Цончо Родев
Песента на чучурите (1)

Изпратих почетните гости на половин ден път от престолнината, сбогувах се както повеляват утвърдените от векове обичаи, после се метнах на коня и като го пришпорвах немилостиво, полетях назад, към Плиска. Трудно ми е да изразя онова, което носех в душата си. То беше и смут, и задоволство от внезапното прозрение, и яд към самия мене, и спомени. Много спомени, които бликаха от сърцето, преливаха, надпреварваха се, изтикваха се един друг и замъгляваха съзнанието ми. А пред очите ми беше все една и съща картина: ококорените от смайване лица на същите тези жълтоглави немци, които само преди една луна бяха пристигнали тъй надменни и високомерни…

Върнах се в старопрестолния град, скочих от седлото и оставих верния ми кон сам да намери пътя до конюшнята, а аз приседнах до водоскока. До моя водоскок! Приседнах, заслушах се в напевния ромон на трите буйни чучура и заровил лице в шепите си, се замислих. Както никога досега!

Хан ювиги^[1] Маламир от бога владетел.

Старият негов боил^[2] кавханът^[3] Исбул

направи този водоскок

и го даде на владетеля

и владетелят много пъти даде

на българите да ядат и пият

и на боилите и багаините^[4]

даде големи дарове.

Бог да удостои

владетеля от бога

да живее сто години

заедно с кавхана Исбул.

Надпис от Шумен

Кой съм аз? Попитайте людете на Плиска и ще получите много ответи. Най-старите — онези, моите връстници, на които сланата на времето е сбърчила лицата и побелила косите — ще ви кажат: „О, това е мъдрият кавхан Исбул, който нявга, като олгу-таркан^[5] на страшния Крум, бе начело на конницата в славните битки при Веригавския проход и Версиникия!“ Синовете на тези стари воини ще рекат: „Исбул ли? Та той е мъдрият кавхан, комуто Омуртаг възлагаше най-трудните пратеничества по чуждите земи, който управляваше наравно (за да не кажат: като попечител) с Маламира и сега, при Персиана, пак е пръв между първите!“

(Хан Ювиги Маламир) от бога владетел.

Моят дядо Крум (воюва срещу гърците)…

и баща ми (владетелят Омуртаг),

като направи 30-годишен мир

и добре живя с гърците,

и аз някога добре живях с тях,

но гърците опустошиха моята страна

и владетелят Маламир,

като управляваше с кавхана Исбул,

с войска дойде срещу гърците

и крепостта Проват,

и крепостта Бурдидзо,

и страната на гърците…

и всичко направи славно,

и дойде до Филипопол и даде да ядат,

и тогава кавханът Исбул среща…

преславния владетел…

Надпис от Шумен

А най-младите, които тръпнат от желание за бранни подвизи и воинска слава, ще възкликнат буйно: „Кой? Кавхан Исбул? Той е мъдрият военачалник, който по времето на невръстния Маламир смаза ромеите при Проват и Бурдидзо, а лани ни води в победен поход на югозапад, за да присъединим многобройните смоляни към ханството!…“

Владетелят от бога на много българи

Персиан

изпрати кавхана Исбул,

като му даде войски и ичиргу-боила^[6] и хана-боила коловъра;

и кавханът срещу смоляните…

Надпис от Филипи (при Кавала)

Забелязахте ли? „Мъдрият“, „мъдрият“, „мъдрият“… Всички ще ви кажат „мъдрият“, а едва днес старата ми патила не едно премеждие глава осъзна, че цялата ми прехвалена мъдрост е била само сляпо подчинение на повелята на един и на прозорливостта на друг. На повелята на Крума и на прозорливостта на Омуртага!

Защото какво значи мъдрост? Да преценяваш изгодите на часа и да действуваш съобразно с тях? Да решиш задачата на едно сражение? Или въоръжен с търпение и сладкодумство, с показна твърдост и измамна кротост да надхитриш един словесен враг във важни преговори? Не! Аз, „мъдрият“ кавхан Исбул, ви уверявам: истинската и едничката мъдрост е да прозреш в бъдното, да видиш потребността не на настоящата минута, а на идните години и десетилетия и, надживял грижите на днешния ден, да предначертаеш с нетрепваща ръка утрешния, както стори това Крум, и после — самотен и неразбран като Омуртаг — да следваш това предначертание, докато го изведеш до великото му осъществяване.

Това разбрах аз, „мъдрият“ Исбул, днес, докато слушах песента на чучурите и преживявах спомените си…