Книстер
Лили Чудото и коледната магия (4)

Трета глава

На следващия ден в училище, Лили през цялото време си мислеше за магията с обувките. С нетърпение очакваше да стане следобед, но когато се прибра в къщи, трябваше най-напред да си напише домашните. А и Леон беше там. Той като че ли се досещаше, какво е намислила Лили. Непрекъснато влизаше в стаята й и я ядосваше. Когато разбра, че тя ще ходи в града, поиска да отиде с нея. За щастие, мама не му разреши и Лили излезе сама.

Тя тръгна право към магазина за обувки, но не влезе веднага, а реши първо да погледне през стъклото. Сигурно щеше да може да намери нелюбезната продавачка. Лампичките на витрината обаче я заслепиха и се наложи тя едва ли не да допре носа си до стъклото, за да може да види нещо.

Тогава някой зад гърба й заговори:

— Какво толкова интересно има вътре?

— Само обувки — отговори Лили без дори да се обърне. По гласа обаче позна, че мъжът е доста възрастен.

— На продавачките няма да им хареса, че си им изцапала стъклото.

— Изобщо не ми пука за тях.

— Хо, хо. Това не звучи никак мило.

— И продавачките не са любезни — каза Лили ядосано.

— Жалко е, че по това време всички са в толкова лошо настроение — каза мъжа зад нея. — Ако хората бяха по-мили, щяха повече да се радват на Коледните празници.

Едва сега Лили вдигна глава. За какво говореше този мъж?

Тя се обърна. О, каква изненада! Пред нея стоеше един от мъжете, облечени като Дядо Коледа.

— Вие в този магазин ли работите? — попита тя.

— Какво искаш да кажеш? — не я разбра мъжът.

— Вие трябва да привличате хората в магазина за обувки… или пък сте от търговския център?

— Не, сигурно ме бъркаш с някой.

Тогава Лили го огледа по-внимателно. Всъщност изглежда мил, помисли си тя. После му каза:

— Съгласна съм с това, което казахте за Коледа.

— Така ли? — усмихна се мъжът.

— Да, аз съм тук, за да се погрижа вътре да се създаде коледно настроение.

Мъжът погледна Лили учудено и попита:

— Точно тук? Това няма да е лесно.

Лили кимна.

— Така е, но аз съм си направила план.

— Наистина ли?

— Да, заради коледното вълшебство. За съжаление не мога да Ви кажа нищо повече.

— Заради коледното вълшебство — каза замислено мъжът. — Да, и на мен ми липсва. Ако ти обаче се погрижиш за него, няма да се отчайвам.

— Нашият клас ще се погрижи за това — отвърна Лили.

Тя беше радостна, че мъжът не беше продължил да я разпитва, когато без да иска, му беше споменала за плана си. Изведнъж й хрумна една идея:

— Като Ви гледам така, може би ще можете… Не зная дали ще имате желание за това?

— Кажи за какво става въпрос!

— Другите деца от нашия клас сигурно също ще одобрят идеята. Не бихте ли могъл да ги изненадате — така както сте с костюма си, разбира се… И трябва да стане по време на часовете.

— Ще видя какво може да се направи. Но не беше ли намислила нещо за този магазин? Любопитен съм как ще направиш коледната магия.

— Да, но… — каза Лили и отново се обърна към витрината. — Не знам дали ще се получи, ако Вие сте наблизо, защото все пак сте коледен специалист.

Лили се замисли за момент. Няма да е много добре, ако този чужд човек я наблюдава, докато тя прави магията си. Така няма да е вече тайна магьосница и скоро всички ще знаят за това. Не, ще трябва да отложи магията с обувките. Това е сигурно! Ще каже на мъжа, че спешно трябва да се прибере в къщи.

— Това с коледната магия няма да стане сега. Току-що ми хрумна, че…

Но какво беше станало? Мъжът с костюма сякаш беше потънал вдън земя. Лили се огледа навсякъде, но Дядо Коледа го нямаше никъде.

Много странно, помисли си Лили. Все пак това беше добре, защото сега щеше да направи магията с обувките.

Тя влезе в магазина.

Вътре отново се чуваха коледни песни, а продавачките обикаляха насам-натам, за да обслужваш клиентите. Всичко беше точно както вчера.

