Книстер
Лили Чудото забърква хаос в клас (3)

Втора глава

Лили коленичи на земята пред леглото си, пъхна глава отдолу и затършува. Иззад една голяма кутия за обувки, пълна с топчета за игра, ролкови кънки, плавници и дори индианска палатка, тя измъкна дебелата вехта книга. След това бързо взе листче и молив, за да си запише необходимите думички.

— Така, да видим какво има тук — промърмори Лили и започна да прелиства книгата.

Вътре магическите номера бяха подредени по азбучен ред. И бяха толкова много! Как да прочете всичко това! Под буква Б например имаше вълшебни трикове, свързани с бутилки. Продължи нататък и стигна до буквата О. Там видя всякакви чудеса за огън и дим. Под буквата П видя магии с прилепи, а при буквата Ф последната дума беше ФИКСАНОКОСЕН.

— Ф-И-К-С-А-Н-О-К-О-С-Е-Н — засрича тихо Лили, потънала в размишления.

Какво ли можеше да означава тая смешна дума? Звучеше някак съмнително за чудодейно заклинание. Я по-добре да види какво има нататък! Тя знаеше, че всяка тайна книга трябва да се използва много внимателно. Ууф, това пък какво е? Както се беше унесла в четенето, изведнъж косите й се изправиха и щръкнаха диво във всички посоки. Лили обаче изобщо не забеляза това, а напълно спокойно продължи да изследва книгата. Дали косите й бяха настръхнали заради тихо изречената дума Ф-И-К-С-А-Н-О-К-О-С-Е-Н?

Скоро перчемът й се оцвети в черно, а после дори в небесносиньо. Това явно си беше живо чудо! Обаче ефектът изчезна точно толкова бързо, както се беше появил. А и междувременно Лили откри това, което търсеше, тъй като си бе намислила нещо за утрешния ден — да помогне на госпожа Грах да издържи отлично изпита си. Но за да изпълни този план, Лили се нуждаеше от различни специални магически трикове. Тя прелистваше книгата напред и назад, като постоянно преписваше някакви думички.

Най-накрая реши, че е готова, затвори внимателно книгата и я върна под леглото. След това седна на бюрото и прочете записките си, като доволно се подсмихваше. На листчето пред нея имаше различни магически заклинания. На другия ден тя щеше да ги приложи в училище и тогава училищният инспектор ще има да се чуди… Притесняваше я само това, че беше преписвала чудодейните думи на листчето с много вълнения и сега трудно ги разчиташе. Обаче нямаше как да помъкне дебелата книга в училище — не само защото бе твърде тежка, но и защото трябваше непременно да я запази в тайна.

Е, добре, Лили реши малко да се поупражни със своята бележчица, за да може на другия ден всичко да премине гладко и успешно. Естествено, тя знаеше, че не е достатъчно силно да изговори магическите думички. Това не бяха готварски рецепти или историйки за лека нощ, които би могла да разкаже някому! Не, ставаше въпрос за истински магьоснически трикове! Значи Лили трябваше да внимава, защото не искаше още сега да омагьосва, а чак утре — точно в момента, когато училищният инспектор ще влезе в класната стая. И така — тя започна безшумно да изрича странните думи, като се стремеше да ги запомни.

Де да беше толкова лесно! Скоро на Лили направо й запуши главата. При някои думи дори почти й се заплете езикът. Е, лесно ли се изговаря ТРЦПЕЦИЦЛОЛ например, или пък ТЮРАНОСРЮХЛАПИЦ? И което бе още по-лошо — някои от написаните думи сега изглеждаха различно, изведнъж бяха… да, сега сякаш бяха написани с мистериозни знаци.

А какво трябва да се направи с дума, която изглежда пълна с йероглифи?

В този момент нищо друго не й оставаше, освен да погледне отново за справка в дебелата книга. За щастие повечето думи бяха се преобърнали в нормален шрифт и лесно се разчитаха. Въпреки това Лили не разбра смисъла им. ДИНОЛИБИДУМ, ПФЮТЦЕНГРЮТЦЕ, ЦВИЙЗЕЛБРУН и ЗАУРИЕРЦАГ…

Обаче всички тези думи бяха част от специалните чудодейни формули, които Лили бе избрала за училище. Тя толкова се бе задълбочила в своите упражнения, че забрави целия свят. В един момент по невнимание отново измърмори на глас една от магическите думи, но за съжаление не забеляза какво се случи вследствие на това в нейната стая.

Върху стенната лавица над леглото й, където бе подредила своята колекция от плюшени играчки, се разбушува нещо невероятно. Мечето на Лили изведнъж оживя и замарширува с тромави стъпки насам-натам по дъската. Когато стигна при тигъра, се наведе и го целуна в средата на чипото носле. Тигърът се прозина и се протегна така, като че ли бе спал поне сто години. След това с гъвкави движения се промъкна към маймуната.

В това време мечето отиде да събуди и заека. Той пък от своя страна подскочи към тюлена и погъделичка мустачките му с дългите си уши, докато не го събуди от дълбокия сън. После всичко стана извънредно бързо. Със светлинна скорост плюшените животни се разсъниха и започнаха да празнуват. А Лили?… Лили нищо не подозираше и буква по буква разчиташе магическите думи.

Само да бе се огледала наоколо! Щеше да види такова лудо цирково представление, че нямаше да го забрави през целия си живот.

И ставаше все по-лудо. Маймуната се люлееше така лудешки на полилея, че той едва не се откъсна от тавана.

Обаче истински опасно стана чак когато малкият слон започна да дълбае с хобота си в електрическия контакт…

— П-Р-О-С-П-Е-Р-Е… — буквуваше Лили поредното заклинание и изрече трудната дума още веднъж — ПРОСПЕРЕ!

Бързо и послушно всички плюшени животни седнаха отново по местата си на рафта. Всъщност при своя отскок маймуната така разлюля полилея, че лампата се блъсна в тавана. Този шум стресна Лили.

— Чудна работа! — помисли тя, като видя клатещата се лампа.

Изобщо не й мина през ума, че с произнесените магически думи бе разпалила едно вълшебство.

Само внимавай, Лили!

Накрая момичето затвори чудотворната книга, сложи листчето с преписаните заклинания в чантата за училище и извади учебниците си. Нали трябваше да се подготви за часовете. Това не продължи прекалено дълго, тъй като за щастие учителката не им бе дала много домашна работа.

И така стана, че имаше достатъчно време да си поиграе по-дълго с Леон, който искаше непременно заедно със сестра си да изпробва своя голям рицарски замък. Остатъкът от следобеда премина в битка — Лили трябваше да отбива атаките на червения рицар, който хвърляше хартиени топчета, дори помогна на Леон в организирането на рицарски двубой. Противници бяха принц Пеперони Пауър Пийпс и Фриц Хаудуцуерст фон Шметердих…