Ейми Трий
Отмъщението на дракона (8)

Седма глава

Сезам и Мади се въртяха бързо във въздуха. Изведнъж започнаха да падат право надолу и се приземиха върху купчина пера. За съжаление, перата принадлежаха на Феникс, огнената птица, чийто крясък се разнесе из въздуха.

Сезам и Мади лежаха все още стреснати.

— По дяволите! — извика Феникс. — Внимавайте къде се пльосвате!

Момичетата станаха. Огромна птица с ярка червено-златиста окраска ги гледаше свирепо. Изглеждаше доста раздразнена.

— Съжаляваме — каза Сезам, махайки притеснено едно перо от носа си. — Не сме искали да се приземим върху теб.

— Нямаше какво да направим — добави Мади.

Феникс ги погледна с любопитство. От време на време птицата издаваше звуци като „Ах!“ и „Хм!“. Тогава стана нещо. Фениксът изведнъж промени отношението си и каза ентусиазирано:

— Сезам Браун? Мади Уеб? Търсачите на талисмани от Чуждия свят?

— Точно така — отговори Сезам.

— Ние сме — каза Мади.

— О, боже! — каза Феникс. — Чувала съм толкова много за вас. А сега сте тук, на моята порта. Аз съм Феникс. Пазач на портите номер три. Добре дошли в Каризма!

Сезам и Мади се спогледаха. Чувстваха се известни като поп звезди. Оглеждайки се наоколо, осъзнаха, че стоят пред порта от ковано желязо, вградена в стената, а през отворите се виждаше уличка.

— Къде сме? — попита Сезам.

— На Фенерения хълм — отговори Феникс. — Днес има карнавал. Денят на Агапого е.

— Звучи забавно! — каза Сезам. — Но ние сме тук, за да потърсим липсващите талисмани.

— Колко време имаме? — попита Мади.

— Бъдете тук, преди часовникът да удари три часа — предупреди ги Феникс.

— Хайде, Мади — каза Сезам. — Да тръгваме.

* * *

Двете момичета се запътиха надолу по тясната уличка с фенери и хартиени дракони. Беше им студено и когато няколко топло облечени каризмяни ги погледнаха учудено, Сезам и Мади осъзнаха, че все още бяха облечени като за плаж.

— Сигурно изглеждаме като пълни откачалки — каза Сезам. — Тук е зима.

— Цялата съм настръхнала — оплакваше се Мади, разтърквайки бързо ръцете си.

Когато завиха зад ъгъла в края на улицата, те попаднаха на оживен пазар. Всички колички и сергии бяха лъскаво украсени, търговците викаха, за да привличат клиенти. Скоро Сезам и Мади се озоваха заклещени между последните редове със сергии, на които се продаваха сладкиши, маски, фенери и близалки. Всички хора се забавляваха и се готвеха за карнавала вечерта.

— Това е лудост — каза Мади, настъпвайки космат трол, продаващ пиратки.

— Няма да намерим никакви талисмани тук. Да пробваме някъде другаде.

— Добре — съгласи се Сезам. — Води ти!

Тя щеше да последва Мади през пазара, когато чу странен звук.

Съскаща пиратка профуча точно до нея. Косматият трол беше запалил една просто за забавление. Сезам видя как пиратката пада точно до момичето, продаващо гърнета и паници, поставени върху поднос. Сезам тъкмо щеше да я предупреди, когато се чу „Буум!“.

Пиратката гръмна и се появи дъжд от искри. Изплашеното момиче изпусна подноса си и всичко падна върху краката й.

— Дуфу^[1] — извика тя на трола, на когото цялата ситуация изглеждаше доста забавна. — Мразя троловете! — И избухна в плач.

Сезам отиде да я успокои.

— Не плачи — каза й тя. — Аз ще ти помогна.

Заедно събраха бутилките, гърнетата и бурканите. Момичето беше облечено в зелено и Сезам забеляза, че има крила, подаващи се зад гърба й.

Тя беше фея! Когато забеляза, че Сезам я гледа, се усмихна.

— Аз съм Куила — каза тя. — А ти си търсачката на талисмани от Чуждия свят, нали?