Изведнъж Лили откри в един ъгъл на магазина продавачката, която вчера се беше държала толкова нелюбезно. Не беше чудно, че Лили не беше успяла да я забележи през прозореца на витрината. Тя беше скрита зад планина от кутии и сортираше обувките. Винаги когато планината намалееше малко, една от колежките й идваше и й носеше други обувки, които тя трябваше да прибере в кутиите им. Лили започна да съжалява продавачката. Как може тя да се почувства коледно, когато е задължена да върши една толкова скучна работа?

Лили отиде при нея и я поздрави. Продавачката я погледна за момент и каза:

— Детските обувки са на долния етаж.

— Но аз не желая да купувам обувки. Аз само искам да говоря с Вас за Коледа.

Продавачката погледна Лили учудено.

— Точно ти ме нервира вчера с глупавите си въпроси.

— Много бих искала да Ви доставя удоволствие. С нещо коледно, за да може настроението Ви да се подобри — обясни Лили.

Продавачката се засмя:

— Какви ги говориш? Не виждаш ли колко работа имам? Всички обувки трябва да се подредят в кутиите, като много се внимава да не се сортират погрешно. Това е ужасно изнервящо. А пък и изобщо не ми е ясно какво общо има това с Коледа. Освен, че е пълно с клиенти заради празниците.

— Никой ли не може да Ви помогне? Почакайте, имам идея. Някой преди това трябва да… — Лили не можа да продължи, защото дойде един мъж и й се скара:

— Детските обувки са на долния етаж. А сега изчезвай! Пречиш на служителката. Къде е майка ти?

— Тя е на щанда за дамски обувки — излъга Лили. — Търси си истински коледни обувки.

Лили отиде до стъпалата, които водеха към щанда за дамски обувки. Мъжът продължаваше да я следи с поглед и да клати глава. Той не можеше да си представи как изглеждат коледните обувки. Не след дълго обаче разбра какво е искала да каже Лили. И това го учуди още повече. Такова нещо не беше виждал през целия си живот.

Лили беше застанала на стълбите и беше казала много тихичко магическите думички, които трябваше да променят обувките.

Вече нито една обувка не изглеждаше както преди, защото всичките до една бяха омагьосани.

Скучните зимни ботуши се бяха превърнали в червени ботуши с кожички по края, като тези на Дядо Коледа. Пантофите, които преди това бяха кафяви, сега вече бяха червени или бели със зелена бродерия. Елегантните дамски обувки изведнъж бяха заблестели в златни и сребристи цветове. Ами детските обувки! По тях бяха изрисувани играчки за елха, джуджета, елхички… Каква гледка само!

В магазина изведнъж стана тихо. Всички стояха и гледаха, без да разбират какво става. Какво е това? Как се случи? Изведнъж се разнесе страхотна врява. Клиентите започнаха да се блъскат и да грабят обувките от рафтовете.

— Колко са хубави само!

— Защо не ми ги показахте по-рано?

— Никога не съм виждал толкова красиви коледни обувки!

Продавачките и управителят на магазина също бяха учудени. Как да отговорят на всички тези въпроси?

— Колко дълго коледните пантофи ще миришат на борче?

— Можете ли да ми дадете 36 номер от обувките, които приличат на шейнички?

— За Коледа ще ходим на Бахамите. Имате ли коледни джапанки?

— Червените футболни обувки с белите кожички дали са разрешени от Футболния съюз?

— Отровни ли са меденките, залепени върху тези детски обувки?

— Пързалят ли се ботушите на Дядо Коледа?

Дори и Лили не знаеше отговора на повечето въпроси. Управителят обаче бързо се съвзе. А и защо не? Той никога не беше виждал толкова много доволни хора в магазина си. Знаеше, че днес ще продаде повече обувки от когато и да било. Ето защо можеше да си позволи да бъде и малко по-щедър.

— Днес всички обувки са с десет лева по-евтини — каза той. — А сандалите на Дядо Коледа са безплатни, до изчерпване на количествата.

За няколко минути всички коледни обувки бяха разпродадени и Лили излезе на улицата. Едва сега забеляза, че и тя самата е обута във великолепни коледни ботуши.

