Асен Босев
Ще чета вечерта

Де е Дора?

Пак на двора.

Тича, скача

без умора.

 

От училище дойде си,

двойка в книжката донесе.

 

Залък лапна,

грозде хапна

и немирното момиче

вън излитна като птиче.

 

— Доре, де отиваш ти?

Почини си,

почети!…

 

Вика Дора

в коридора:

— Ще чета

вечерта!

 

Вечерта се върна тя

на уроци налетя.

 

Кой предмет,

кой предмет

да започне

най-напред?

 

В преумора

пише Дора,

уж дели,

а пък изважда.

Тук-там буквите изяжда

и наместо снежен склон

тя написва

нежен слон!

 

Уж уроците чете,

а в едно се сливат те

и какво се получава? —

В Лом… пасе… глаголът… крава!

 

Дрямката надви —

пребори я

над урока

по история.

 

— Лека нощ.

Приятен сън!… —

И в съня си

пак е вън.

 

Но на сутринта —

уви —

нещо в час не й върви.

 

Пак в задача

се заплита —

вместо метър

пише литър.

 

На урока по история

за глаголите говори,

в час по български език

реч държи за Телериг.

 

Ех, че тежко, ех, че мъка —

всичко в нея се обърка!