Попол Вух (3) (Древните истории на Киче)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Popol Vuh (Las antiguas historias del Quiche), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Коста Борисов

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране от хартия и корекции: Коста Борисов (Коце от цех „Филтри“ (Много добре заварява или реже горещо покалаена или обикновена черна ламарина))

 

 

Попол Вух

(Древните истории на Киче)

 

Преведени от оригинала от Адриан Ресинос

Превел от испански Румен Стоянов

 

Рисунки от маянски кодекси

 

POPOL VUH

Las antiguas historias del Quiche

Traducidas del texto original por Adrian Recinos

Fondo de Cultura Economica, 1952

Mexico 12, D. F.

 

Кичеанска, Първо издание

Редактор Виолета Миланова

Технически редактор Йордан Зашев

Коректор Тотка Вълевска

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Георги Димитров“ — София.

Превод и предговор Румен Стоянов

„Народна култура“, София, 1987

История

  1. — Корекция

ПРЕДИСЛОВИЕ

Ето началото на древните истории на това място, наречено Киче.[1] Тук ще напишем и започнем древните истории,[2] началото и произхода на всичко, което направиха в град Киче племената на кичеанската нация.[3]

И тук ще приведем изявата, прогласа и разказа за онова, което беше скрито, но бе разкрито от Цакол, Битол, Алом, Кахолом, които се наричат Хунахпу-Ууч, Хунахпу-Утю, Саки-Нима-Циис, Тепеу, Гукумац, у Куш Чо, у Куш Пало, Ах Раша Лак, Ах Раша Цел, тъй наречени.[4] И (в същото време) единния изказ и разказ за Бабата и Дядото, чиито имена са Шпиякок и Шмукане,[5] закрилници и покровители, дваж баба, дваж дядо, тъй наречени в кичеанските истории, когато разказваха всичко, що те бяха направили в началото на живота, началото на историята.

Това ще го напишем вече във времето на божия закон, при християнството; ще го извадим на бял свят, защото вече не се вижда „Попо Вух“, тъй наречен,[6] където се виждаше ясно идването отвъд морето,[7] разказът за нашата тъмнина, и се виждаше ясно животът.

Съществуваше първообразната книга, написана някога, ала нейното виждане е скрито за изследвача и за мислителя. Велико беше описанието и повествованието за това как бе образувано цялото небе и земята, как бе образувано и разпределено на четири части, как бе обозначено и небето бе измерено и бе донесена връвта за измерване и бе опъната по небето и по земята в четирите ъгли, в четирите краища,[8] както бе речено от Твореца и Образувателя, майката и бащата на живота,[9] на всичко сътворено, онзи, който дава дишането и мисленето, онази, която ражда синовете и дъщерите, онзи, който бди за щастието на народите, щастието на човешкото потекло, мъдрецът, онзи, който размишлява за благодатта на всичко, що съществува на небето, на земята, в езерата и в морето.

Бележки към предисловието

(Изданието запазва пълния текст на бележките и местата на обозначението им така, както са у Адриан Ресинос. В курсив (с #) са дадени поясненията на Румен Стоянов. — Б. изд.)

 

 

Бележки

[1] В това начало на древните истории на расата#1 и в следващите редове неизвестният автор дава името Киче на тъй наречената страна — варал Киче у би (varal Quiche u bi), на града — Киче тинамит (Quiche tinamit), и на племената на нацията — р’амаг Киче уйнак (r’amag Quiche vinac). Думата киче — кече (queche), или кечелах (quechelah), означава на различните езици в Гватемала гора и произлиза от ки (qui), кий (quiy) — много, и че (che) — дърво, първообразна маянска дума. Киче — земя с много дървета, покрита с гори, било името на най-могъщата нация от вътрешността на Гватемала през XVI век. Такова значение има и науатълската дума Куаутлемалан (Quauhtlemallan), която навярно е превод на името Киче и която, също както последното, описва сполучливо гористата и плодородна земя, простряла се на юг от Мексико. Несъмнено е, че астекското име Куаутлемалан, от което произлязло съвременното Гватемала, се употребявало за цялата страна, а не само за столицата на какчикелите Шимче (Iximche — дървото, наричано сега рамон),#2 назована от пристигналите с Алварадо#3 тласкалтеки#4 Текпан-Куаутлемалан (Tecpan-Quauhtlemallan). Цялата площ, разположена на юг от Юкатан и Петен-Ица, била позната преди завоюването от испанците с имената Куаутлемалан и Теколотлан (Tecolotlan) — днес Верапас.#5

