Серия
Лили Чудото (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hexe Lilli bei den Piraten, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Първа глава

— Пълна готовност! Вдигайте платната! Вдигайте котвата!

Братчето на Лили — малкият Леон — буташе насам-натам своя пиратски кораб. Откакто получи кораба като подарък, той непрекъснато си играеше на пирати.

— Всички оръдия към бакборда! Очакваме нападение откъм суша!

lili_chudoto_pri_piratite_korab.png

Леон внимателно положи шестте малки оръдия от лявата страна на кораба. След това свали страшния капитан от наблюдателницата на мачтата и го притисна здраво към носа на кораба.

— Подушвам атака! — извика Леон с груб дрезгав глас. — Всички на палубата!

Една след друга той извади всички фигурки на пирати от вътрешността на кораба и ги построи на палубата. Леон така беше потънал в своята игра, че изобщо не забеляза как Лили дойде в стаята му и застана зад него. Малчуганът енергично изпъна ръката си напред, като че ли самият той бе пиратският капитан, и извика:

— Покажете им на проклетите земни плъхове! Оръдията готови!

— Тогава вземете и това, о, мерзавци! — намеси се гръмогласно Лили и шумно хвърли отвисоко върху кораба на Леон цял залп от малки шоколадови яйца.

lili_chudoto_pri_piratite_obstrel.png

— Това е нечестно! — запротестира Леон.

— Защо пък? — дяволито попита Лили с насмешка.

— Аз не знаех, че стоиш зад мен, иначе щях да стрелям нагоре.

— Изненадващо нападение!

— Това не важи — опита да се защити Леон.

— Напротив! Така е винаги при пиратските битки — засмя се Лили и отново взе кораба под обстрел с шоколадови яйца.

— Подло! Подло! Подло! — закрещя Леон.

На Лили й се стори, че брат й всеки момент ще се разплаче.

— Изобщо не исках да те разсърдя — опита се да отстъпи тя.

— Нямаш право! — викна й Леон и започна да замеря сестра си обратно с яйцата. — И въобще изобщо момичетата не участват в пиратските игри. При пиратите момичета няма, при истинските де…

— Кой каза това?

— Винаги си е било така — убедено закима с глава Леон.

— А Червения корсар? Това е била жена, която просто се е обличала като мъж.

— А, тази ли, от пиратския филм? — Леон бе принуден да отстъпи на сестра си.

— А какви са всички онези известни жени пирати? Не си ли чувал за пиратката Джени, или за Самолюла, за Лариса Нахаканата, за Корала Пираня, Блъди Мери, Ернестина фон Шлицдихауф, Френци Фрикасето и още мнооого като тях?

lili_chudoto_pri_piratite_jeni_pirati.png

Леон бе съкрушен.

— Толкова ли много пиратки е имало? — попита той учудено.

— Даже много повече. И точно те са били страшилището на световните морета, защото са били изключително смели и съобразителни.

— А аз защо нищо не съм чул за тях? — попита Леон.

— Защото те са били твърде хитри. Не са се оставяли да ги хванат. Повечето пирати ги хващали и ги обесвали, но жените успявали да се изплъзнат и затова техните истории не са толкова известни. Освен това оставяли тежката работа да им я вършат мъжагите — битки, побоища и разни такива, а те само прибирали плячката.

Сега вече Леон наистина стана любопитен и гневът му срещу атаката на Лили се изпари.

— Хайде, разказвай! — напираше той.

— За кого? — Лили си придаде глупаво изражение.

— Ами за прекрасни жени пирати!

— За коя от тях искаш да чуеш? Може би за Френци Фрикасето, която по-късно нарекли Пилешкото фрикасе. Ти знаеш онова нарязано пилешко нещо, което изобщо не може да се познае, защото е накълцано на ситно.

Леон зяпна с уста и от вълнение лицето му почервеня.

— О, не! По-добре не! Мисля, че тази история не е за малки момчета. Освен това аз изобщо не обичам пилешко фрикасе.

Леон поклати глава, загубил ума и дума от учудване. Лили обаче клекна до брат си на пода, обмисляйки с коя от историите на неустрашимите пиратки би могла още повече да впечатли Леон.

Обаче още преди да й хрумне нещо Леон възвърна гласа си и предложи:

— Разкажи ми за Ерна Шлицауф или както там се казваше… Името звучи твърде интересно.

— Ааа… Имаш предвид Ернестина фон Шлицдихауф. Е да, за нея няма почти нищо за разказване. Освен това, че много по-добре се справяла с ножа, отколкото с вилицата. Разбираш за какво говоря, нали?

