го убие!… Ох, сине, сине, как ще те мама прежали!

Разплакал се и сгледникът, па и той седнал при другите и занареждал:

— Ох, татковото момченце! Как ще те татко прежали!

Плакали, плакали, най-сетне момъкът рекъл:

— От вашата дъщеря по-умна не мога намери. Ами хайде да направим сватбата и да ви стана зет.

Скоро направили сватба. Разумка и мъжът й заживели заедно. Ако на разумната Разумка не й е хрумнало да се раздели с разумния си мъж, навярно и досега си живеят в мир и сговор.