Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (28)

Глава 27

Тайлър Пейдж се беше отпуснал в болничното легло с бинтована глава. От закачената на стойката до леглото му система във вените му се вливаше някаква течност. Изкривените му очила стояха смешно на носа му. Той погледна Джак с тъжно примирение.

— Знам, че е прекалено късно да се извинявам, господин Феърфакс. Но все пак искам да ви кажа колко съжалявам за цялата тази история. Не знам какво ме прихвана.

Елизабет забеляза ироничния поглед в очите на Джак и бързо се приближи до леглото.

— Джак ви разбира, доктор Пейдж. Станали сте жертва на страстта. Изгубили сте си ума за известно време. Случват се и такива неща.

Джак вдигна очи към тавана.

Тайлър насочи мрачния си поглед върху Елизабет.

— Тя беше толкова красива. Красивите жени никога не забелязват мъже като мен. Но тя ме забеляза. Накара ме да се чувствам умен, важен и неотразим. Когато бях с нея, се чувствах като Богарт, Мичъм и Грант едновременно.

— Джилиан те е използвала — откровено каза Джак.

Елизабет му се намръщи.

— Не е необходимо да му го напомняш.

— Знам, че ме използваше — каза Пейдж. — Но докато се усетя, че ме убеждава да открадна „Мек фокус“ за някакви нейни цели, а не за да избягаме заедно на тропически остров, вече бе късно. Цялата история се превърна в кошмар. Не виждах изход.

— Не си ли помисли, че можеш да вдигнеш телефона и да ми се обадиш? — попита Джак без съчувствие.

— Джак — предупреди го Елизабет.

Джак не й обърна внимание.

— Чувствах се безпомощен — обясни Тайлър. — Оплетен в мрежата й. Знаете ли, когато Грешъм ми съобщи за смъртта на Джилиан, почувствах ужасно облекчение. Стори ми се, че капаците падат от очите ми. Най-после бях свободен. Сега разбирам какъв страхливец бях.

— Определено не сте страхливец — твърдо възрази Елизабет. — Противопоставихте се на Доусън Холанд, въпреки че той се опита да ви убие. Това беше много смела постъпка. Направо геройска.

Джак повдигна вежди, но нищо не каза.

Тайлър я погледна със слаба надежда.

— Наистина ли мислите така, госпожице Кабът?

— Да. А и всички останали мислят така — отговори Елизабет и строго изгледа Джак. — Нали така, Джак?

— Да, разбира се — отговори той и леко се усмихна. — Всъщност така си беше. Нужна бе истинска смелост, за да победиш Холанд.

Тайлър се изчерви.

— Благодаря ви, господине. Господин Холанд…

— Дали е мъртъв? — кимна Джак. — Умря преди час. В операционната.

— Разбирам — промърмори Пейдж унило. — Предполагам, че и за това ще ме съдят.

— Едва ли — отвърна Джак. — Грешъм е убеден, че това е класически случай на самозащита. Не забравяй, че Холанд се опитваше да ни убие.

Елизабет срещна погледа на Джак. Никой от двама им не пожела да напомни на Пейдж, че Джак вече се бе справил с Холанд, когато Тайлър се съвзе за миг и изстреля фаталния куршум. Според Джак това бяха незначителни подробности.

— Грешъм не е особено доволен от нас — продължи Джак, — но никой няма да влезе в затвора.

Тайлър примигна объркано.

— Но аз трябва да си платя за престъплението.

— „Ескалибур“ няма да ви предяви обвинения — каза Елизабет.

Той отново примигна.

— Не разбирам. Откраднах резултата от ценен научен проект. Аз съм крадец.

— „Ескалибур“ реши да забрави за инцидента — спокойно обясни Джак. — Особено след като се вземе предвид факта, че ти открадна копие на оригинала, който си стои в сейфа на „Ескалибур“.

— Но…

— Миналия месец въведохме нови мерки за охрана — прекъсна го Джак. — Само двамата с Майло знаехме за тях.

— Но…

— Аз би трябвало да знам това, нали? — многозначително го изгледа Джак. — Аз съм директорът на компанията.

Лицето на Тайлър се озари от усмивка.

— Радвам се да чуя това, господине. Много умно от ваша страна.

— Да, така е.

— Не мога да ви обясня колко се радвам, че глупавите ми действия няма да имат негативен ефект върху компанията. Семейство Ингерсол винаги са се отнасяли добре с мен. Ще ми липсват.

— Не за дълго — каза Джак. — От теб се очаква да се явиш на работа в лабораторията, веднага щом те изпишат от болницата.

Тайлър се вторачи в него.

— Искате да се върна в „Ескалибур“?

Елизабет се усмихна.

— Компанията се нуждае от вас, доктор Пейдж. Вие сте единственият, който наистина разбира теоретичната работа, свършена от Патриша Ингерсол върху колоидните кристали. Фирмата е загубена без вас.

— Загубена — замаяно повтори Тайлър. — Без мен.

— Абсолютно — увери го Елизабет. — Нали така, Джак?

