Асен Босев
Тасковата помощ

В Таскови се вдига врява,

рано гръмват гласове —

Таско щял да заминава

да събират класове!

Плаче Таско:

— Ох, не мога! —

Вдига Таско

шум, тревога:

— Там стърнище

ще ме жули!

Дай платнище,

мамо, чу ли?

Искам мед и

конфитюри,

искам кифла

и геврек!

Кой сланинка ще ми тури?

— Сам сложи си бре, човек!

 

И се чеше по вратлето

пионерът мързелив,

и се кара на братлето,

сякаш някой му е крив!

 

А на работа поели,

викат го другари вън.

Таско мрачен поглед свел е,

нещо тегли го на сън…

 

Пълни раницата мама —

хляб един му слага цял!

При домата

и салама

слага мед и

кашкавал.

 

С раницата натоварен,

тръгва Таско — момък харен!

И пристига пионерът

с раница на трудов ден.

Но къде да го намерят?

Де е Таско притаен?

 

Казват: в дъхава ливада

легнал нашият герой.

Трупал класове отряда,

а под сянка хрупкал той.

Из шубраците се щурал

и покръшквал настрана.

Два-три класа

в купа турил,

а изял

чувал

храна!