— Да — отвърна Сезам, крайно изненадана. — Сезам Браун. А това е моята приятелка…

Замълча, сети се, че трябваше да следва Мади. Огледа се, но не можа да я види наоколо.

— Трябва да тръгвам, Куила — каза набързо Сезам.

— Ето, вземи това — каза Куила, подавайки й едно шишенце.

— Какво е? — попита Сезам.

— Отвара, която ще те направи невидима — отвърна Куила. — За да ти се отблагодаря за помощта. Работи като магия. Може да ти потрябва по-скоро, отколкото очакваш! До правда!

— Благодаря! — каза Сезам, чудейки се какво има предвид феята. Но много се тревожеше за Мади, затова бързичко сложи шишенцето в джоба си и се отправи напред.

* * *

Междувременно Мади чакаше разтревожена близо до пазара. Беше сигурна, че Сезам е точно зад нея. Тъкмо щеше да се огледа за нея, когато една жена с бухнала черна коса я сграбчи за рамото. По-голямата част от лицето й бе скрита под маска. Единственото, което Мади можеше да види, бяха яркочервените й устни, които бяха свити в ледена усмивка.

— Чакаш ли някого? — попита нежно жената.

Но на Мади не й убегна хладната нотка в тона й.

— Ааа… да — отвърна тя.

Жената се приближи.

— Кого? Може би бих могла да помогна?

— М-моята п-прия-телка Сез-сезам — заекваше Мади и отчаяно се надяваше Сез да се появи час по-скоро.

— Сссссезамммм! — изсъска жената като змия, разпръскваща отрова. — Защо не потърсим заедно Сезам! — Това не беше въпрос.

Жената хвана здраво Мади под ръка.

— Да вървим…

— Не! — извика Мади, освобождавайки ръката си, след като мерна Сезам.

— Сез, Сез! Тук съм! — извика тя.

Сезам видя, че приятелката й е разстроена.

— Наистина съжалявам — каза тя. — Спрях, за да…

Но Мади не я слушаше.

— Видя ли я? — попита тя.

— Кого?

— Жената с маската! — каза Мади, сочейки напред.

Но когато те погледнаха, жената вече я нямаше. Мади бързо разказа на Сезам какво се беше случило.

— Чудя се дали това не е била Морбреция — каза Сезам, като гледаше строго. — Тя знае, че търсим талисманите. Помниш ли последния път, когато бяхме тук? Щеше да ни хвърли на скрилите.

— Права си! — каза Мади.

— Ще стоим близо една до друга отсега нататък — каза Сезам. — Колкото по-бързо открием поредния талисман, толкова по-добре.

Когато се качиха на Фенерения хълм, часовникът удари един часа.

Те тръгнаха по пътечката покрай къщите с покриви от ярко оцветено стъкло, които светеха като скъпоценни камъни на яркото зимно слънце.

Навсякъде имаше щастливи каризмяни, които се наслаждаваха на новия празник, който кралица Чар беше въвела. Но никой от тях не беше забелязал призрачната фигура на Морбреция, бродеща сред тях.

Докато изкачваха хълма, Сезам разказа на Мади за срещата си с феята Куила. След малко стигнаха до входа на парк и пред тях стояха няколко пътечки.

— По коя пътека да тръгнем? — попита Мади.

— Онази — отвърна Сезам, избирайки пътеката, която минаваше през дърветата и беше осветена от фенери. Докато минаваха по нея, се оглеждаха зорко за талисмани.

— Забравих кои липсват — каза Мади, подавайки се изпод храста.

Сезам знаеше всичките наизуст и лесно ги изреди.

— Липсват ключ, монета, котка и детелина — започна тя. — Луна, фенер, звезда — дотук седем — делфин, пеперуда, мида и снежинка.

Мади изпъшка.

— Могат да бъдат навсякъде — каза тя.

— Ще ги открием — каза уверено Сезам. — Сезам Браун ще ги открие!

Те продължиха нагоре по хълма и когато бяха близо до върха, Сезам почувства отново болката във врата. Медальонът. Да! Отново! Сезам се огледа и видя, че върхът на хълма е покрит с огромни кристални скали, изпъстрени в розово и бяло. Някои от тях едва се държаха една върху друга, други бяха наклонени странно, сякаш някой разгневен великан ги бе хвърлил там.

