Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лили Чудото (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hexe Lilli und das Geheimnis der versunkenen Welt, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Михаела (2012)
Разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Книстер. Лили Чудото и тайната на изгубения подводен свят

Немска. Първо издание

ИК „A&T Publishing“, София, 2008

Редактор: Ивета Кючукова

Илюстрации: Ил. Биргит Рийгер

ISBN: 978-954-9436-40-2

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Разбира се, че Лили не си легна да спи. Искаше й се да направи две неща едновременно. Да отиде в книжарницата и да си купи книги за Атлантида и да се опита да разлепи двете залепнали страници. Понеже по това време книжарницата беше затворена, тя спокойно можеше да се занимае с магическата книга. За всеки случай подпря отново бравата със стола. После постави тежката книга на леглото, коленичи до него и започна да разлиства страниците една по една.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_zaklinanie.png

В книгата всички магии бяха подредени в азбучен ред, затова Лили бързо намери това, което търсеше. Под заглавието: „Магия за разделяне“ беше написано: „разделя всичко“. След това имаше указания за магията. Лили прочете текста набързо. За щастие не бяха необходими допълнителни съставки, които Лили да трябваше тепърва да набавя. Задължително беше петите ти да са плътно прилепнали едни за други и да сочат в различни посоки, докато заклинанието се изричаше много внимателно. Това беше толкова лесно! Лили решително прочете думите, които бяха написани на листа.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_bukvi.png

И какво се случи? С ужасяващ шум цялото обзавеждане в стаята на Лили се беше разпаднало на съставните си части. Лили беше вцепенена от страх. Не може да бъде! Всичко се беше счупило: шкафът, леглото, столът, вратата. Наистина всичко! Дори касетофонът на Лили се беше разделил на две части. В стаята всичко изглеждаше така, сякаш беше имало голяма експлозия.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_lili_nadnicha.png

Ох! Лили се осъзна на секундата. Мама! Леон! Това беше първото, което й мина през ума. За щастие мама беше при приятелката си, така че Лили бързо трябваше да отиде при Леон и да го успокои. Лили се покатери по вратата, която лежеше върху отломките на стола. Краката му се търкулнаха с трясък. Изненада! В коридора всичко беше наред. Също и вратата на стаята на Леон си беше на мястото. Но къде беше Леон? Той трябваше да е чул шума! Дали таванът не беше паднал на главата му? Лили отвори предпазливо вратата на стаята му и въздъхна облекчено. Леон седеше с гръб към вратата и беше със слушалки на ушите. Нищо чудно, че не беше чул грохота. Какво щастие! Сега Лили трябваше да се върне бързо в стаята си. Очевидно магията беше подействала само там, където тя е могла да бъде чута. Лили посегна припряно към книгата и с недоумение хвана една-единствена страница. О, не! И книгата се беше разпаднала на съставните си части. Добре поне, че страниците не се бяха разбъркали и Лили успя лесно да намери магията, която щеше да оправи всичко.

И този път петите й сочеха една към друга и тя бързо изговори магическото заклинание.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_bukvi_dve.png

И всички части действително се съединиха отново. Всички части ли? Не съвсем. Страницата от книгата все още беше в ръцете й и столът лежеше счупен на земята. Тя веднага съобрази: може би частите могат да се съберат отново, само ако не са били премествани, след като е подействала „магията за разделяне“. Така или иначе Лили беше облекчена. Тя щеше да обясни по някакъв начин на мама, защо столът е счупен, а страницата от книгата щеше да я залепи. Едва сега Лили забеляза, че поради голямото вълнение беше забравила най-важното: не беше погледнала какво пише на залепените страници. Ужас! Но въпреки това не й се искаше да пробва пак магията за разделяне. Тя се беше оказала твърде опасна. Много жалко!

Лили разгърна книгата на въпросните страници, които все още бяха залепени. Дали те се бяха разделили преди поне за малко? Едва сега на Лили й хрумна, че тези страници сигурно са залепени нарочно. Може би там е написана някаква много специална и опасна магия. Може би страниците се отделят една от друга, само ако магьосницата е много опитна.

— Аз за съжаление нямам много опит — каза Лили и сложи откъснатата страница на правилното място обратно в книгата.

Шшшт! Какво беше това? Мама беше в коридора. Лили бързо скри книгата под леглото си и се ослуша. Мама отиде в стаята на Леон. Лили взе от етажерката един от учебниците си. Малко след това на вратата се почука.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_lili_s_otvorena_kniga.png

— Влез! — каза Лили и остави учебника настрана.

Мама не забеляза счупения стол. Тя се извини на Лили.

— Малко се позабавих!

За щастие, помисли си Лили, но каза:

— Няма проблеми!

— Какво четеш?

