Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (1)

Опиянение

Мили мои

елате в моя

малък

замък

да хапнем по залък,

да пием по глътка,

да пушим по дръпка

безсмъртие…

А утре

е вътре

в мечтите ни

в очите ни —

еднакво,

някакво —

същото с днес,

пълно с унес,

то ни плаши,

с видения страшни,

но дойде ли,

се питаме къде ли

остана туй утре вчерашно,

което така ни плашеше

далечно,

вечно,

неизбежно…

Тук сме сега

без значение до кога

сега сме тук

на всичко напук

пеем

пием

от граала с амброзия

и няма тука корозия,

атрофия,

ентропия,

само ние сме,

всеки се смее,

отпиваме от плътта,

усещаме вечността,

никой не пита какво,

има само една

тишина,

пустота,

самота,

красота,

вечност,

далечност —

опиянение…