Николай Александров
Феноменът НЛО (23) (хипотези, факти и нови загадки)

Статистиката показва, че траекторията на полета на НЛО е твърде разнообразна. За тези обекти явно не представлява никакъв проблем движението по спирала, маневрите, наподобяващи падащо листо, както и извършването на завои под прав ъгъл при невероятно големи скорости. Установено е, че съществува пряка зависимост между вида, траекторията и скоростта на движение на НЛО и светлинните и звукови излъчвания, разпространявани от тях. В това отношение могат да се набележат няколко основни режима на полет.

Режим на полет на НЛО при кацане и излитане

Траекторията на движение в над 50% от наблюдаваните случаи е спираловидна. В останалите НЛО се движат праволинейно, въртейки се около оста си. Скоростта непосредствено преди кацане и след излитане е малка — до 5 м/сек. Корпусът на НЛО при такава скорост е добре видим. По него могат да се наблюдават дори отделни детайли от близко разстояние. Около метална обшивка в повечето от случаите се вижда слабо цветно сияние, като по периферията на обектите се забелязват трепкащи или пулсиращи светлини, въртящи се с определена честота. В близост до корпуса на НЛО се чуват звуци с ниска честота, подобни на бръмченето на трансформатор. В повече от половината от случаите се забелязва мирис на изгорял електропровод или разтопено желязо.

Наблюдаваните светлини, звуци и миризми вероятно са пряко свързани с работата на хроналния гравитационно-електромагнитен двигател на НЛО. При кацане или излитане вероятно той работи с относително малка мощност, при която създаваните в непосредствена близост до НЛО електрични полета са със сравнително нисък потенциал до няколко десетки хиляди волта.

Все пак този потенциал е достатъчен, за да предизвика слаба йонизация на въздуха, която е причина за слабото светене около корпуса. Веригите, които може би преобразуват нискочестотното електромагнитно поле на двигателното устройство, вероятно предизвикват бръмченето, подобно на трансформатор, което се чува. Що се отнася до мириса на изгорял електропровод, то той може би се дължи на отделената при полет огромна енергия в металния корпус на НЛО.

Режим на полет на НЛО при дозвукови скорости

Траекторията на движение в повечето от наблюдаваните случаи е вълнообразно — синусоидално, като при това НЛО могат да извършват най-разнообразни маневри. С увеличаване на ускорението и скоростта на НЛО се усилва и изменя цветовото излъчване около корпуса им от червения към синия край на електромагнитния спектър. Тоест при малки скорости НЛО светят обикновено в червен цвят, при средни в жълт, оранжев или зелен цвят, а при големи в син, виолетов или бял цвят.

Цветовото излъчване е пряко свързано с увеличаване на мощността и енергията на двигателното устройство на НЛО, респективно с йонизационните потенциали във въздуха около корпуса на обектите. Тези потенциали достигат до няколко десетки милиона волта. Логично е при увеличаване на мощността на двигателя скоростта на НЛО да се увеличава, но не са редки и случаите, когато двигателното устройство на обектите работи с голяма мощност, а скоростта на последните е малка. В тези случаи сякаш имаме движение на празен ход. Тогава НЛО може да свети в оранжево или виолетово, а да се движи съвсем бавно.

При определен праг на йонизационната енергия около корпуса на НЛО вероятно се образува тънък вакуумен слой със сложна геометрия. Той може да се появи вследствие разлагането на молекулите на йонизирания въздух под действието на мощните електрични полета и последващото отблъскване от корпуса под влияние на електростатичните сили. След образуването на вакуумния слой, звуковите вълни, излъчвани от НЛО, престават да преминават през него и последните започват да се движат напълно безшумно. При излитане с увеличаване на скоростта, респективно на мощността, нискочестотните електромагнитни полета, предизвикващи бръмчене в метала, може би започват да се преобразуват постепенно във високочестотни. Поради това звукът, наблюдаван около НЛО, преминава от бръмчене към свирене и пищене. Пищящите звуци се издават вероятно от устройствата за повишаване на напрежението. Постепенно високочестотният звук, излъчван от НЛО, преминава в ултразвук, който е недоловим от човешкото ухо. Около НЛО остава да се чува само тихо мъркане или бръмчене, предизвикано от хармонични вълни в металния корпус. При достигане на праговата енергия, необходима за образуването на вакуумен слой, и тези звуци изчезват.