Магията беше променила дори и нейните зимни обувки. Как щеше да обясни това на мама и Леон, когато се прибереше в къщи? Изведнъж й хрумна, че магиите могат да се развалят. Тя просто трябваше да повтори вълшебните думички. Искаше й се обаче поне още малко да поноси красивите си ботушки. Независимо, че не беше много доволна от магията, която направи в магазина за обувки. Лили знаеше, че това не беше истинско коледно настроение. Всички бяха мислили отново само за пазаруване. Налагаше се да измисли нещо друго. Сега обаче трябваше да бърза към търговския център. Тя беше казала на мама, че иска да отиде в града, за да си купи нова линийка, а в търговския център имаше голям избор.

На входната врата отново стоеше Дядо Коледа. И то какъв! Лицето му беше черно.

„Да не би да е от Африка?“, помисли си Лили.

— Добре дошла! Детските играчки са на третия етаж — поздрави я той и й се усмихна така любезно, че я заслепи със снежнобелите си зъби. После извика силно:

— Мили деца, наглездайте родителите си и фнимавайте те да не пипат нафсякъде. Осфен тофа те не трябва да си цапат дрехите, иначе няма да получат близалка от фас.

Възрастните започнаха да се смеят.

— Приятно Ви е да работите тук, нали? — попита Лили.

— Какфа работа?

— Ами тази в търговския център.

— Ас съм Дядо Коледа. Ас не трябва да работя. Само на Бъдни фечер съм много сает. Днес обаче съм ф почифка. Така че дойдох от Африка, за да фидя, как фърфят нещата при фас. Тук е много студено! Практично е, защото не фи трябват хладилници.

Сега и Лили се засмя.

— Мога ли да ти помогна? — попита я Дядо Коледа.

Тогава Лили се сети, какво искаше да знае Леон.

— Имате ли случайно коли с дистанционно управление? — попита тя.

— Случайно, да. При играчките са. На третия етаж. Трябва да гофоря с упрафителката, за да има другата година и шейни с дистанционно упрафление. Много биха ми харесали. Добре се спрафям с шейните. В Африка ги исполсваме, когато дойде ледникофата епоха. Тофа се случфа на дфа или три милиона години…

— Ама той е много мил! — възкликна една жена.

Лили трябваше да върви. Скоро щяха да затворят търговският център. Тя се сбогува с чернокожия Дядо Коледа и влезе вътре. Вратата се отвори автоматично и веднага след като се затвори след Лили, празничното настроение вече го нямаше.

Вътре всички се блъскаха и това не можеше да се промени нито от коледната музика, която кънтеше навсякъде, нито от ярко светещите на тавана коледни звезди.

„Тук наистина се нуждаят от някакво много голямо коледно вълшебство“, помисли си Лили. „Трябва да погледна в магическата книга.“ Тя се забърза към щанда с канцеларските материали. Купи си линийка и се отправи към дома си.

Малко преди да се прибере, отново преобрази ботушките си. Това, което беше направила в магазина за обувки, трябваше да си остане в тайна. И без това имаше какво да разкаже. Например, че телефонното обаждане на мама в търговския център е дало резултат и сега там работи друг Дядо Коледа.

Тя разказа за любезния Дядо Коледа, който така ненадейно беше изчезнал.

— Дали не е бил истинският? — попита Леон.

Лили и мама се спогледаха неодобрително.

— Знам, че много от тях не са истински — похвали се Леон. — Аз вече дори не вярвам във великденския заек. В детската градина отец Янсен винаги се преоблича като Дядо Коледа. Аз го познах по обувките и чорапите. При Дядо Коледа човек винаги трябва да обръща внимание на обувките. Те го издават. Кой знае обаче, може пък някой ден да се появи истинският. Просто така, когато никой не го очаква.

— Да, кой знае. Може би имаш право — каза Лили.

Тя отиде в стаята си и започна да чете книгата с магиите. Нямаше да намери коледна магия, свързана с търговския център. Вече беше търсила напразно един път. Но сигурно има някои вълшебства, които би могла да използва на нейно място. Лили разлистваше книгата и размишляваше. Може би магия, с помощта на която в търговския център да се появят истински елхи? Или пък муле или магаре? Или цяло стадо овце? Или…?