Еди Маринов
Пейзажи (6)

Астрономия

Луната гони своя любим по небосклона,

той — слънцето, все бяга, но тя все го гони,

с нея се движат на мъртвите душите,

отгоре гледат, светят, смеят се — звездите.

А той дали от нея бяга, или пък от тях,

че да говориш с мъртвите е грях,

но все пак и тоя като тях е —

мъртвородено красиво дете.

Или пък може би просто той я обича

и гонейки я всяка сутрин се врича,

че не тя него, а той нея ще хване.

Кой ли от двамата някой ден с ината си ще престане…