Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasure Island, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 83 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЗЛАТНА БИБЛИОТЕКА

Избрани творби за деца и юноши

Двадесет и трета книга

 

Робърт Луис Стивънсън ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Превела от английски Весела Несторова

Преводач на стиховете Надя Кехлибарева

Редактор Елена Матева

Художествен редактор Тончо Тончев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Елена Иванова

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС ДПК „Д. Благоев“ — София 1977 година

 

Treasure Island by Robert Louis Stivenson J M Irm A Sons Lid London 1955

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

Статия

По-долу е показана статията за Островът на съкровищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Островът на съкровищата
Treasure Island
Корица на романа от Charles Scribner's Sons, 1911
Корица на романа от
Charles Scribner's Sons, 1911
АвторРобърт Луис Стивънсън
Илюстраторкъм бълг. издания:
Стоян Шиндаров (1975)
Христо Жаблянов (1987)
Първо издание14 ноември 1883 г.
Англия, Лондон
ИздателствоCassell and Company
Оригинален езиканглийски
ЖанрПриключенска
Роман за подрастващи
Видроман
Страници163* до 184**

Издателство в България„Добромир Чилингиров“, София, 1946
ПреводачРосина Бонева (1946)
Весела Несторова (1960)
Евгения Паничерска-Камова (1975)

бележки
  • * Брой страници на „Народна младеж“ '87
    ** Брой страници на „Народна култура“ '75
Островът на съкровищата в Общомедия

„Островът на съкровищата“ (на английски: Treasure Island) е роман на шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, издаден за първи път през 1883 г. в един том. Преди това е публикуван на части в списание за деца с оригинално заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата“.

Творбата представлява приключенска история, първоначално предназначена само за деца, но в наши дни ориентирана и към подрастващите читатели. Сюжетът се върти около премеждията на Джим Хокинс, който открива карта на заровено пиратско съкровище. Тя отвежда младежа на опасно приключение, в което пиратска шайка и група авантюристи се опитват да се доберат до скритото имане, заровено на екзотичен остров. В много отношения романът притежава и образователна линия, защото се занимава с развитието и израстването на главния персонаж, и може да се причисли към така наречените „билдунгсромани“.

Произведението на Стивънсън е една от най-често драматизираните творби: филмирано, правено на сериал и дори на пантомима. Само BBC е продуцирала поне три телевизионни адаптации. Една от адаптациите по романа е анимационният филм „Планетата на съкровищата“ на Дисни; както заглавието подсказва, действието се измества в космическото пространство. Книгата е адаптирана във футуристичен пълнометражен анимационен филм и от българския режисьор-аниматор Румен Петков.

Сюжет

Първа част: Старият пират

Морският капитан Били Боунс отсяда в селската странноприемница „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл. Новодошлият е потаен и подозрителен към всеки новодошъл и започва да плаща на Джим Хокинс – сина на съдържателя, за да си отваря очите за моряк с един крак. Старецът остава за дълго в странноприемницата, печелейки сред местното население славата на пияница и грубиян. Един ден Боунс е посетен от стар свой приятел с прякор Черното куче. Между двамата избухва свада. Черното куче побягва, а Капитанът получава удар. Старият моряк пренебрегва съвета на местния лекар д-р Ливси да спре алкохола и скоро състоянието му се влошава значително. Усещайки своя неизбежен край, той споделя на Хокинс, че е преследван от екипажа на Флинт, който иска морския му сандък.

През един мъглив ден сляп просяк на име Пю дава на морския вълк „черния знак“ – късче хартия, почернено от едната страна, което го предупреждава, че хората на Флинт ще навестят стареца в десет часа. Веднага щом получава лошата вест, Боунс пада мъртъв на пода. Хокинс и майка му остават в странноприемницата, за да вземат дължимото от сандъка на покойника, като преди това са търсили помощ в селото. Главорезите пристигат и двамата напускат хана, скривайки се под един мост. Хората на Флинт, водени от Пю, опустошават мястото, но не намират книжата на капитана, взети от Хокинс. Вбесеният слепец заповядва да бъде намерено момчето. Прозвучава сигнал и мародерите се разотиват, оставяйки Пю, който намира смъртта си под копитата на спасителния отряд от селото. Хокинс е откаран при скуайър Трелони и доктор Ливси, за да им покаже книжата. Тримата разглеждат бележките на Флинт, пълни със сметки от печалбите, донесени от грабежи на села и кораби. От плика изпада карта на острова, където е заровено съкровището на Флинт, натрупано от неговите набези. Скуайър Трелони възторжено предлага веднага да се подготвят за пътуване.

