Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Сергей Павлов. Лунна дъга II

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №74

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров,

Елка Константинова, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Анастасия Цонева

Консултант: ст.н.с. к.и.н. Тилчо Иванов

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 7.III.1986 г. Подписана за печат на 27.VI.1986 г.

Излязла от печат месец юли 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1969

Печ. коли 28. Изд. коли 18,13. УИК 18,11. Цена 2,50 лв.

Страници: 448. ЕКП 95963 5617–230–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Анастасия Цонева, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Сергей Павлов. Лунная радуга, книга вторая

© „Молодая гвардия“, Москва, 1983

История

  1. — Добавяне

Сергей Павлов е роден в Бердянск. Израства край морето…

След завършване на средното училище Сергей постъпва в Московския инженерно-физически институт.

На младостта са присъщи жаждата за пътешествия, откривателският дух, стремежът към самоутвърждаване. Студентските аудитории са тесни за Сергей, вятърът на странствуванията го зове в безкрайния Сибир. Юношата заминава за Красноярск — там изучава специалността на инженер-геофизик. Започват експедиция след експедиция. В тундрата, в тайгата, в пустините на Средна Азия…

Писател Павлов става неочаквано — и за своите приятели, и за самия себе си. Веднъж прочита някакъв научнофантастичен разказ, от който остава крайно недоволен. След това у него неочаквано се заражда увереността, че може да напише по-хубав. Пише и изпраща разказ (впрочем без особено да се надява на успех) за един конкурс в списание „Техника молодежи“. Журито награждава автора с поощрителна премия. Първият успех го обнадеждава, превръща се в своего рода катализатор.

Изглежда, пътешествията и експедициите наистина настройват за писане. В странствуванията човек по-добре опознава себе си и света. Характерът се закалява, придобиват се знания и поглед за главното в живота. Появява се потребност и желание за самоизява. Да си спомним съдбата на Иван Ефремов. Той преминава трудната школа на експедициите, а след това става основоположник на новата вълна във фантастиката.

Юношеската привързаност към морето често напомня за себе си. Сергей Павлов пише научнофантастичния роман „Океанавти“ за усвояването на морските и океанските глъбини. Животът, зародил се някога в океана, се връща отново в своята люлка, но на качествено ново равнище, за да я опознае и усвои. Подводното бъдеще е обрисувано от Павлов ярко, зримо, с кинематографична точност. Не случайно романът е екранизиран.

„Океанавти“ донася признание на писателя фантаст. Той е приет за член на Съюза на писателите на СССР.

Сериозното изучаване на океана и космоса започва почти едновременно. И това не е случайно. Стартът в космоса е своеобразен показател за технологическото развитие на земляните. Да, човечеството вече може да осъществява такива грандиозни задачи като усвояването на океаните — звездния и земния.

В новия роман дилогия „Лунна дъга“ е представена земната цивилизация в далечно бъдеще. Тя изследва и усвоява най-отдалечените планети на Слънчевата система. Какъв ще бъде човекът от това бъдеще? Ето въпроса, който най-много вълнува писателя.

Научно-техническата революция без съмнение влияе върху човека. М. Шагинян подчертава: „Настъпи време, когато силите, намиращи се извън пределите на човешкото възприятие — ултразвукът, който не може да се чуе, ултраскоростта, която човек не може да си представи, започват да служат на хората. Новите научни открития ни заливат, заливат нашата психика, чувства и мисли с огромна въздействуваща сила и влияят не само на материалния свят — те превъзпитават човека, променят характера му, начина на мислене, навиците му, начина на живот.“

Но НТР не трябва да изменя нравствената същност на човека. Съвестта, благородството, чувството за дълг, хуманността, всичко, което е нравствена основа на моралния кодекс на строител на новото, комунистическо общество, човек ще запази и умножи в бъдещето.

Именно такъв е главният герой на „Меките огледала“ (втората книга на романа „Лунна дъга“) пилотът от космофлота Андрей Тоболски.

Струва ми се, че нито един фантаст не е създал досега образ на космически пилот на такова професионално равнище, каквото е успял да постигне Сергей Павлов. Не без основание авторът на фантастичния роман „Лунна дъга“ казва в един разговор за себе си: „Аз съм космонавт, който никога не е летял.“

С усвояването на космоса и хидрокосмоса (така понякога наричат подводния свят на моретата и океаните) са свързани бъдещите надежди на човечеството. Героите на фантастичните произведения на Сергей Павлов покоряват тези стихии в името на човешкото благо, приближават ни до бъдещето, правят го зримо, ярко.

Край