Даниел Гилбърт
Какво е нужно да си щастлив? (1) (Само си мислиш, че знаеш…)

Благодарности

В тази част от книгата авторът по принцип твърди, че никой не пише книга сам и после изброява имената на хората, които вероятно са написали книгата вместо него. Хубаво би било да имаш такива приятели. Уви, написалият тази книга всичко на всичко съм само аз, затова позволете ми да благодаря на тези, които чрез дарбите си ми позволиха да напиша книга без тях.

Първо и преди всичко, благодаря на студенти и колеги, които се постараха толкова много за изследванията, описани на тези страници и ми позволиха да се възползвам от тях. В този списък влизат: Дани Акъм, Майк Берковиц, Стивън Блумбърг, Райън Браун, Дейвид Сентърбар, Ерин Драйвър-Лин, Лиз Дън, Джейн Елбърт, Майк Джил, Сарит Голъб, Карим Касам, Деби Кермър, Боаз Кейзар, Джейми Куртс, Мат Либерман, Джей Мейърс, Кари Моруидж, Крисчън Мирсет, Бека Норуик, Кевин Ошнър, Лиц Райнел, Джейн Райзън, Тод Роджърс, Бен Шеной и Талия Уитли. Откъде извадих толкова късмет да работя с всички вас?

Дължа специални благодарности на моя приятел и дългогодишен сътрудник Тим Уилсън от Университета във Вирджиния, чиято изобретателност и интелигентност са постоянен източник на вдъхновение, завист и изследователски субсидии. Предишното изречение е единственото в тази книга, което бих могъл да напиша без него.

Няколко колеги изчетоха глави, направиха предложения, дадоха информация или по някакъв друг начин ми спестиха гоненето на Михаля. В този списък влизат: Сисела Бок, Алън Брандт, Патрик Кавана, Ник Епли, Нанси Еткоф, Том Джилович, Ричард Хакман, Джон Хелиуел, Дейвид Лейбсън, Андрю Осуалд, Стив Пинкър, Ребека Сейкс, Джонатан Шулер, Нанси Сегал, Дан Симонс, Робърт Трайвърс, Дан Уегнър и Тим Уилсън. Благодаря ви.

Моят агент Катинка Матсън ме предизвика да престана да плещя за тази книга, ами да седна да я напиша и въпреки че не е единственият човек, който ми е казвал да престана да плещя, тя си остава единственият, когото продължавам да харесвам. Моят редактор в „Кнопф“ Марти Ашър има чудесно ухо и огромен син молив и ако не смятате, че тази книга е удоволствие да се чете, тогава трябваше да я видите, преди да му беше паднала в ръцете.

Написах голяма част от книгата благодарение на отпуски, субсидирани от Президентът и Настоятелството на колежа в Харвард, фондация „Джон Саймън Гугенхайм“, фондация „Джеймс Маккийн Катъл“, Американското психологично общество, Националният институт за душевно здрави и Бизнес университета в Чикаго. Благодаря на всички тези институции за финансирането на изчезването ми.

И накрая, сантименталностите. Благодарен съм за съвпадението да имам жена и най-добър приятел, които се казват по един и същи начин — Мерилин Олифант. Никой не трябва да се преструва на заинтригуван от всяка недопечена мисъл, която изскача в главата ми. Никой не бива да го прави, но някой го прави. Членовете на клановете Гилбърт и Олифант — Лари, Глория, Шери, Скот, Даяна, Мистър Майки, Джо, Дани, Шона, Арло Аманда, Биг Зет, Сара Би, Рен и Дайлин — имат съвместно попечителство над сърцето ми и им благодаря, че го подслониха. Накрая, позволете да си спомня с благодарност и признателност две души, които дори небесата не заслужават: моят наставник Нед Джоунс и майка ми Дорис Гилбърт.

А сега да се препъваме.