Ейми Трий
Отмъщението на дракона (5)

Четвърта глава

Най-накрая Агапого беше свободна. Сребърната фея беше развалила проклятието на Зорган точно навреме, за да спаси Сребърния вир. Сега Агапого жадуваше за отмъщение над злия магьосник. Когато влезе в бърлогата си в сърцето на Щастливата планината, духът на дракона огледа наоколо. Призрачните му очи блестяха като нажежени въглени и скоро Агапого забеляза насипа. Там, посипани с пясък, на пода лежаха няколко яйца с лилави точки по черупката. Това определено бяха драконови яйца.

Малцина са онези, които не трепват при споменаването на думата дракон. Драконовите буболечки (както са по-известни) бълват пламъци и са сред най-големите и най-опасни насекоми в Каризма.

От тях се страхуват най-много фермерите, защото група от огнебълващите драконови буболечки може да унищожи полянка от детелини за секунди!

Яйцата бяха там от доста дълго време. Майка им ги бе скрила навътре в пещерата, където знаеше, че ще бъдат в безопасност. Можеше да минат години, преди температурата да бъде подходяща малките да се излюпят, защото на драконовите яйца им е нужна топлина, силна топлина, и Агапого знаеше това.

— Моите красавци! — шепнеше им нежно Агапого, сякаш яйцата бяха нейни. — Дойде и вашето време!

След това си пое дълбоко въздух, напълни ноздрите си с вятър от изтока, с попътен вятър от запада, с вихър от севера и с ураган от юга. Когато беше готова да избухне, изрева мощно.

Силата на нейния дъх беше като жестока вихрушка. Искри хвърчаха като фойерверки, завъртяха се толкова бързо, че образуваха огромна огнена топка.

Тя си проправи път през една цепнатина в планината и изригна с оглушителното:

Сякаш хиляди пиратки гръмнаха едновременно.

През това време в пещерата ставаше все по-топло и по-топло. Когато стана горещо като в пещ, яйцата започнаха да се пропукват.

Едно по едно дракончетата буболечки се подаваха от черупките си. Не след дълго се бе образувало цяло ято дракончета, бълващи огън и готови да полетят!

Агапого им говореше на Дракодиктум, езикът на драконите, който те разбираха перфектно.

„Дракончета, издигнете се, разперете криле,

настъпи времето да бъдете смели. Право

към кулата на Зорган полетете,

мои огнени приятели.

Имам нужда от помощта ви.

Бързайте към мястото, където

живее магьосникът. Там ще

намерите неговите книги със заклинания.

Опустошавайте на воля всичко, за да

отмъстите заради мен.“

След като Агапого завърши обръщението си, дракончетата разпериха изпъстрените си в пламтящи цветове — синьо, оранжево и червено — криле. В следващия момент небето се изпълни с множество реещи се волно дракончета буболечки. Излизаха от върха на Щастливата планина и като огнени хищници се отправяха право към кулата на Зорган.