#1 Адриан Ресинос употребява понятия като раса, нация и др., дори народ и племе без точността, която науката влага в тях днес.

#2 Рамон — диворастящо тропическо дърво, Celtis occidentalis, Trophis racemosa; има бели цветове, плодовете му се ядат главно от костенурката.

#3 Алварадо, Педро де (1485–1541 г.) — испански завоевател, роден в гр. Бадахос. Участвувал в покоряването на населението по земите на Доминиканската република, Куба, Мексико, Салвадор, Перу. Проявил изключителна жестокост към какчикелите при завоюването на Гватемала (1523–1526 г.) и бил първият управител на тази обляна в кръв земя.

#4 Тласкалтеки — жителите на предиспанския град Тласкала и областта му; основан от науатълците през XIII век. До идването на европейците областта била разделена на четири тласкалтекски владения, образуващи своеобразна република, всяко имало независимо управление, а общите въпроси се решавали съвместно. Днес Тласкала е мексикански щат.

#5 Верапас — област в Средна Гватемала; понастоящем разделена на два департамента — Горна Верапас и Долна Верапас, с главни градове Кобан и Салама.

[2] При написването на древните истории за произхода и развитието на кичеанската нация авторът вероятно си послужил не само с устното предание, но и с древните рисунки. Саагун#6 разказва, че когато вървели на изток (Юкатан), толтекските свещеници носели със себе си „всички свои рисунки, гдето били всичките им старинни предмети на изкуствата и занаятите“. В глава VI на четвърта част от тая книга се чете как господарят Накшит (Кецалкоатъл) дал на кичеанските принцове, между другото, „рисунките от Тулан — у цибал Тулан (u izibal Tulan), — рисунките, както наричаха онова, в което вписваха своите истории“.

#6 Саагун, Бернардино де (1500/?/–1590 г.) — испански францискански монах, историк, езиковед, богослов. Живял в Мексико от 1529 г. до края на дните си. Обучил индианци да записват с латиница разказите за обичаи и исторически събития, диктувани на науатълски език от жреци и владетели. Сведенията, събирани по този изпреварил времето си начин, послужили за труда му с непреходно значение на първоизточник — „История на събитията в Нова Испания“, отпечатан през 1829 г., близо три века след написването му на науатълски. Автор също на „Триезичен речник“ (науатълски-испанско-латински), „Мексиканска граматика (сиреч науатълска)“, богословски произведения.

[3] Виж бележка 1.

