Ран Босилек
Кръстник

Един беден човек имал много деца. Когато му се родило още едно дете, той се почудил кого да вземе за кръстник.

Като мислел кой ще му кръсти детето, заспал. И като заспал, сънувал, че трябва да излезе на улицата и първия срещнат човек да покани за кръстник.

Щом се събудил, излязъл на улицата. Срещнал един странник.

— Добра среща, странниче!

— Добра стига, човече.

— Нещо ще те помоля.

— Кажи да видя.

— Имам си детенце, пък си нямам кръстник. Ще се съгласиш ли да го кръстиш?

— Защо да не се съглася — отговорил странникът.

И кръстил детето му.

Когато да си тръгва, странникът рекъл:

— Сбогом, човече! Вземи това стъкленце. То е пълно с чудновата вода. Подарявам го на моя кръщелник. То ще му донесе щастие. Докато е още малък, с това стъкленце ти ще спечелиш много пари и ще прехранваш леко и новороденото, и другите деца. Като се разболее някой, поръси го с чудната вода и той тоз час ще се привдигне.

Зарадвал се бедният човечец, че лесно ще прехрани децата си.

Още на другия ден се разболял съседът му. Той взел стъкленцето и отишел при болния.

— Не бой се, съседе, сега ще оздравееш!

Бедният човечец го поръсил с чудната вода и болният тозчас оздравял.

Разчуло се навсякъде за чудноватия лекар. Още много болни той оздравил. Почнали отвсякъде да го търсят. За скоро време забогатял много.

Минали много години.

Един ден се разболяла царската дъщеря.

Ни един царски лекар не могъл да й помогне.

Царят повикал прочутия лекар.

— Дъщеря ти ще оздравее, царю честити.

— Ако оздравее, ще те надаря богато, приятелю.

Лекарят поръсил с чудната вода царската дъщеря и тя тозчас оздравяла.

Царят дал големи богатства на прочутия лекар и той станал още по-богат. Па и прочул се още повече, щом излекувал царската дъщеря. И още повече го търсели. На много хора помогнал. Много хора го обикнали. Прославил се повече от самия цар.

Завидял му царят. Повикал го и му рекъл:

— Слушай, приятелю. Ти вече си богат човек. Можеш да живееш, без да работиш. Пък и аз ще ти дам още злато и скъпоценни камъни. Ще те прибера да живееш в двореца с цялата ти челяд. Само едно нещо искам от тебе. Да ми дадеш чудното стъкло.

Поклонил се бащата и рекъл:

— Благодаря ти, царю честити, за честта, която ми правиш. Но стъкленцето не е мое, а на моя малък син. Подарък му е от един странник, който го кръсти. То му е щастие. И за нищо на света не го давам. Готов съм всичко, що имам, да изгубя, но то да си е у нас, защото е подарък на най-обичния ми син.

— Аз мога и без твое съгласие да го взема, щом не разбираш от добро. Но иди доведи сина си. Той ще излезе по-умен от тебе.

Отишел бащата. Довел сина си при царя.

— Какво работиш, момко? — попитал го царят.

— Работя земята, царю честити, която баща ми купи, когато спечели пари от лекуването на болните.

— Защо ти е да работиш, когато баща ти е богат?

— Богатството лесно се изгубва, а щом човек се е научил да работи, никога няма да остане гладен. Ето сега, царю честити, ако аз не се съглася на онова, което ти ми предложиш, може да ни отнемеш всичките богатства. Но щом ми оставиш двете ръце, аз ще изработвам прехрана и за себе си, и за баща си, който е вече стар, и за цялата ни челяд.

Размислил се царят. Разбрал колко умно говори момъкът и рекъл:

— Имаш право, момко. Ако всички момци в царството са като тебе, по-могъщо и по-богато царство от моето няма да има по целия свят. Отказвам се да искам чудното стъкло. Нека баща ти лекува болните на цялото царство; както излекува и дъщеря ми. А за нея по-добър момък от тебе не мога да намеря. Ти ще станеш мой зет.

Бащата се зарадвал и рекъл:

— Благодаря, царю честити. Аз знаех, че царство, в което има работни момци като моя син, ще има и умен цар като тебе. Пък и прав беше странникът, когато каза, че чудното стъкленце с лековитата вода носи щастие за моя син.

Още на другия ден направили сватбата.

Работливият момък и царската дъщеря заживели радостно и щастливо.

А още по-щастливи били бащата, майката и цялата им челяд. Те всички заживели в царския дворец.

А след смъртта на царя момъкът станал цар. И навсякъде разказвали за неговото мъдро и славно царуване.