Втора част: Корабният готвач

Хокинс остава няколко седмици в имението на скуайъра, докато Трелони уреди подготовката по пътуването в Бристъл. Един ден пристига писмо, в което скуайърът оповестява, че се е сдобил с шхуна на име „Испаньола“ и нужния екипаж, сред който и корабния готвач Джон Силвър. Хокинс заминава за Бристъл незабавно с пощенската кола. Веднага след пристигането си момчето е пратено от Трелони в кръчмата „Далекогледа“, държана от Силвър, за да даде бележка на готвача. В заведението Джим заварва Черното куче, който се измъква бързо, преди съдържателят да прати хора да хванат беглеца. Силвър е възмутен, че такива разбойници посещават мястото му.

Преди корабът да потегли, капитанът прави съвещание, в което изразява недоволството си, че всички, освен него, знаят за целта на пътуването, а именно заровеното съкровище. Също така капитан Смолет изпитва притеснение към екипажа, който подозира, че може да подбуди бунт на шхуната. Въпреки опасенията „Испаньола“ потегля. По време на пътуването мистериозно изчезва помощник-капитанът Ероу. Малко пред корабът да достигне своя цел, Хокинс, скрит в полупразна бъчва с ябълки, чува разговор между Силвър и няколко души от екипажа. Подмолният готвач се разкрива като жесток пират от бившата шайката на Флинт, повечето от членовете на която са на палубата на „Испаньола“. Главорезите се готвят да вдигнат бунт в подходящия случай и да се доберат до съкровището. Точно преди Хокинс да бъде разкрит, някой изкрещява, че приближават земя. Момчето незабавно уведомява доктор Ливси, че иска да свикат събрание, в което има да им каже нещо. Капитан Смолет, скуайърът и Ливси се оттеглят на заслужено празнуване в каютата. След малко Джим е извикан. Момчето накратко разказва всичко, чуто от Силвър. Мъжете в каютата уточняват, че е възможно да се разчита едва на седем души от екипажа, а към останалите дванайсет е нужно да се прояви търпение и предпазливост. Докторът съветва Джим да действа като шпионин сред моряците.

Трета част: Моите приключения на брега

След откриването на острова сред екипажа на кораба се появява напрежение, което започва да загатва за предстоящ бунт. Капитан Смолет прави повторно тайно съвещание, в което предлага да позволят на главорезите да слязат на брега, а малкото честни мъже на палубата да избягат с кораба. Планът се проваля, след като Силвър оставя на „Испаньола“ повече свои моряци отколкото свитата на капитана. Хокинс решава да действа и се качва в лодките заедно със Силвър. Преди да се доберат до брега, момчето скача от плавателния съд и се скрива в гъстата растителност на острова. Навлиза навътре в гората и се спира на едно блато. Известно време оглежда острова. Чува приближаване на хора и се скрива зад един дъб. Вижда Силвър да разговаря оживено заедно с още един мъж от екипажа на име Том. Хокинс се промушва по-напред, за да чуе разговора им. Силвър убеждава моряка да се присъедини към групата му. Изведнъж се разнася смъртен крясък из острова. Пиратският главатар казва, че това е Алън. Том отказва да се присъедини към пиратите дори с цената на живота си. Когато мъжът се обръща, за да си тръгне, Силвър хвърля патерицата по него. Уцелва го в гърба и Том пада. Главорезът довършва жертвата си с нож. Хокинс припада за кратко от видяното и, след като се свестява, побягва навътре в гората. Неочаквано из дърветата се промъква странно същество. Постепенно Хокинс разбира, че това е човек. Раздърпаният мъж пада на колене и се представя за Бен Гън – бивш пират, част от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си, заради желанието си да намери съкровището на главатаря. Гън престоява три години на самотния остров, през които твърди, че е открил пиратското имане. Неочаквано прозвучава гърмеж на топ. Джим и Бен се затичват по посока на изстрела. Момчето забелязва в далечината да се вее английското знаме.

Четвърта част: Оградата

Отново на борда на „Испаньола“. След като разбират, че не могат да отвлекат „Испаньола“, Ливси и Хантар взимат лодка и слизат на острова. Недалеч от брега, в гората, те намират укрепление, в което могат да се барикадират. Връщат се на палубата и заедно с останалите взимат на мушка шестимата хора на Силвър и започват да прехвърлят провизии и оръжия на лодките. Успяват да направят три успешни курса до острова и да приберат стоката зад оградата. При последния, четвърти курс, обаче нещата се усложняват. Приливът затруднява движението, а пиратите от острова се усещат. Лодката е потопена от гюле и авантюристите се добират до брега без провизии. Преди да се скрият в укреплението, мъжете се спречкват с част от главорезите и губят един от хората си. В постройката капитан Смолет разпъва английското знаме. Цяла вечер отцепниците са обстрелвани с гюлета от кораба, но попаденията са неточни.