[4] Тия са имената на божеството, подредени по творчески двойки съобразно дуалистичното схващане на кичеанците, както следва: Цакол (Tzacol) и Битол (Bitol) — Творецът и Образувателят; Алом (Alom) — богинята майка, която зачева синовете; от ал (al) — син, алан (alan) — раждам. Кахолом (Qaholom) — богът баща, който зачева синовете; от кахол (qahol) — син на бащата, кахолах (qaholah) — зачевам. Хименес ги нарича майка и баща; те са Великият баща и Великата майка, наречени така от индианците, както разказва Лас Касас,#7 и които били на небето; Хунахпу-Ууч (Hunahpu-Vuch) — ловец лисица или такуасин (опосум), бог на разсъмването; ууч (vuch) е мигът, предшествуващ разсъмването. Според Зелер#8 Хунахпу-Ууч е божеството в женска възможност. Хунахпу-Утю (Hunahpu-Utiu) — ловецът койот, разновидност на вълка, Canis latrans, бог на нощта, в мъжка възможност; Саки-Нима-Циис (Zaqui-Nima-Tziis) — Голямо бяло писоте, Nasua nasica, или коати#9 — побелял от възрастта, богиня майка, и неговият съпруг Ним-Ак (Nim-Ac) — Голямо диво прасе или глиган, отсъствуващ на това място поради механичен пропуск, но упоменат в следващата глава; Тепеу (Tepeu) — владетелят или самодържецът, от науатълското Тепеух (Tepeuh), тепеуани (tepeuani), което Молина#10 превежда като завоевател или победител в битка; ах тепехуал (ah tepehual) — у маянците, които също са го взели от мексиканците. Гукумац (Gucumatz) — змия, покрита със зелени пера, от гук (guc), на маянски кук (kuk) — зелени пера, кецал,#11 чрез пренос на значението, и кумац (cumatz) — змия. Това е кичеанската версия на Кукулкан (Kukulcan) — маянското име на Кецалкоатъл, толтекския владетел, завоевател, цивилизатор и бог на полуостров Юкатан през периода на Новата маянска империя. Силно мексиканската оцветеност на кичеанското боговерие се отразява в тази творческа двойка, която продължава да се упоменава в книгата, докато божеството вземе телесен образ в Тохил, отъждествен изрично в третата част с Кецалкоатъл; У Куш Чо (U Qux Cho) — сърцето или духът на лагуната. У Куш Пало (U Qux Palo) — сърцето или духът на морето. Ще се види, че божеството било наричано също Сърце на небето — у Куш Ках (u Qux Cah); Ах Раша Лак (Ah Raxa Lac) — господарят на зеленото блюдо, сиреч земята; Ах Раша Цел (Ah Raxa Tzel) — господарят на зелената чаша или на синята паница, както казва Хименес, сиреч небето.

Името Хунахпу (Hunahpu) е било предмет на много тълкувания. Буквално означава ловец с духателна тръба (вижте бележка 36 към първа част), стрелец; етимологически е тъкмо това и е дума от маянския език, ахпу (ahpu) на маянски е ловец, ах ппух об (ah ppuh ob) — форма за множествено число — са планинците, които ходят на лов, според „Мотулския речник“.#12 Очевидно е обаче, че кичеанците трябва да са имали някакво по-правдиво основание от съдържащото се в етимологията, за да дадат това име на божеството. Ловецът в първобитните времена бил много важна личност; преди да се създаде земеделието, народът преживявал от лова и от диворастящите плодове на земята. Хунахпу ще да е бил следователно всеобщият ловец, който снабдявал човека с прехрана; на маянски хун (hun) означава и всеобщ, повсеместен. Но е възможно произхождащите пряко от маянците кичеанци да са искали да възпроизведат в името Хунахпу звуковете на маянските думи Хунаб Ку (Hunab Ku) — „единственият бог“, служещи за обозначаване на главния бог в маянския пантеон, който не можел да се представя веществено, понеже бил безтелесен. В древни времена рисунката на един ловец може би е служела да представя фонемата Хунаб Ку, която заключавала отвлечената представа за духовно и божествено същество. Този похват е обичаен в доколумбовската рисункова писменост. Хунахпу е също името на двадесетия ден от кичеанския календар, най-почитания ден у древните, равнозначещ на маянския Ахау (Ahau) — господар или водител, и на науатълския Шочитъл (Xochitl) — цвете и слънце, символ на бога слънце или Тонатюх (Tonatiuh).

#7 Лас Касас, Бартоломе де (1474–1566 г.) — испански духовник, писател, историк. От 1502 г. пребивавал по земите на Доминиканската република, Хаити, Куба, Никарагуа, Гватемала, Мексико. Всеотдайно бранел туземното население от злочинствата на своите съотечественици, за което бил наречен Апостол на Индиите и Защитник на индианците. Делото му на пръв разобличител на колониализма приживе намерило широк отзвук в Европа. Най-известните му трудове се публикуват съответно през 1552 и 1875 г.: „Съвсем кратко изложение за разрушаването на Индиите“ и „Обща история на Индиите“.