Леон изобщо нищо не разбираше, но въпреки това поклати глава. Той в никакъв случай не искаше да прекъсва Лили, за да чуе историята докрай.

— Животът й бил поредица от наистина ожесточени битки, но за съжаление бил кратък. Застигнала я трагична съдба. След като надлъж и нашир кръстосвала западните Карибски острови, тя решила да издяла от ствола на огромна палма на един от островите паметник на морските разбойници. А както всеки знае, тя била по-добра в разрязването, отколкото в дялкането. Преди да се усети, ножът й така се плъзнал, че я пробол… Абе просто с една дума, тя загинала под лианите. Разбира се, сложили ножа й в гроба. И ако може да се вярва на старите истории за морски разбойници, този нож трябва да е бил толкова остър, че пробил ковчега, излязъл от гроба и отлетял директно в пъкъла. Там той с един замах отсякъл десния крак на самия дявол. Говори се, че от гняв и болка дяволът цвилел като кон, а на мястото на отрязания му крак порасъл конски и от този миг нататък той трябвало да го носи.

lili_chudoto_pri_piratite_ernestina_fon_shlicdihauf.png

— Това за конския крак на дявола някъде съм го чувал — потвърди Леон с пламнали очи. — Само дето не знаех, че за това е виновна Ернестина фон Шлицдихауф.

— Ето такива са били жените пиратки — обяви Лили. — Дори и след смъртта си те не се признавали за победени.

Леон кимна одобрително.

— Още! — каза той кратко и ясно.

Обаче Лили вече не бе настроена да разказва истории.

Но още докато му разказваше за дивите пиратки, на нея й хрумна нещо: да потърси в тайната си книга. Дали не би било възможно да направи чудо и да се пренесе при пиратите? На един точно такъв стар пиратски кораб… Всъщност заради такава задача Лили трябваше да предприеме пътуване в миналото. А такова нещо не беше опитвала досега. Може би ще успее с някое от чудотворните заклинания от дебелата книга?…

lili_chudoto_pri_piratite_lili_mechtae.png

Лили се размечта. Да, едно пътуване при пиратите… Всъщност защо не? А ако не успее да потегли назад във времето, не би било лошо и обратното — да предизвика посещение на истинска жена пират. От колата на мама би се получил чудесен пиратски кораб… От линеала за шиене — страхотна дълга сабя, от училищната раница — сандък за съкровища, леглото ще превърне в хамак, а ютията на мама…

— Разкажи ми още нещо! — откъсна Леон сестра си от нейните мислени приготовления.

— Нямам време сега! — отвърна нервно Лили. — Трябва да свърша една работа в стаята си.

lili_chudoto_pri_piratite_lili_otiva_v_stajata.png

Тя се отправи натам, а Леон замарширува след нея.

— Трябва да остана сама! — възпря го Лили с ръка.

Тя искаше веднага да потърси в своята тайна книга заклинание за пиратски приключения.

Това, естествено, Леон не трябваше да го научи. В края на краищата тя можеше тайно от всички да прави чудеса и така трябваше да си остане.

— Ще си пиша домашните и затова имам нужда от спокойствие — заяви Лили и изтика брат си навън през вратата.

После затисна облегалката на стола под дръжката на бравата — вече се беше научила как да го прави, когато искаше да остане сама. След това се наведе под леглото и измъкна книгата от скривалището й. Търсенето можеше да започне. А това никак не беше лесна работа, тъй като думата „пират“ не можеше да се открие и при най-добро желание. Даже думата „приключение“ липсваше в книгата с чудотворни думички. Лили се замисли сериозно — все трябваше да има някакъв начин. Може би ще намери „Пътуване във времето“. Тя запрелиства нататък до буква П.

Но и „Пътуване във времето“ не бе споменато. Ама че работа! Но Лили не се предаваше толкова лесно. Тя запрелиства дебелата книга отначало. Може съвършено случайно да открие вярното заклинание между разни други. Това тук! Може би това ще помогне? То съдържаше описание как вещиците се отправят на пътешествие и беше дълго повече от четири страници.

— А аз си мислех, че те винаги летят на метли! — промърмори на себе си Лили.

Нищо подобно! Нямаше нито дума за летящи метли. Или поне на първата страница. А мина и доста време, докато Лили прочете първата страница докрай.

Описанието никак не беше лесно за разбиране. Доста трябваше да си напряга ума, обаче усети, че е на прав път. И затова колкото и да й беше трудно, тя зачете съсредоточено нататък.

Изведнъж чертите на лицето й се разведриха. Дали бе намерила нещо, което можеше да й бъде от полза?