През това време Хокинс се разделя с Бен Гън. В нощта той наблюдава действията на пиратите, после се промъква бавно към дървеното укрепление. Прескача оградата и е приет с охота от съмишлениците си, които са го мислели за мъртъв. Смолет разпределя задачи на всички. На сутринта Хокинс се буди от викове, че зад оградата е Силвър, който е дошъл да преговаря.

Капитан Смолет с неприязън се съгласява да изслуша злосторника. Силвър предлага да им дадат картата на съкровището и неговите хора ще ги пуснат живи. Смолет категорично отказва, смятайки, че неговите мъже имат възможности да се справят с пиратите и да ги предадат на закона. Еднокракият разбойник побеснява и си тръгва, заканвайки се, че ще ги нападнат след час. Авантюристите заемат бойните си места и се подготвят за атака. Не след дълго пасмината на Силвър напада. Честните англичани губят трима свои другари, докато враговете им се прощават с петима. По сметките на ранения Смолет стават четирима срещу девет.

Пета част: Моето приключение по море

Авантюристите се възстановяват след нападението. Хокинс, нетърпелив и жаден за действия, взима храна и оръжие и, издебвайки подходящия случай, напуска укреплението без никой да го забележи. Беглецът вижда как пиратите си устройват лагер на брега на острова. В прикритието на нощта Хокинс намира Бялата скала, където Бен Гън крие собственоръчно направената си лодка, ненадежден коракъл, и с нейна помощ Хокинс се добира до „Испаньола“. Едва прерязва корабното въже, ставайки свидетел на кървавата разпра в кабината между кормчията Израел Хандс и О'Брайън. След като момчето освобождава кораба, той се връща в лодката и се оставя на произвола на вълните.

На сутринта Хокинс се събужда невредим. Опитва се да гребе към брега на острова, но всяко негово движение застрашава да потопи коракъла. Недалеч от себе си момчето забелязва „Испаньола“, която видимо не е управлявана от никой. Измъчван от жажда, Хокинс се добира отново до кораба, който смачква и потапя лодката, миг преди момчето да се хване за бушприта на шхуната. Хокинс се качва на борда, където цари пълен безпорядък – раненият Хендз е мъртво пиян, а О'Брайън е убит от своя другар. Момчето сваля пиратското знаме и „превзема“ кораба. Оцелелият пират се съгласява да закара „Испаньола“ на северния бряг на острова, както иска неочакваният гост. Ранен сериозно, Хендз дава на Джим да управлява рула, като само го насочва. Улисан в управлението, Хокинс е нападнат от главореза, който тайно е скрил нож в пазвата си. Нападнатият опитва да се спаси, като се качва по вантите на стенгата, където има време да зареди пистолетите си. Хендз забива камата в рамото на момчето, което стреля и убива разбойника. Раната не е сериозна и момчето успява да я превърже.

Корабът акостира на брега и Хокинс слиза на острова. Под прикритието на нощта, той прескача оградата на укреплението. Въпреки опасенията си, той влиза вътре, където събужда лагера на противниците.

Шеста част: Капитан Силвър

Пиратската група вътре в дървената постройка се състои от шестима души. Мъжете са водени от Силвър, но са видимо недоволни от досегашното му наставление. Някои от тях искат да убия Джим, който признава всичко сторено от него. Силвър се застъпва за момчето, с което още повече навлича гнева на останалите. Връчен му е черният знак – скъсан лист от страница на Библията, почернен със сажди. Еднокракият разбойник използва случая, за да покаже картата на Флинт, лично дадена му от отстъпилите англичани. Главорезите оставят своя главатар.

Сутринта лагерът е посетен от д-р Ливси, който преглежда пиратите. Той иска да разговаря настрани с Джим. Признава на Хокинс, че всички са невредими и нарочно са отстъпили укреплението на враговете си. В момента са се съюзили с Бен Гън и плануват да ударят разбойниците. Джим избира да остане с пиратите, за да предпази живота на Силвър. След срещата главорезите започват настървено да търсят съкровището. Особено ентусиазиран е Силвър, държащ вързан с въже Хокинс. Търсачите намират местонахождението му, изрично посочено от Флинт, но ужасени откриват, че някой е взел имането преди тях. Докато пиратите обвиняват своя главатар за неуспеха си, наоколо се разнася гласът на Флинт, имитиран от Бен Гън. От храстите се появяват Ливси, Гън и Грей, въоръжени с пушки. Пиратите се предават, а трима от тях избягват в джунглата. Силвър решава на сътрудничи на победителите и пленниците са отведени в пещерата, където Бен Гън е преместил съкровището, след като го е намерил преди два месеца. Златото е пренесено на борда на скритата „Испаньола“ и авантюристите отплават, оставяйки тримата бунтовници, заедно с част от запасите на брега на острова.

