Асен Босев
Учтивият Коста

Таткото Коста

помоли

за молив —

Коста играе,

не иска да знае!

 

— Моля те, Коста! —

повтори баща му.

Коста се сепна:

— Разкарваш ме само!

 

Бе на опашка

и мушна се пръв.

— Душо юнашка,

не ставай такъв! —

Коста започна

една разправия.

— Хайде бе, стига сте

дрънкали вие!

 

Рекоха татко и мама

на Коста:

— Синко, внимавай,

излагаш се доста!

 

Ето, на всички ни

стана горчиво,

че не държиш се

добре и учтиво!

Казвай:

прощавайте,

благодаря,

казвай на хората

дума добра!

 

Коста решава

да бъде учтив —

да го не мислят

за прост и за див.

 

В къщи на гости

дошла им бе близка,

чаша вода

от момчето поиска.

Той подходящата

дума търсѝ,

даде й чаша

и каза: мерси!

 

Тръгна си тя

и довиждане рече.

Коста отвърна:

— Привет! Добър вечер!

 

Момъкът гладен е.

— Дайте ми ядене!

 

— Коста, забрави ли

„моля“ да кажеш?

 

Коста се цупи:

— Их, много пък важиш!

 

Хляб не му дават.

— Е, моля де, моля,

нека да бъде

по вашата воля!

 

Мама филията

с мед му намазва.

Коста я дръпва

и „здрасти“ й казва.

 

Бе на пазара

и блъсна се в кон,

в миг извини се:

— Прощавай, пардон!

 

Вие се смеете,

но — извинете —

Коста учтив е

дори пред конете!