Йонизационната енергия, необходима за създаването на вакуум около корпуса, силно зависи от надморската височина на полета, разредеността на въздушните молекули, атмосферното налягане и йонизацията на въздуха. Поради това скоростта, при която НЛО стават безшумни поради образуването на вакуумен слой около корпуса, е различна. Обикновено тя се движи в границите от 500 до 1000 км/ч.

Режим на полет на НЛО при свръхзвукови и космични скорости

Траекторията на движение в повечето случаи има форма на силно разтеглена спирала, но са наблюдавани и регистрирани завои под прав ъгъл на НЛО при скорост 16000 км/ч на височина 100 км. При преминаване на звуковата бариера, регистрирани видимо и от радар, НЛО не предизвикват характерната ударна вълна при движение със свръхзвукови скорости. Този феномен се дължи най-вероятно на създадения при такива скорости и енергии вакуумен слой със сложна високочестотно модулирана форма, при която става предварително разместване и разлагане на въздушните молекули. При движение със свръхзвукови и космични скорости НЛО излъчват светлина освен в синия и ултравиолетовия край на електромагнитния спектър, но и рентгенови и гама-лъчи, а също така и в микровълновия диапазон.

Полети на НЛО с космични скорости са били зафиксирани от радарни станции няколко пъти. През 1949 г. над района на космодрума „Уайт Сендс“ в щата Ню Мексико е фиксиран НЛО, движещ се със скорост 40000 км/ч (12,6 км/сек). През 1952 г. над летището „Терре-Хаут“ в щата Индиана е регистрирана от радар скорост 67000 км/ч (18 км/сек).

Американски станции, следящи движението на спътниците на Земята, са определили скоростта на един НЛО, прелетял от изток на запад през цялата територия на САЩ за около шест минути на 72000 км/ч (около 20 км/сек). Най-голямата скорост на неидентифициран летящ обект, извършващ сложни маневри, е регистрирана от НОРАД (Северноамериканската система за противовъздушна отбрана). Тя е определена от радарите на 200000 км/ч (около 66 км/сек).

При някои отвличания на хора на борда на НЛО са наблюдавани именно космични скорости на превозване на отвлечените индивиди между две отдалечени една от друга точки от земната повърхност. Такъв е случаят с 40-годишния Алфредо Моура от бразилския град Порто Велю. Камионът, с който се прибирал вкъщи, внезапно спрял без каквато и да е видима причина на една от улиците на гореспоменатия бразилски град, и то точно до пътен знак, забраняващ спирането на това място. Докато Моура се усети, до него приближила полицейска кола и в резултат на това малко по-късно му се наложило да плати глоба.

Единият от полицаите отбелязал в картона датата и часа на глобяването — 20 часа и 28 минути. След като служителите на реда си заминали, ядосаният Моура отворил вратата на камиона си и в този момент забелязал в небето червено сияние. То бързо се приближило и до автомобила кацнал кръгъл сребрист предмет. Алфредо стоял и наблюдавал като омагьосан как от дисковидния обект излезли десетина малки човечета с изпъкнали очи и зелени комбинезони.

Те го обкръжили и, без да издадат нито звук, му предложили да влезе в кораба им. По телепатичен път Алфредо всичко разбрал и, послушен както никога, без никакъв страх изпълнил желанието им. След като влязъл в кораба, по заповед на извънземните бразилецът легнал на метална маса и към тялото му били прикачени и включени някакви апарати.

Лицата на малките хуманоиди, наобиколили Моура, били мили и весели. На Алфредо му се сторило, че са изминали само няколко секунди, и корабът кацнал и отворил входния люк. Бразилецът излязъл навън и се озовал в непозната местност. Зад него дисковидният апарат се издигнал нагоре в небето.

В този момент Алфредо бил арестуван от шведски полицаи; на които им се сторил прекалено подозрителен стърчащият насред пътя човек, който изглеждал като паднал от небето.

Когато в полицейския участък Моура разправил своята история, полицаите решили, че си имат работа с луд. Тогава бразилецът си спомнил, че само преди няколко минути бил глобен от полицията в родния си град. Шведските полицаи веднага изпратили до Порто Велю факс и малко по-късно получили потвърждение от бразилската полиция. Като се имала предвид часовата разлика, всичко съвпадало. Според шведския инспектор действително само за 12 минути бразилецът бил прелетял разстоянието от Порто Велю до Стокхолм. На шведите не им оставало нищо друго, освен да върнат с първия самолет пътешественика в родината му.