#8 Зелер, Едуард (1849–1922 г.) — известен немски антрополог и маянист.

#9 Писоте, Nasua nasica, или коати — става дума за Nasua narica, месояден бозайник, разпространен от Мексико до Аржентина, с продълговата глава, тясна муцуна, дълга и широка опашка, гъста козина. Прилича на язовеца. Ресинос е запазил, редом с международно известното коати, и думата от науатълски произход „писоте“ (pizotl), влязла в гватемалския испански.

#10 Молина, Алфонсо де (около 1513–1585 г.) — францискански монах, писател. В Мексико пристигнал около 1524 г. и научил отлично науатълски език. Неговият „Речник на кастилския и мексиканския език“ (1555; разширено издание 1571 г.) е първият испанско-науатълски и науатълско-испански речник, а и въобще първото лексикографско произведение за доколумбовски език.

#11 Виж бележка 11 към първа част.

#12 „Мотулски речник“ — маянско-испански и испанско-маянски речник, чието авторство се приписва на францисканския монах Антонио де Сиудад Реал (1551–1617 г.). Носи името на мястото, където бил съставен към края на XVI век — Мотулския манастир (село Мотул, Юкатан). Ръкописът е допълнен през 1864 г., а през 1929 г. се отпечатва за пръв път. Основно помагало и днес при изучаването на маянски език.

[5] Шпиякок (Ixpiyacoc) и Шмукане (Ixmucane) — старецът и старицата — на маянски шнук (ixnuc) е старица, — равнозначни на мексиканските богове Сипактонал (Cipactonal) и Ошомоко (Oxomoco) — мъдреците, които според толтекското предание измислили звездогадаенето и съставили сметката на времената, сиреч календара.

[6] „Попо Вух“ (Popo Vuh) или „Попол Вух“ (Popol Vuh) — буквално „книгата на общността“. Думата „попол“ е маянска и означава съвет, събрание или общ дом. „Попол на“ (Popol na) е „обществен дом, гдето се събират да разглеждат републиканските работи“, отбелязва „Мотулският речник“. Според Хименес „поп“ е кичеански глагол и означава събирам, свързвам, струпвам хора, а „попол“ — нещо, принадлежащо на съвета, общински, национален. По тази причина Хименес тълкува „Попол Вух“ като „Книга на общността или на съвета“. Вух (Vuh) или уух (uuh) е книга, хартия или плат и произлиза от маянското хуун (huun) или уун (uun), което е хартия, книга и дървото, от чиято кора някога се правела хартията, наричано от науатълците аматъл (amatl), в Гватемала — аматле, Ficus cotinifolia. Да се забележи, че в много думи маянското „н“ (n) на кичеански се превръща в „х“ (j или придиханен h). На (na) — къща на маянски, се превръща в ха (ha или ja); хуун (huun) или уун (uun) — книга на маянски, на кичеански става вух (vuh) или уух (uuh).

[7] Отвъд морето — има се предвид полуостров Юкатан, а не отвъд океана.

[8] Четирите посоки на света,#13 според Брасьор. Това е същата представа за четиримата бакаби,#14 крепящи небето на маянците.

#13 Според Естрада Монрой става дума за разделяне на времето на равноденствия и слънцестояния.

#14 Бакаб (bacab, испански) — от маянско-юкатанското бакабооб (bacaboob) — крепител на небето. Според маянско-юкатанската митология земята е огромен крокодил, нагазил в морето, костните му плочи са планините, а водата между тях — езерата; земетресенията са оргазмите на влечугото. Небето се крепи от четирима братя богове, наречени бакаби, които са представяни като брадати старци. Те стоят в четирите краища на света, ще рече в четирите главни посоки. Както в кичеанския мит, на всяка от тях съответствува по един цвят (вижте бележка 40 към втора част).

[9] Ще се забележи, че когато изрежда лица от двата пола, „Попол Вух“ изискано учтиво споменава първо жената.