Любен Дилов
Голямата стъпка (10)

10.

Донесох ти храна — казаха очите на неговото продължение.

Тези пъргави и весели очи той особено обичаше, защото се хвалеха или питаха, както правят децата. А неговите собствени очи все по-често се втренчваха неподвижно към Великата бяла верига. Звуците в гърлото му също бяха се постепенно вкоравявали, както снегът в ледените реки. Но ако Планината бе решила да отнеме гласа от очите и устата му, оставила му бе онзи свой глас, с който той още можеше да разговаря с всички за нея.

Продължението му разкъсваше храната, за да извади най-крехките парчета, и непрекъснато го обливаше с веселите думи на очите си:

Самотният ловец гонеше този малък скокльо. Казах му, че е за теб и той ми го отстъпи. Добър е самотният ловец, разбираме се с него. Можеш ли да сдъвчеш това, или аз да ти го сдъвча?

Недей! — отвърна старият родител с гласа на Планината в себе си и с мъка се изправи, защото коленете му бяха започнали вече да се превръщат в част от леда на реката. Дори проскърцаха вътрешно, както скърцат малките ледени реки върху невидимите камъни. — Благодаря на самотния ловец! Ти изяж храната, имаш нужда от нея! Снегът дойде по-рано и ще стане трудно. Видя ли ги?

Още ги виждам! Тъжно ми е за тях, толкова са жалки и страхливи!

Но са много и събират своя страх накуп. Тогава стават зли.

Като онези ли дребни ловци, дето ги пазят?

По-умни са и са по-свирепи, а понеже са неизброими, правят големи пакости. Планината не ги обича.

Планината навярно ги слушаше, но не вземаше страна. Само попиваше безгласния им разговор в глъбините на своето всевластно мълчание. Трупаше мислите и чувствата им като преспи в онези безкрайни простори, където събираше за Духа на света всички мисли и чувства на живите същества.

Не бива ли да ги обичаме? — запита продължението, загледано как се изцежда между пръстите му още незамръзналата червена кръв. Тя беше толкова вкусна, поне нея да бе облизал старият родител!

Храни се, продължение мое, искам да те погледам! Хубаво е да гледаш, когато някой се храни! Виждаш как Планината влиза в него, как всичко влиза едно в друго, за да продължи животът в нея. А ти ги обичай, Продължение мое, както обичаш всичко в Планината, но повече не ходи при тях!

И в заслоните им светят късчета от Горещия дневен приятел, когато той отиде да спи.

Измама е. Моят стар родител ми е разказвал, че далече, далече във времето те са ни прогонили от себе си с тази хитрост. Лъгали са ни, че могат да късат парчета от Горещия дневен приятел, но Духът на света открил измамата им и ги наказал да бъдат дребни. И те и досега му отмъщават, като непрекъснато воюват с него.

Великата бяла верига отново бе започнала да изригва буйни тъмни облаци.

Родителю мой — рече младият през звучното хрускане на челюстите си, които без усилие смилаха тънките кости на скокльото. — Има и други. Не са много, а не ги е страх от нас. Вървят по следите ми. Какво искат?

Старият обходи с очите на Планината близките хребети. Надникна в доловете зад върховете, но никъде не ги откри. Отслабнали бяха и очите на Планината в него. Щом така е решила, така трябва! Но щом позволяваше на продължението му да ги вижда, значи и към него ще бъде дълго добра. Каза:

Понякога идват различни от тези, при които те пратих, но и те не са ни настигали. Планината знае какво искат, затова ни пази. Не ги приближавай, Продължение мое! Те също никога не ще чуят гласа на Планината в теб. Душата им е по-затворена, отколкото на другите същества в Планината.

Храната изчезваше на едри хапки в силната уста на неговото продължение и той отново се обърна към Великата бяла верига, но чу само, както и преди: „Не се бой, ще дойдеш в мен й няма да те намерят!“ Рече:

Привършвай! Тя ме чака!

Младият бързо оглозга големите кокали. Хвърли ги зад гърба си, без да се обръща, та на онова място да израсте друга храна. Той слушаше с готовност своя най-стар родител. Имаше още двама, по-млади, но този обичаше особено силно. Старият родител все любопитни неща му показваше и все хубаво говореше за тях! Затова и радостно пое с него на дългата последна разходка. Ако не са разсърдили Духа на света или Планината с нещо лошо, старите родители така тръгваха със своите продължения. След което продълженията им се връщаха сами. Знаеше че, така е наредено, но още не знаеше как точно става и беше нетърпелив да го види.