Сезам забеляза блещукаща светлина. На най-голямата скала беше поставен фенер, светлината от който блестеше силно, и в своето въображение Сезам си представяше, че фенерът й изпраща сигнал.

— Да пробваме там, горе — каза Мади. — Може пък да имаме късмет.

Започнаха да се катерят по камъните, заоблени от влиянието на вятъра и с течение на годините. Не беше лесно, имаше само няколко изпъкнали места, за които можеха да се хванат, но накрая успяха да достигнат върха. Разхождаха се наоколо, когато изведнъж Мади се спъна и падна.

— Опааа! — каза тя, падайки по лице.

— Добре ли си? — попита Сезам, помагайки й да стане.

— Да — отвърна Мади. — Аз просто… Сезам вече сочеше към нещо, полузаровено в земята.

— Спънала си се в това — каза тя, разчиствайки пръстта, за да погледне какво има отдолу. Откри късче скала.

— Прилича на стъпка — каза Мади.

Тогава Сезам посочи още стъпки, водещи до зейнала яма в скалата.

— Това е пещера! — възкликна тя.

Мади въздъхна, спомни си какво бе станало, когато намериха пещерата в Корнуол.

— А не, без повече пещери, Сез! — каза тя. — И без това ми е достатъчно студено вече. Със сигурност там вътре е страшен студ.

— Хайде — умоляваше я Сезам. — Само набързо да погледнем? Обещавам.

И тя направи тайния им знак.

Мади неохотно я последва. Сякаш чу стъпки, следвайки я зад гърба й. Но когато се обърна, не видя никого.

За изненада на Мади и Сезам в пещерата беше топло. Проблясваше розова светлина — отначало ярка, после слаба. Сякаш пещерата излъчваше своя собствена топлина. Сезам продължи напред в търсене на талисман, който бе сигурна, че ще открият. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-топло ставаше. Изведнъж Мади почувства струя горещ въздух над главата си и извика уплашено.

— Какво има? — попита Сезам, обикаляйки наоколо.

— Т-там — отвърна Мади, като заекваше и сочеше към ръба.

Там имаше група свирепо изглеждащи насекоми, бълващи огън. Момичетата случайно бяха разстроили няколко дракони, които се бяха настанили на това място след нападението над Зорган.

Сезам започна да преглъща нервно.

— Не изглежда като да се радват да ни видят — каза саркастично тя.

Мади се отдръпна назад.

— Време е да вървим, Сез! — каза тя. — Точно сега!

— Ддд-ооб-рре — отвърна Сезам, гледайки втренчено ужасните насекоми. Буболечките станаха още по-раздразнителни, махаха с криле и бълваха огън. Сезам бавно се отправяше към Мади, когато внезапно спря. Забеляза нещо малко и сребърно, което блестеше върху ръба.

— Чакай, Мади — каза тя. — Има нещо там, горе. Виждаш ли го? Точно до онази голяма буболечка.

— Не! Не искам да гледам натам — отвърна Мади с треперещ от страх глас. — Не ме интересува какво е. Хайде, Сез. Трябва да се махаме оттук.

Но Сезам не я послуша. Стоеше на пръсти и протягаше ръка, за да достигне ръба. Близкият дракон си помисли, че тя иска да го нападне, и изстреля гореща струя към нея.

— Ууф! — извика Сезам, дръпвайки ръката си.

Допря се до стената и се опита отново да достигне малкия метален предмет с ръка. Накрая успя да го хване. Като го стискаше здраво, тя и Мади излязоха от пещерата.

— Ох — каза Мади, — онези буболечки бяха много страшни.

— Знам — отвърна Сезам, отваряйки дланта си. — Но си заслужаваше. Виж! Намерих още един талисман!

— Мидата! — въздъхна Мади с широко отворени очи. — Браво, Сез!

Сезам вдигна високо ценния малък талисман. Слънцето залязваше и момичетата наблюдаваха как той свети на приглушената светлина. Беше красиво.

Но докато стояха така, някаква сянка препречи пътя им. Те изпищяха уплашено. Беше жената с маската.