По време на пътуването Силвър успява да се измъкне с част от съкровището. „Испаньола“ достига Бристъл. Имането е поделено между оцелелите участници в пътешествието. Джим споделя, че огромна част от съкровището на Флинт още седи на острова.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои

Положителни герои

Джим Хокинс и съкровището от Островът на съкровищата.
  • Джим Хокинс (Jim Hawkins) – момче в начална тийнейджърска възраст, главно действащо лице и разказвач на по-голяма част от историята. Син на съдържателите на странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл, Англия. Хокинс е изпълнен с ентусиазъм към приключенията и опасностите. Изпитва желание да се покаже полезен пред другите, въпреки крехката си възраст. Понякога е буен и не винаги се вслушва в съветите на по-възрастните. Като цяло е страхлив, но успява да запази самообладание в кризисни ситуации. Момчето е изключително впечатлено от фигурата на Джон Силвър, дори когато се разкрива, че е разбойник. Изпитва симпатии и към другите авантюристи.
  • Дейвид Ливси (David Livesey) – местен лекар и съдия, придружаващ Хокинс в пътуването. За кратко влиза в ролята на разказвач на част от историята. Ливси е възпитан мъж с приятни маниери и богат речник на изразяване. Спретнат и елегантен, носещ бяла напудрена перука. Изключително смел, запазващ самообладание и в най-напрегнатите ситуации. Има високо чувство за справедливост и не понася грубото държание. Джим изпитва уважение и респект към доктора, но той не оказва влияние върху момчето, както фигурата на Джон Силвър.
  • Джон Трелони (John Trelawney) – местен скуайър, който ентусиазирано организира цялото пътуване към острова на съкровището. Той е едър и висок мъж, повече от метър и осемдесет. Има червендалесто и грубо лице. Избухлив и темпераментен мъж с добро, но наивно сърце. Духовит и забавен. Подобно на своя приятел доктор Ливси, притежава силно чувство за справедливост и ненавижда престъпниците. Главният недостатък му е, че прекалено разговорлив и не може да пази тайна. Отначало не се погажда особено добре с капитан Смолет.
  • Александър Смолет (Alexander Smollett) – главен капитан на кораба „Испаньола“, нает от скуайъра. След разкриването на бунтовниците става водач на малката група честни авантюристи. Смолет е строг и намусен мъж, който отначало не се харесва на никого. Професионалист в работата, който стриктно спазва всяко правило и не понася неподчинението. Не харесва особено Джим заради непослушанието му. Самомнителен и подозрителен – пръв изказва предположение, че Силвър и хората са му ненадеждни. Не одобрява прекалената наивност на скуайър Трелони.
  • Бенджамин „Бен“ Гън (Benjamin „Ben“ Gunn) – бивш член от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си на Острова на съкровищата, заради неистовото си желание да намери съкровището. Прекарва три години на безлюдния остров, през което време успява да намери пиратското имане без карта. Най-много му липсва от цивилизования свят сиренето. Джим го намира за стряскащ, но в същото време и насмешлив с налудничавото му държание и раздърпани дрехи. Гън съжалява дълбоко за предишния си живот.
  • Ейбрахам Грей (Abraham Gray) – дърводелец чирак, част от екипажа на „Испаньола“. В последния момент се отказва да се присъедини към бунтовниците.
  • Том Редрут (Tom Redruth) – горски пазач и верен слуга на скуайъра, който отговаря за имението му. Придружава Трелони в пътуването. Редруг е възрастен мълчалив англичанин. Убит е, когато хората на Смолет се нанасят в укреплението.
  • Джон Хантър (John Hunter)– прислужник на скуайъра, който участва в пътуването. Убит по време на нападението на пиратите върху укреплението.
  • Ричард Джойс (Richard Joyce) – друг слуга на скуайъра, който взима участие в пътешествието. Убит по време на пиратското нападение.
  • Том и Алън (Tom and Alan) – честни моряци, които заплащат с живота си заради това. Убити са от бунтовниците, след като слизат на острова с тях.