— Точно така — потвърди той.

— Не осъзнавах… — започна Тайлър объркано. — Никой не се е чувствал загубен без мен преди.

 

 

Напрежението в директорския кабинет на „Ескалибур“ беше високо. Елизабет се изненада, че въобще успяваше да диша. Тя огледа разтревожените лица на останалите членове на борда на директорите. Членовете на семейство Ингерсол се бяха разпръснали из кабинета. Някои седяха отпуснато на столовете. Други пиеха кафе. Трети се разхождаха. От еуфорично вълнение бяха изпаднали в състояние на дълбоко отчаяние.

Елизабет не можеше да ги обвинява. Представянето пред Грейди Велтран и хората му започна преди три часа. Засега никой не беше излязъл от лабораторията, за да им съобщи някаква новина. С всяка измината минута им се струваше, че провалът е неизбежен.

— Нещо се е объркало — каза Анджела и застана до прозореца. — Ако „Мек фокус“ вършеше работа, както Пейдж ни обеща, вече щяхме да сме чули нещо. Налага се да погледнем фактите в очите. Съсипани сме.

— Всичко, за което се труди Патриша в продължение на години… — промърмори чичото на Майло, Иво. — Всичко е загубено.

Анджела го погледна мрачно.

— Знаех си, че не трябва да позволяваме на Джак да хвърли всичко в един-единствен проект. Казах ви, че това е грешка. Помните ли?

Лелята на Майло се намеси:

— Нямахме избор. Компанията загиваше. Джак беше единствената ни надежда.

Елизабет се извърна от прозореца.

— Успокойте се — каза тя. — Ако в лабораторията имаше проблем, хората на Велтран вече щяха да са си тръгнали. А лимузините им са все още на паркинга. Това означава, че имаме надежда.

— Свършено е — изстена Иво. — Не ни остава нищо друго, освен да ликвидираме компанията. Трябваше да го направим още преди месеци.

Вратата се отвори, преди Елизабет да успее да отговори. Всички погледи се насочиха към Майло, който влезе в стаята със сериозен вид. Джак вървеше зад него. И двамата мъже бяха с каменни лица.

Майло застана срещу роднините си. Успя да запази каменното си изражение за миг, но после се ухили широко. Нададе вик и размаха ръце.

— Да, кристалът свърши работа. Точно както Тайлър обеща. Демонстрацията мина идеално. Разкажи им, Джак.

Джак срещна погледа на Елизабет. Усмивката му беше предизвикателна. Също както се усмихваше, когато се любеше с нея.

— Е? — подтикна го тя.

— Забавихме се, защото Грейди Велтран настоя да подпишем предварително споразумение още преди да излезем от лабораторията — каза Джак. — Наложи се да изчакаме, докато адвокатите съберат всички подписи.

— Страхотно! — изкрещя Иво и скочи. — Успяхте!

— Джак успя — усмихна се Майло и потупа Джак по гърба. — Той свърши цялата работа.

— Ние я свършихме — поправи го той. — Беше страхотен по време на демонстрацията, Майло.

Майло не можеше да спре да се хили.

— Не мога да повярвам — прошепна Анджела с облекчение. — Значи стана?

— Идеално.

Майло погледна към Джак, който стоеше облегнат на бюрото, скръстил ръце, прокашля се и се подготви да говори.

Елизабет видя как младежът добива самоуверен вид, който напомняше на непоклатимото хладнокръвие на Джак. Тя прикри усмивката си. Майло се учеше бързо. Но пък и взимаше уроци от майстор.

— Теориите на леля Патриша относно фундаменталната природа на колоидните кристали бяха правилни — обясни той. — Тайлър Пейдж беше прав, когато ни обеща, че ще свършат работа. Е, вече всичко е наред — каза и кимна към Джак. — Благодарение на теб и фонд „Аврора“, „Ескалибур“ ще стане сериозен играч в следващото поколение компютърна технология, основана на светлината.

Елизабет отиде до шкафа, отвори го и извади двете сребърни купи, които бе оставила там преди три часа. Във всяка имаше бутилка шампанско. Ледът отдавна се бе стопил.

— Мисля, че имаме повод да празнуваме — каза тя и погледна Джак и Майло. — Е, господа, ще ми направите ли честта?

— Охо! — възкликна Майло. — Шампанско.

— Чудесна идея. — Джак прекоси стаята, за да вземе едната бутилка. После погледна Елизабет в очите и попита: — Май никога не си се съмнявала, нали?

Тя се усмихна.

— Никога.

— Какво съвпадение — меко каза той. — Нито пък аз.

Тя го погледна в очите и в тях прочете огромно щастие. Знаеше, че той вижда същото отражение в нейните очи. И двамата знаеха, че то няма нищо общо с „Мек фокус“.

Тапата изскочи от бутилката и се удари в тавана. Всички се засмяха доволно.

Майло вдигна чашата си.

— Да пием за „Мек фокус“. Бих искал да предложа и още един тост. За Джак и Елизабет. Пожелавам им да са вечно щастливи заедно.