Готов съм, родителю мой!

Старият улови очите му в погледа си, укроти тяхната палавост, накара ги да се извърнат към небето.

Виждаш ли, Продължение мое, иде големият и топъл сняг, за да ме покрие! Трябва вече да вляза в Планината. Ние сме част от нея и винаги в нея се завръщаме, когато тя ни повика. Хайде!

И той закрета с подвити колени, с разлюляни мършави хълбоци към средата на Голямата ледена река. Там, като мека бяла уста, зееше в очакване отворът, който тя бе приготвила за него. Новият вятър долетя откъм Великата бяла верига, блъсна ги с прохладна ласка в гърба. Като приветствие от Духа на света дойде и като подкана.

Слушай Планината, Продължение мое — заръча му старият родител. — Не прави нищо против нейната воля, тогава тя ще се грижи за теб!

И му нареди още да стои край входа в леда, за да се убеди, че Планината го е приела. А докато се смъкваше на дъното на това нежно загладено от първия сняг гърло на Голямата ледена река, облаците заспускаха отгоре му едри и меки като мъха на новородено птиче снежинки. Те бързо се сгъстиха, от което въздухът изведнъж притъмня. Отлетя и поривът на вятъра, секна песента на Планината и всичко в нея затаи дъх, за да се извърши великото тайнство на сливането.

Старият родител изпъна тяло, скръсти ръце над хлътналия си корем и затвори очи. Но и през спуснатите клепачи му каза:

Влизам в Планината, Продължение мое, и нейната обич към вас ще стане по-голяма, защото ще се влее в нея и моята обич към вас!

Така кажи на другите!

Снегът бързо покриваше покорно легналото тяло. Заглади ямките на очите и ямките на шията. Пълнеше кухините между краката, между костеливите ръце, превръщаше го в голям и красив снежен човек. Топлината в него обаче ставаше все по-влажна и по-уютна, като в утроба на майка, и все по-дълбок ставаше снегът, в който тази топлина го стопяваше, докато Голямата ледена река окончателно го вля в света на вечната светлина, където живееше Духът на света.

Младият изведнъж се усети не продължение, а временно отлагане на това, което се извършваше пред очите му, и му се прииска да не си отива сам оттука, но Планината му каза да си върви. И да предаде на другите, че отсега нататък старият родител ще бъде навсякъде и във всичко. И му заръча Планината да запомни мястото, та когато самият той стане стар родител, да знае къде влизането в нея става най-тържествено и бързо. После тя цялата се скри зад безшумния снегопад.

Младото продължение престана да различава каквото и да било на разкрач пред себе си, но въпреки това съзря онзи най-висок връх, който вечен и величествен бе изпратил снега, за да скрие всички следи пред загадъчните сродници. Благодари му, а Духът на света му отвърна с внезапна вихрушка. Снегопадът се завъртя в лудешки хоровод. Притъмня още по-силно и Планината зарева с хилядите си гърла.

Така ли ставаше при влизането в нея, или бяха недоволни от някого?

Той постоя известно време в недоумение, докато виелицата събаряше от плещите му залепените преспи, както бе виждал да ги смъква от острите самотни камъни, и тръгна да търси надвесени скали или пещера, където да изчака гневът на Духа на света да утихне. Планината все така пригласяше страшно с воя на безброй незнайни ловци, но той бе вече уверен, че него, за да опази и неговите врагове да пропъди, правеше това Планината. Отвъд стената на снега и недалеч от мястото, където щеше да се подслони, бе съзрял един уродлив сродник с грамадна гърбина да се бори с виелицата, да залита и да пада, на четири крака да души снега, както правеше самотният ловец, за да улови следите му, които снегопадът погребваше дълбоко под себе си.

Не му дожаля нито за отчаяния сродник, който сигурно щеше да загине в жалкото си единоборство с Духа на света, както бе виждал да загиват и други същества в Планината, нито изпита радост от напразните му усилия. И дупката под скалата щеше да го топли с тихото песенно доволство от всичко, което бе станало и ставаше в Планината.