Отрицателни персонажи

Дългият Джон Силвър заедно с Хокинс и своя папагал.
  • Дългият Джон Силвър (Long John Silver) – корабен готвач и главатар на стария екипаж на Флинт. Много висок и едър с месесто и грозновато лице, което винаги е усмихнато. Левият му крак е отрязан чак до бедрото, така че се придвижва умело и пъргаво с патерица. Притежава говорещ папагал, бълващ псувни, кръстен на стария Флинт. Силвър е общителен и забавен човек, чиято фигура пленява хората, включително и Хокинс. Зад приятната му външност обаче се крие кръвожаден и жесток пират. Двуличен и изключително хитър, готов да заблуди и най-подготвения. Целият екипаж на Флинт, включително и предводителя, се е страхувал от Джон.
  • Били Боунс (Billy Bones)– стар моряк, първи помощник на легендарния капитан Флинт и единственият, който знае мястото на заровеното съкровище. Боунс е едър и тромав мъж с грубовато държание. Необщителен и намръщен човек, пристрастен към рома. Пиян, става нахален и раздразнителен, често стигащ до физическа саморазправа. Предизвиква страх в околните. Хокинс също се плаши от капитана, но страхът му е примесен с някаква симпатия. Най-големият ужас на Боунс е еднокракият моряк – Дългия Джон Силвър.
  • Флинт (Flint) – легендарен пиратски главатар и капитан на кораба „Уолръс“. В романа само името му се споменава, което всява ужас у всички, а Флинт е изпитвал голям страх и гордост към Джон Силвър, който е служил като старши кормчия на кораба му. Капитанът обаче споделя тайната за местонахождението на съкровището си единствено на своя помощник капитан Били Боунз. Старият Флинт умира от алкохолно отравяне с ром в Савана.
  • Израел Хендз (Israel Hands) – кормчия на кораба „Испаньола“ и стар другар на Силвър. Борави добре с корабното оръдие и ножа. Жесток и прибързан към враговете си. Убива О'Брайън в пиянска свада. Хендз е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим при опит да заколи момчето.
  • Слепият Пю (Blind Pew) – сляп и гърбав просяк, който се занимава с грабежи и убийства. Зъл и жилав старец, от който мнозина се боят. Бивш член на пиратите на Флинт. След пиратския живот, натрупал огромно богатство, което профуква до просяшка тояга. Намира смъртта си под копитата на конски отряд.
  • Черното куче (Black Dog) – бивш член на екипажа на Флинт и после част от свитата на Пю. Неприятен и лукав главорез с восъчнобял тен и с липсващи два пръста на лявата ръка. Джим не го оприличава като моряк.
  • Джордж Мери (George Merry) – висок пират на около 35 г. със зло излъчване и жълтеникави очи. Опълчва се на авторитета на своя главатар Джон Силвър и повежда бунт срещу него. Има претенциите да е следващият капитан.
  • Том Морган (Tom Morgan) – стар пират, част от бившия екипаж на Флинт. Дълбоко суеверен. Опитва се да остане верен на Силвър, дори когато другите моряци въстават срещу него. Изоставен на острова.
  • Дик Джонсън (Dick Johnson) – най-младият моряк от екипажа на „Испаньола“. Присъединява се към пиратите, привлечен от сладките приказки на Джон Силвър. По-късно рискува страница от Библията си, за да направят черния знак. Изоставен е на острова.
  • Джоб Андерсън (Job Anderson) – боцман, който след смъртта на г-н Ероу служи и като помощник-капитан. Вероятно част от екипажа на Флинт. Опитва се да убие Хокинс по време на нападението.
  • О'Брайън (O'Brien) – млад ирландец, убит от Израил Хендз в пиянска свада. Носи червена нощна шапка, за да прикрива плешивината си.
  • Джон (John) – бунтовник, контузен при нападението на укреплението. Намира смъртта си от пушка, при залавянето на пиратите, когато дирят съкровището.
  • Алърдайс (Allardyce) – един от шестимата пирати, избити от Флинт, след като заварят съкровището му. Скелетът му служи за пътепоказател към имането.

Други герои

  • Г-н Ароу (Mr. Arrow) – помощник-капитан на „Испаньола“, пристрастен към алкохола, за което не е особено харесва от капитан Смолет. Изчезва безследно по време на пътуването. Описан е мургав стар моря с обеца на ухото и кривоглед.
  • Г-н и Г-жа Хокинс (Mr. and Mrs. Hawkins) – семейството на Джим Хокинс. Майката е описана лукава, но справедлива, а бащата умира в началото на романа.
  • Г-н Данс (Mr. Dance) – митничарски началник и водач на конния отряд, който спасява Хокинс и майка му от шайката на Пю.
  • Догър (Dogger) – един от хората на г-н Данс, който закарва Джим с коня си в селото.

Екранизации

Произведението на Стивънсън е едно от една от най-екранизираните творби в киното. Книгата има повече от 50 кино- и телевизионни продукта, вдъхновени или адаптирани по нея.[1]

Кинофилми и видео

Постер на филма Островът на съкровищата от 1934 г.