След завръщането си Алфредо бил подложен на щателен медицински преглед, тъй като по тялото му се наблюдавали следи от електроди и тайнствени знаци, приличащи на татуировки. При прегледа се установило, че заради причиненото безпокойство извънземните били излекували човека от хронична язва на стомаха по време на краткият полет. Разстоянието между Бразилия и Швеция от близо 6000 км било преодоляно от извънземния кораб за 12 минути, което предопределя неговата скорост на близо 8,4 км/сек.

С подобна скорост се движат изстрелваните от човека ракети в близкото космично пространство. Описаният случай напълно потвърждава засечената неведнъж от радарите скорост на НЛО в околоземното пространство.

Режим на полет на НЛО при надсветлинни скорости

Траекторията на движение е невидима както за човешкото око, така и за най-съвършените телескопи, създадени до момента. Работата по създаването на тахитронни темпорални телескопи, можещи да регистрират подобно трасе на полет, е все още в начална фаза и тяхната чувствителност е твърде ниска. Съществуват предположения, че траекторията на полета на извънземните кораби, които ни посещават, представлява крива начупена линия, съставена от малки прави участъци. Всеки прав участък от пътя представлява единичен енергетичен скок в тахионното пространство, където времето и другите параметри на нашето реално пространство се превръщат в комплексни величини. Мощността, развивана при такъв скок от хроналния гравитационно-електромагнитен двигател на НЛО, може би е огромна и би се измервала в гигавати по нашите мащаби. Скоростта на НЛО при тези преходи вероятно превишава седемнадесет хиляди пъти скоростта на светлината. Трасето на полета по всяка вероятност предварително е изчислено от транспютер#, за да се избегне преминаването през плътни образувания, като планети, звезди, комети и астероиди. За човешкия наблюдател остават видими само началната и крайната фаза на полета на НЛО през времето и пространството.

При максимална скорост от порядъка на седемнадесет хиляди пъти по-голяма от скоростта на светлината във вакуум космическият кораб, използващ „Т“-носители за независим страничен наблюдател, вероятно би изглеждал като поток от неутрино.

В зависимост от масата на космическия кораб и енергията на възбуждане при прехода в пространството енергията на този неутринен поток може да се движи в различни граници. Тази енергия за отделните неутринни кванти е малка. За подобен енергетичен интервал плътни образувания като нашата планета биха били напълно прозрачни. Тоест космически кораб, движещ се със скорост в рамките на седемнадесет хиляди пъти C0, би могъл да премине през центъра на Земята, без да бъде забелязан и да бъде възприет като неутринен поток, тъй като масата му би била изцяло прехвърлена в „Т“-пространството.

Като се има предвид, че в кубичен сантиметър в далечния Космос се съдържат около от 300 до 400 частици от реликтовото космологично неутрино, че слънчевото електронно неутрино има енергетичен спектър от 30 електронволта до 14 мегаелектронволта# и че галактичното електронно неутрино има максимум в диапазона 10–15 мегаелектронволта, се вижда колко трудно и почти невъзможно е да бъде открито преминаването на подобен кораб.

Що се отнася до галактичните високоенергийни неутринни потоци с енергия от 1 тераелектронволта до 10 милиарда тераелектронволта, дължащи се на избухвания на свръхнови звезди, земното кълбо е напълно непрозрачно. Тази непрозрачност се дължи на факта, че от мюонното неутрино се образуват мюонни потоци, които се поглъщат чрез нови вторични реакции от нашата планета. При първоначалното преобразуване е характерно, че мюонните потоци запазват посоката на първоначалния неутринен поток при енергии над 100 гигаелектронволта.

Все пак следата на космическия кораб, движещ се с огромна надсветлинна скорост, би представлявала в нашето пространство поток от неутрино, в който отделните видове неутринни кванти ще са в строго определено съотношение.

Досега са известни на науката три вида неутрино — електронно, мюонно и тау, и съответно три вида антинеутрино, или общо шест вида. Съществуват предположения, че броят на неутринните кванти е значително по-голям, но регистрирането им засега е невъзможно. Все пак какви са възможностите да се регистрира неутринен поток с определени качествени характеристики.

