Еди Маринов
Любовна лирика (1)

Заспивам сам…

Заспивам сам, а искам да прегърна някой,

въртя се буден със затворени очи

и знам че тебе търся в мрака,

но той погълнал те е цялата, уви.

Сънувам ден, бленувам светлина,

желая теб, мечтая красота,

но будя се, а тебе тук те няма,

пропадам пак в оная яма,

която изкопаха тук прекрасните ръце,

създали, покорили и убили моето сърце.

И ето — пак съм сам, а стаята мълчи,

и ето — пак кошмар ме чака,

въртя се буден със затворени очи,

заспивам сам, а искам да прегърна някой…