Телевизионни продукти

Театър

  • През 2007 г. е направена адаптация от Кин Лудвиг. Пиесата е представена месец май в Alley Theatre в Хюстън, Тексас, под режисурата на Грегъри Бойд. За дизайна на представлението отговарят Юджин Ли и Констанс Хофман.[2] След успеха си в Лондон пиесата е поставяна и в България в „Младежки театър“. Режисьор на представлението е Петър Кауков.[3]
  • Нова театрална версия на романа е направена 2014 г. от драматурга Бриони Лявери. Пиесата е поставена декември на сцената на „Кралският национален театър“, Лондон, с режисьор Поли Финдли. Представлението е играно до април 2015 г. В тази адаптация Джим е момиче.[4]

Външни препратки

Източници

  1. Film Versions of Treasure Island // The Robert Louis Stevenson Archive. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 януари 2016. (на английски)
  2. „Treasure Island“ // kenludwig.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-18. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)
  3. „ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА“ // theatre.art.bg. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Billington, Michael. „Treasure Island review – casting girls unearths a new side to boys’ adventure“ // theguardian.com, 11 декември 2014. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)

Тридесета глава
Под „Честна дума“

Аз се събудих — а и ние всички се събудихме, защото забелязах, че дори часовоят се надигна от мястото, където беше заспал до вратата — от един ясен, звучен глас, който долиташе откъм края на гората.

— Ей, там, в крепостта, ставайте! — викаше някой. — Докторът пристига. И това наистина беше докторът. Макар че гласът му ме зарадва, в радостта ми се примесиха и други чувства. Аз си спомних тревожно за моето непокорно и непочтено поведение и като виждах до какво ме докара то, сред какви хора попаднах и от какви опасности бях обкръжен, просто ме беше срам да го гледам в очите.

Той навярно беше станал още преди зори, защото едва се бе разсъмнало. Когато изтичах до бойницата и погледнах навън, аз го видях да стои, както неотдавна Силвър беше стоял, до колене в пълзящите мъгли.

— Вие ли сте, докторе? Добро утро, сър — извика бодро Силвър, като сияеше от добро настроение. — Много сте подранили днес! Но нали казват, че ранно пиле рано пее. Джордж, я се поразмърдай малко, синчето ми, и помогни на доктор Ливзи да се качи през борда. Всичките ви пациенти добре вървят. Всички са здрави и весели.

Той продължи да бъбре от върха на хълма, с патерица под мишница, с другата ръка подпрян на стената — предишният Джон, с предишния глас, държане и смях.

— Ние имаме хубава изненада за вас, сър — продължи той. — Едно гостенче ни е дошло, хе-хе! Едно ново пансионерче и квартирантче, сър. Бодро като кукуряк. Спа като агне цяла нощ. Гръб с гръб до Джон.

През това време доктор Ливзи беше прескочил оградата и се беше приближил до готвача, та можах да чуя как изведнъж гласът му се промени, като каза:

— Да не е Джим?

— Същият Джим, какъвто си го знаете — каза Силвър.

Докторът се стъписа и няколко секунди не можа да мръдне.

— Добре — каза той най-после. — Но първо дългът, после удоволствието, както сам казвате, Силвър. Най-напред нека да прегледам пациентите.

Следния миг той вече беше в крепостта и като ми кимна хладно, се зае с болните. Той не издаваше своето вълнение, макар да знаеше, че животът му виси на косъм между тези коварни демони, и бърбореше с пациентите, като че ли бе на посещение в някое тихо английско семейство. Държането му, изглежда, повлия на болните, защото те се държаха с него, като че ли нищо не се бе случило, сякаш той все още беше техният корабен лекар, а те — верни моряци.

— Ти се оправяш, приятелю — каза той на пирата с вързаната глава. — Друг на твое място нямаше да оцелее, но, изглежда, че главата ти е твърда като желязо. А ти, Джордж, как си? Хубава боя си пуснал, няма какво. Черният ти дроб е болен. Взимаш ли лекарството? Я кажете, взима ли лекарството?

— Да, да, сър, взима го — отвърна Морган.

— Защото, откакто станах доктор на бунтовници, или по-точно на затворници — каза доктор Ливзи шеговито, — смятам, че ще ми направи чест да не загубя нито един човек за крал Джордж (да бъде благословен!) и бесилката.

Разбойниците се спогледаха, но преглътнаха шегата мълчаливо.

— Дик не се чувствува добре, сър — каза един от тях.

— Тъй ли — отвърна докторът. — Дик, я ела насам да ти видя езика. Никак не се учудвам, че не се чувствува добре. Езикът му може да уплаши човека. Още един случай от треска.