— За Атлантида, какво друго. Но в учебника не е написано много за нея. Само че един историк на име Платон я е описал преди две хиляди години в Гърция. Неговите писания се базират на разкази, които са на девет хиляди години. Той е имал много точни описания на жителите на Атлантида. Трябва да си купя тази книга от книжарницата. Толкова ми се иска да знам повече неща за този потънал свят…

— Ах принцесо — каза мама и погали Лили нежно по главичката. — Като си наумиш нещо…

— Може като порасна да стана изследователка на Атлантида.

— Гордея се с теб. Но сега отивам да спя. Ти може да продължиш да изследваш Атлантида още малко. — Мама целуна Лили за лека нощ и я остави. Лили остави учебника настрани и започна да размишлява. Толкова й се искаше да се пренесе в Атлантида. Но как можеше да стане това? В магическата й книга имаше едно много специално заклинание: магическия скок. С него човек можеше да прави пътешествия из времето на всички места, които си пожелаеше. С помощта на магическия скок Лили беше преживяла най-хубавите си приключения. Един път се беше озовала в Дивия Запад и там беше седяла с истински каубои около огъня. Друг път беше разглеждала зловещи гробници на мумии в Египет. Тя с удоволствие си спомняше за тези пътешествия във времето. Много жалко, че не можеше по този начин да посети и Атлантида. За да може да използва магическия скок, Лили непременно трябваше да има предмет от времето, в което искаше да се пренесе. Този предмет тя трябваше да държи в ръце, докато казваше заклинанието. В Дивия Запад беше отишла с помощта на оригинално, много старо шише от уиски от Бърбънтаун. При фараоните се беше пренесла, защото от музея си беше взела хилядолетен прах от пирамидите. Но за Атлантида нямаше дори представа как изглежда, а още по-малко — предмет от това време. Лили легна в леглото си и се опита да мисли за Атлантида, за да може поне във фантазията си да се пренесе там. Но не й се удаде. Мислите й непрекъснато се отклоняваха, защото книгата със залепените страници също не й излизаше от ума. Изведнъж й дойде една идея. Бързо стана от леглото и след миг се озова в стаята на мама. За щастие тя не спеше, а четеше.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_lili_po_noshtnica.png

— Може ли да те обезпокоя за малко? Може би ще можеш да ми помогнеш с решаването на един проблем.

— Ако не трябва да ставам от леглото ще се опитам.

— Искам да кажа… понеже ти често си отваряла неща, които аз не съм успявала… Например заяждащият цип на анорака ми или ключалката на касичката, когато Леон ми беше загубил ключа… — започна да увърта Лили. Не й беше много приятно да иска съвет от мама. Тя може би щеше да поиска да види залепените страници и какво щеше да стане тогава?

— Хайде, казвай какъв е проблемът? — Мама беше нетърпелива.

Лили събра кураж:

— Как могат да бъдат разделени две залепени страници, без да се скъсат?

Мама се замисли. За щастие тя не попита за коя книга става въпрос. После направи предложение:

— Ще сложиш вода в един чайник и ще изчакаш тя да заври. После трябва да държиш залепените страници над парата и може би те ще се отлепят. Този трик го видях в един криминален филм. Тайният агент отвори по този начин един запечатан плик, прочете писмото и после пак го затвори, без да оставя следи. Никой не забеляза, че писмото е било отваряно. Щом това действа при писма, може би ще подейства и при книги. Ако имаш намерение да го изпробваш, моля те бъди внимателна с горещата пара, която може много лошо да те изори!

— Благодаря! — каза Лили, целуна мама по бузата и изчезна бързо от стаята, преди на мама да й хрумнеше да задава неудобни въпроси. Този трик с парата щеше да го изпробва, когато беше сама в къщи и никой не я наблюдаваше. Сигурното си е сигурно!

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_lili_se_usmihva.png

Лили се усмихна доволно. Проблемът май беше решен. Едва сега й се удаде да се посвети изцяло на мисли за Атлантида. Малко след това заспа. Какво ли сънуваше?

 

 

На следващия ден Лили побърза след училище да се прибере в къщи. Тя искаше да изпробва трика с парата, докато мама беше в детската градина, за да вземе Леон.

За щастие те не се бяха върнали. На Лили не й оставаше много време. Първо сложи на котлона чайника, а после донесе и тежката книга в кухнята. Стори й се цяла вечност, докато водата завря. Най-накрая! Лили си сложи дебелите скиорски ръкавици и постави залепените страници над парата. Май действаше! Страниците не се разлепиха напълно, но краищата им се отделиха.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_chajnik.png

Лили бързо се върна в стаята си и в същото време чу гласът на Леон в коридора. Тя едва успя да сложи попивателна хартия между двете страници. Не искаше те отново да се залепят! След това бързо прибра книгата в скривалището й. Уф!

— Лили?!

Това беше мама, която я викаше от кухнята. На Лили веднага й хрумна, че в бързината беше забравила да махне чайника от котлона! Ужас! Какво да кажеше сега?

— Лили?!

Нападението е най-добрата защита, помисли си Лили и извика:

— Водата завряла ли е вече?