С ускорителя на частици „фермилаб“ досега са направени експерименти за комуникации чрез неутрино през центъра на Земята за връзка с подводница, разположена на противоположната страна.

Огромният ускорител за елементарни частици „фермилаб“ е съставен от няколко малки ускорителя, които за секунди създават енергия от 400 гигаелектронволта при честота 53 МХц. Средният брой на протоните, излъчени в един импулс на ускорителя, е около 10000 милиарда. Всеки импулс е с мощност около 640 кВт. Лъчът на импулса се насочва към неутринния преобразувател с широчина 396 метра и дължина 793 метра, представляващ алуминиев прът с тегло 20 тона. Лъчът от протони се сблъсква с атомите на алуминия и незабавно освобождава близо един трилион неутринни кванти. Всеки импулс от неутрино с такава енергия създава средно 25 стълкновения на час за всеки милион тона вода на разстояние 960 км от ускорителя.

Широкият 0,90 метра при отвърстието на „фермилаб“ лъч от неутрино се разширява до 900 метра на разстояние 960 км и до 12 км на разстояние 12600 км.

Водният резервоар-уловител в атомната подводница при разстояние 12600 км има вместимост 38 кубически метра (4 по 3 по 3,2 метра). Безкрайно слабите блясъци синя светлина, получени, когато неутриното се сблъска с водните молекули, се излъчват по дължината на 41-градусов конус от мюони, който се движи пред неутриното. Тези сини проблясъци се улавят и усилват от няколко хиляди фотоелектронни умножители и структури със зарядно пренасяне.

Действителният лъч от протони на ускорителя „фермилаб“ е с продължителност само една секунда, останалите седем секунди са времето, за което ускорителят повишава мощността си до 1 тераелектронволта.

На теория всеки от горепосочените лъчи от неутрино може да създаде 53 милиона стълкновения. Дори и сега ускорителят „Фермилаб“ може да освободи 1116 бита информация за 21 милиардни части от секундата. Това е достатъчно, за да се създаде връзка с размяна на малко информация между станция и атомна подводница през центъра на Земята.

Все пак при подобна регистрация на неутрино се знаят началната точка на неутринния поток, неговият вид и посока. Докато при преходите на НЛО през тахионните тунели предварителната посока на неутринния поток остава неизвестна и не може да се регистрира. Ето защо за земните изследователи поне засега остават видими само началната и крайната фаза на полет на НЛО през времето и пространството, когато последните се намират в близост до нашата планета.

Обикновено началната и крайната точка на пространствения тунел се разполагат в близкото космично пространство около Земята, но понякога то е регистрирано и в атмосферата. От станции за следене на НЛО е регистрирано поведението на последните именно в тези точки.

В началото на всеки скок НЛО започва последователно да излъчва циклотронно лъчение, което преминава в синхротронно, като първоначално се наблюдават съответно червени, жълти, зелени, сини, виолетови, ултравиолетови, рентгенови и гама-лъчи. Синхротронното лъчение постепенно започва да се превръща в тахитронно, при което НЛО постепенно започва да губи от гравитационната си маса в нашето тримерно пространство вероятно чрез „ф-Т“-трансформация и да я прехвърля в друга област от космичното пространство, отстояща обикновено на разстояние няколко светлинни години от Земята, вероятно чрез обратен „Т-ф“-процес. Скоростта на това прехвърляне би се определяла от скоростта на тахионите в „Т“-пространството, а за нея съществуват предположения, че е 17315 пъти по-голяма от скоростта на светлината във вакуум.

След дематериализирания обект в нашето „ф“-пространство остава дълга топлинна следа в инфрачервения диапазон, която избледнява експоненциално с времето.

При излизане на НЛО от пространствения скок първо се забелязва светене в инфрачервения диапазон, след което става преминаване на излъчването през целия видим спектър, за да се достигне за много кратко време до неговия син, виолетов и ултравиолетов край. Така оформеното светлинно кълбо продължава движението си с определена скорост в атмосферата на Земята.

На този етап от полета НЛО вероятно вече се е материализирал в нашето тримерно пространство. Последва намаляване на мощността на двигателите, при което образуваната вакуумна обвивка около НЛО се разрушава, като започва да се чува характерният бръмчащ звук. След още по-голямо намаляване на енергията цветното сияние около НЛО започва да изчезва, като цветността се променя от синия към червения край на електромагнитния спектър, при което бавно се открива металният корпус на НЛО в детайли.