— Ето — каза Морган, — това ти се пада, загдето скъса Библията. — Това ви се падна, както се изразявате, за това, че сте глупави магарета — отвърна докторът — и че нямате достатъчно разум да различите свежия въздух от заразения и сухата земя от отровното, заразно блато. Вероятно доста време ще мине, преди да се очистите от маларията, поне аз така мисля. Лагер в блато! Как е възможно, Силвър? Аз ви се чудя. Смятам ви за по-умен от другите във всяко отношение, но, струва ми се, че нямате и понятие от правилата за опазване на здравето.

— Добре — добави той, след като беше дал лекарства на всички и те бяха приели неговите предписания с комично покорство, присъщо по-скоро на деца от някое сиропиталище, отколкото на кръвожадни разбойници и пирати, — добре, достатъчно за днеска. А сега бих желал да поприказвам с това момче с ваше разрешение.

И той небрежно ми кимна. Джордж Мери седеше до вратата и плюеше някакво лекарство с лош вкус, но още при първите думи на доктора той се обърна с пламнало лице и извика:

„Не може!“, след което измърмори някаква ругатня.

Силвър удари бъчонката с дланта си.

— Млъкни! — изрева той и лъвски го изгледа. — Докторе — продължи той с предишния тон, — аз тъкмо си мислех за това, като знам колко много обичате момчето. Ние всички сме дълбоко благодарни за любезността ви към нас и, както виждате, ви имаме доверие и гълтаме лекарствата, сякаш са грог. И аз намислих как да стане срещата ви, та всички да са доволни. Хокинс, ще ми дадеш ли честната си дума като млад джентълмен — защото си такъв, макар роден от бедни родители, — че няма да духнеш нанякъде?

Аз му дадох с готовност честната си дума.

— Тогава, докторе — каза Силвър, — застанете извън оградата и аз веднага ще доведа момчето, което може да стои отсам оградата, и смятам, че ще можете да си побъбрите свободно. Довиждане, сър, и много поздрави на скуайъра и капитан Смолет.

Щом докторът си отиде, бурята от негодувание, която Силвър беше задържал само със заканителни погледи, избухна с пълна сила. Пиратите обвиниха Силвър, че играе двойна игра и иска да уреди своите лични работи, като жертвува интересите на всички останали, което, с една дума, беше точно това, което той вършеше. За мене работата бе така ясна, че се чудех как този път ще укроти гнева им. Но той беше два пъти по-умен от всички тях, взети заедно, и победата, която бе удържал предишната вечер, му даваше големи предимства. С какви ли не обидни имена не ги нарече, загдето не могат да разберат, че е необходимо да говоря с доктора, размахваше картата пред очите им и ги питаше имат ли интерес да развалят договора тъкмо в деня, в който трябва да тръгнат за съкровището.

— Не, гръм да ви порази! — ревеше той. — Ние ще нарушим договора, когато му дойде времето, а дотогава аз ще угаждам на доктора, та ако трябва, и ботушите му ще чистя с бренди.

Тогава той ги накара да накладат огъня и се заклати на патерицата си с ръка върху рамото ми, като ги остави съвсем объркани. Той по-скоро им беше затворил устата с многословието си, отколкото със своите доводи.

— Полека, полека, момчето ми — каза той. — Те може да се нахвърлят върху нас, ако забележат, че бързаме.

Ние бавно се спуснахме по пясъчния склон до мястото, където ни очакваше докторът зад оградата, и щом се приближихме, Силвър спря.

— Вземете си бележка и за това, докторе — каза той, — че аз спасих живота на това момче, за което то ще ви разкаже, и че бях дори свален за това. Докторе, когато човек плава срещу вятъра като мен и залага живота си на карта, не мислите ли, че заслужава поне една насърчителна дума? Не забравяйте, че не става дума само за моя живот, а и за живота на това момче, затова, заклевам ви, дайте ми малко надеждица, та да има за какво да се боря.

Щом се отдели от приятелите си и се обърна с гръб към крепостта, Силвър стана друг човек. Страните му сякаш хлътнаха, а гласът му се разтрепера и лицето му придоби страдалчески израз.

— Какво има, Джон, страх ли ви е? — попита доктор Ливзи.

— Докторе, аз не съм чак такъв страхливец, окото ми не мига от нищо — и той щракна с пръсти, — ако бях такъв, щях да си кажа, но трябва да ви призная, че треперя при мисълта за бесилото. Вие сте добър и честен, по-добър човек от вас никога не съм виждал! Недейте забравя доброто, което съм ви сторил, както знам, че няма да забравите и злото. Ето на, вижте, аз ви оставям насаме с Джим и това запомнете, защото ви правя голяма услуга!