— Глупав въпрос. Цялата кухня е в пара! — отвърна мама ядосано и отвори прозореца, за да проветри.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_s_ryka_na_usta.png

Много съобразително Лили взе със себе си една стара пощенска картичка и отиде в кухнята.

— Не съобразих, че водата ще заври толкова бързо. Извинявай! — извини се Лили. — Просто исках да изпробвам твоя трик и да махна марката от тази пощенска картичка. — Лили сложи картичката над парата.

— Внимавай да не се изгориш! Не искаше ли да разлепиш някакви страници в книга? — попита мама.

— Вече го направих. Благодаря ти за чудесния съвет. Когато човек чете, не трябва да яде филия с мармалад.

Мама започна да рови в пазарската си чанта и каза:

— От магазина на ъгъла купих пиле на грил, така че няма да се налага да готвя.

— И много бързо ще отсервираме масата — каза въодушевено Леон. — Понеже пилето се яде с ръце, няма да имаме нужда от прибори.

— Но ти все пак ще трябва да седнеш на масата! — предупреди го мама.

Когато и тримата си изядоха бутчетата печени на грил, Леон обяви гордо:

— Мама и аз трябва да побързаме. Ние незабавно трябва да се върнем в детската градина! На нас ни разрешиха да помагаме за подготовката на пролетния празник.

— Разрешили са ни… — каза мама и направи физиономия, но така, че Леон да не забележи. Това бяха добри новини за Лили. Така цял следобед щеше да е необезпокоявана.

— И аз съм заета — каза тя и изхвърли в кошчето остатъците от пилето.

— Мога да си представя какво си намислила — каза мама и също изхвърли отпадъците в кошчето. — Атлантида чака…

— Да, да — отвърна Лили и си помисли: Как ли пък не! Атлантида наистина може да почака — след над десет хиляди години, един-два дни не са от значение. Но залепените страници в книгата…

След като си изми ръцете, тя отиде в стаята си. Търпението й беше започнало да се изчерпва, докато мама и Леон най-накрая се сбогуваха с нея.

Лили взе от кухнята големия нож за хляб, от шкафчето с лекарствата една пинсета, а от едно чекмедже на бюрото й една ножица и една лупа. Едва тогава извади магическата книга. Когато Лили се опита да извади попивателната хартия, която беше сложила между листите, тя не можа да повярва на очите си: страниците се отвориха, така сякаш никога не са били залепнали. Лили прочете въодушевено:

„Вампирска кръв, жаба миризлива,

магьоснице, тебе си те бива.

Но много трябва да се пазиш,

когато заклинанието кажеш.“

По-нататък се обясняваше, че от съображения за сигурност тези две залепени страници се отварят едва при третия по-сериозен опит да бъдат разделени. По този начин е гарантирано, че само много опитни магьосници ще прочетат заклинанието. Защото само професионалисти в магиите са в състояние да понесат малките несполуки и да не се оставят да бъдат извадени от равновесие. Едва когато са доказали тяхното постоянство и голяма търпеливост, те са в състояние да се възползват от магиите, написани на тези две страници.

— Ураа! — извика Лили и вдигна нагоре юмрука си. Цялата стая се изпълни с невероятно примамлива миризма. Лили подуши книгата и продължи да чете. Това, което разбра, спря дъха й. Бяха изброени възможности, чрез така наречените — стъпала на Орфей — да стигнеш до други светове, които никога досега не са били достъпни за смъртните. Лили се изпоти докато четеше и в същото време я полазиха тръпки. В текста непрекъснато се срещаха предупреждения и указания в случай на опасност. Но това не беше необходимо, защото само изброяването на различните светове накара Лили да се ужаси. За някои от тях тя имаше бегла представа, но за повечето не беше чувала изобщо. Те бяха изброени по азбучен ред.

— Урааа! — извика Лили още веднъж и отново размаха юмрук. — С помощта на стъпалата на Орфей ще отида в който си свят пожелая. Напред към Атлантида!

После прочете много внимателно как се отваря магическата врата към стъпалата на Орфей.

След известно време Лили погледна часовника. Все още имаше време да отиде до книжарницата и да си купи някои книги за Атлантида. В крайна сметка тя трябваше да е подготвена, когато започнеше да се изкачва по стъпалата на Орфей. Ако всичко вършеше по план, тя щеше да пристъпи към действие утре, през нощта. Времето беше подходящо, защото щеше да е събота и неделя. Напред към книжарницата! Изборът там не беше голям, но все пак достатъчен, за да накара Лили да стои будна цяла нощ и да чете. Едва когато стана три през нощта, Лили остави книгите и се насили да заспи.

lili_chudoto_i_tajnata_na_izgubenija_podvoden_svjat_lili_chete.png

Нали утре вечер трябваше да е бодра, когато тръгнеше на голямото пътешествие. Атлантида… Тайнственото име й се въртеше непрекъснато в главата. Атлантида… Звучеше като приключение.

Много време мина, докато успя да заспи.