Включено в книгите:
Хоро
Весели приказки, разкази и стихове за деца
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Ран Босилек. Големанко

Весели приказки и разкази

 

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Редактор на издателството: Елисавета Кисимова

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Маргарита Грозданова

 

Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.

Дадена за набор на 8.VII.1974 година.

Подписана за печат на 20.XI.1974 година.

Излязла от печат на 25.XII.1974 година.

Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.

Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.

Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974


Ежко Бежко срещнал кърта и му рекъл:

— Знаеш ли какво намислих?

— Кажи, Ежко, да го чуя.

— Реших да посеем жито и да го разделим братски.

— Бива, Ежко.

Орал къртът. Сеял Ежко. Пожънали. Овършали. Дошло време за подялба.

Ежко гребнал едно менче от събраната пшеница, гребнал, но не го напълнил, па изсипал го пред кърта.

— Туй за тебе, брате кърте. Сега за мене ще гребна.

Гребнал Ежко, ала менчето препълнил.

— Чакай, Ежко! — рекъл къртът. — Това ли е братска делба? На мен празно, на теб пълно! Аз препълнено заслужавам. Виж! От тая пуста оран ноктите си изпокърших! Лесно е да се посее, но орането е мъчно.

— Кой ти каза! — викнал Ежко. — Ела сей де, ако можеш! И волът оре земята, но само човекът сее. Туй е майсторство голямо. Пък и аз не само сеех, но и повлачах отгоре.

Къртът сърдито отвърнал:

— Ала ти самичък рече, че ще делиме по братски.

— Рекох го и пак повтарям. Но тука неправда няма. Двойна работа съм вършил. Трябва повече да взема.

— Ще вземеш, но кай ти дава!

Скарали се. Дори щели да се сбият. Но минала Кума Лиса, па им рекла:

— Аз ще бъда съдията! Казвай, Ежко, какво има?

Ежко всичко й разказал и добавил:

— Ето нашта разправия. Ако можеш, оправи я!

— Мога, мога. А ти, кърте, що ще кажеш?

— Каквото отсъдиш, Лисо, готов съм да го изпълня!

— Добре — рекла Кума Лиса. — Сега слушайте и двама! На теб, Ежко Таралежко, само сламата се пада. На̀, вземи я! На тебе, кърте, едно менче жито стига. Ще изкараш цяла зима. А пък всичко, що остава, на съдията се дава.

Разбрал Ежко какъв съдия намерил. Но престорил се на глупав и попитал:

— Кажи, моля, Кума Лисо! За съдийската пшеница трябва ли ти воденица? Готов съм да ти услужа. Ще ти пренеса храната. Ето тука и торбата. Ти ни помири с кърта.

— Ежко, остави шегата! — рекла Лиса. — Можеш ли ти пълна торба да помъкнеш на гърба си?

— Мога, мога. Аз и лисици съм носил, по две изведнъж в торбата, да ги крия от ловците.

— Чудно нещо!

— Нищо чудно. Щом не вярваш, влез в торбата, като сламка ще те вдигна.

Ежко торбата разтворил. Влязла Лиса. Той я вързал и високо заговорил:

— Дигай, кърте! Помогни ми да понося съдията!

Дигнал Ежко Кума Лиса на гърба си. И набол я с бодлите през торбата.

— Оле Ежко, какво стана! — викнала Кума Лисана.

— Който като тебе съди, така награден ще бъде!

Край