Като каза това, той се отдалечи толкова, че да не може да чува разговора ни, седна на един пън и започна да си подсвирква. Само от време на време се обръщаше да хвърли поглед ту към мен и доктора, ту към непокорните негодници, които шареха насам-натам между крепостта и огъня, който палеха, като изнасяха свинско и сухари, за да приготвят закуската.

— И така, Джим — каза тъжно докторът, — ето те най-после. Каквото си надробил, това ще сърбаш, момчето ми. Не мога да намеря сили в себе си да те обвиня, но ще ти кажа само това, което съм длъжен да ти кажа. Ако капитан Смолет беше здрав, ти нямаше да посмееш да избягаш, но понеже е ранен и безпомощен, дявол да го вземе, ти постъпи съвсем нечестно.

Трябва да призная, че при тези негови думи аз се разплаках.

— Докторе — казах аз, — поне вие не ме корете, защото аз достатъчно съм се корил. Животът ми виси на косъм, аз съм заложник, а вече щяха да ме убият, ако Силвър не се бе застъпил за мен. Повярвайте ми, докторе, мен не ме е страх от смъртта и, да си призная, заслужил съм си я, но ме е страх да не започнат да ме изтезават, защото, ако започнат да ме изтезават…

— Джим — прекъсна ме докторът и гласът му беше променен. — Джим, аз няма да допусна това. Бързо прескачай оградата и да бягаме.

— Докторе — казах аз, — дал съм честна дума.

— Зная, зная — извика той. — Сега това няма значение, Джим, аз ще поема цялата вина върху плещите си, момчето ми, но тук не мога да те оставя. Скачай! Един скок, и си вън оттук. Ще препуснем като антилопи.

— Не — отговорих аз, — вие много добре знаете, че нито вие, нито скуайрът, нито капитанът бихте постъпили така. Силвър ми се довери и аз му дадох честната си дума, затова трябва да се върна. Но, докторе, вие не ме оставяте да се доизкажа. Ако започнат да ме изтезават, може би ще издам къде се намира корабът, защото аз успях да го превзема отчасти благодарение на добрия случай, а отчасти на риска, който поех. Сега той се намира заседнал на южния бряг на северния залив. При отлив сигурно остава на сухо.

— Корабът ли? — възкликна докторът.

Аз набързо му описах моите приключения и той мълчаливо ме изслуша.

— Тук съдбата се намесва — забеляза той, когато спрях да говоря. — На всяка крачка ти спасяваш живота ни и може ли да си помислиш, че ще те оставим на произвола на съдбата? Така ли ще ти се отплатим, моето момче? Ти откри заговора, а после Бен Гън — най-доброто дело, което си извършил или можеш да извършиш, дори да доживееш до деветдесет години. Но да не говорим за Бен Гън. Та той е самата несрета! Силвър — извика той. — Силвър! Елате да ви дам един съвет — продължи той, когато готвачът отново се приближи към нас, — не бързайте да търсите съкровището.

— Вижте, сър, аз ще направя всичко, каквото мога, но простете ми, вие искате нещо невъзможно — каза Силвър, — защото единственият начин да спася своя живот и живота на това момче е да тръгнем час по-скоро да търсим съкровището, главата си залагам.

— Добре, Силвър — отвърна докторът, — щом е така, ще ви кажа и това — очаквайте буря, когато го намерите.

— Сър — каза Силвър, — да ви кажа право, вече нищо не разбирам. Каква е вашата цел, защо напуснахте крепостта, защо ми дадохте тази карта? Нищо не разбирам. И при това аз изпълнявам вашите нареждания с вързани очи, а вие досега нито искра надежда не сте ми дали. Това е вече твърде много. Ако не ми кажете просто и ясно какво значи това, аз ще се откажа да ги командувам.

— Не — каза докторът замислено, — аз нямам право да ви кажа нито една дума повече, защото това не е моя тайна, иначе, давам ви честната си дума, Силвър, всичко щях да ви разкажа. Но ще отида само дотам, докъдето имам право, и дори малко по-далеч. Иначе капитанът здравата ще ме хока. Най-напред ще ви дам малко надежда, Силвър, като ви кажа, че ако успеем да се измъкнем живи от тоя вълчи капан, ще сторя всичко, което е по силите ми, да ви спася, стига да не трябва да давам лъжлива клетва.

Лицето на Силвър просия.

— Дори и майка ми не би ме насърчила повече, сър, отколкото вие — извика той.

— Това е първото нещо, което мога да ви кажа — добави докторът. — Второто е един съвет: дръжте момчето винаги при себе си и когато имате нужда от помощ, викайте. Аз отивам да направя, каквото мога за вас и сами ще се убедите дали говоря истината, или не. Довиждане, Джим!

И доктор Ливзи се ръкува с мен през оградата, кимна на Силвър и забърза към гората.