Джули Гарууд
Тайната (12)

Глава 11

Джудит не успя да спи много тази нощ. Иън непрекъснато я будеше. Не го правеше умишлено, но всеки път щом се завъртеше, тя се стряскаше. Постоянно се опитваше да се отдалечи от него и в момента, в който се отдръпнеше, той се разполагаше на свободното място, докато накрая не завзе цялото легло, оставяйки я буквално да виси в края.

Най-после успя да заспи малко преди изгрев. Няколко минути по-късно Иън докосна ръката й. Тя веднага се изправи стресната и изпищя като успя да уплаши и него. Той беше на крака и с меч в ръка, преди да осъзнае, че не ги нападат.

Джудит се бе изплашила от нещо. Още не се бе събудила напълно и Иън най-после осъзна, че тя се страхуваше от него. Погледът в очите й бе див и когато той остави меча и посегна към нея, тя се отдръпна назад.

Но той нямаше да позволи да го отхвърли. Хвана я през кръста, легна по гръб и я притисна върху себе си. Обви крака около нейните, за да й попречи да мърда и започна нежно да я гали по гърба.

Джудит веднага се отпусна, а той се прозя и попита.

— Кошмар ли сънува?

Гласът му бе дрезгав и сънен. Тя ужасно съжаляваше, задето го бе обезпокоила.

— Не — отвърна му шепнешком. — Заспивай. Имаш нужда от почивка.

— Кажи ми какво се случи. Защо изкрещя?

— Забравих — обясни тя. Отърка лицето си в топлите му гърди и затвори очи.

— Забрави защо изпищя?

— Не — отвърна му. — Забравих, че съм омъжена. Когато ме докосна, без да искаш, аз просто… реагирах. Не съм свикнала да спя в едно легло с мъж.

Той се усмихна в тъмнината.

— Не съм си и помислял друго — каза й. — Вече не те е страх, нали?

— Не, разбира се, че не — прошепна младата жена. — Благодаря ти за загрижеността.

Господи, звучеше толкова учтиво. Той бе неин съпруг, а тя се държеше така, сякаш бе непознат. Джудит се почувства неловко и… уязвима. Реши, че е просто изморена. Откакто пристигна в Шотландия все не можеше да се наспи като хората, а цялото това вълнение също не й помагаше.

Нямаше намерение да плаче. Сълзите изненадаха и самата нея. Знаеше, че се държи като дете, че е много глупаво и емоционално от нейна страна, но просто не можеше да спре.

— Джудит? — Палецът му избърса сълзите, стичащи се по бузите й. — Кажи ми защо плачеш.

— Нямаше никакви цветя. Иън, трябваше да има цветя.

Гласът й бе толкова тих и не бе сигурен, че я е разбрал правилно.

— Цветя? — попита я. — Къде е трябвало да има цветя?

Той зачака да обясни, но тъй като тя не продължи, реши лекичко да я стисне.

— В църквата.

— Каква църква?

— Онази, която нямате тук — отвърна му. Знаеше, че изглежда жалка. И тя самата не би разбрала нищо от несвързаните думи, които изричаше. — Изтощена съм — добави, като извинение за поведението си. — Моля те, не ми се сърди.

— Не се сърдя — отвърна той и продължи да милва гърба й, докато обмисляше странните й думи. Какво имаше предвид като спомена за цветята в църквата, която нямаха тук? В думите й нямаше никакъв смисъл, но реши да изчака до сутринта, за да разбере какво я тревожи.

Сладкото й, топло тяло скоро го наведе на други мисли. Но нямаше как да я докосне отново, не и тази нощ. Щеше да бъде прекалено рано за нея, а тя имаше нужда от време, за да се възстанови.

Обаче не успя да се насили да не мисли за това. Само след няколко минути бе твърд до болка. Но това беше без значение. По-скоро би умрял, отколкото умишлено да я нарани отново.

Иън прегърна малката си нежна съпруга и затвори очи. Патрик му бе казал, че би минал през пламъците на чистилището заради Франсис Катрин и Иън си спомни, че се бе смял на тези нелепи думи.

Патрик бе премахнал защитните си стени. Бе станал уязвим. Тогава Иън смяташе, че брат му е глупак. Бе в реда на нещата един мъж да го е грижа за съпругата му, но да остави тази жена да направлява действията му и да прави всичко по силите си, за да е доволна, както правеше Патрик за съпругата си, бе просто неприемливо за Иън. Никоя жена нямаше да го върти на пръста си. Знаеше, че никога няма да си позволи да се обвърже емоционално. О, него го бе грижа за Джудит, и то повече отколкото някога си бе представял, и сега, след като бе негова съпруга, той щеше да си позволи да се почувства доволен.

Но проклет да е, ако станеше уязвим.

Разбира се, бе безкрайно доволен от това, че тя го обича. Така много по-лесно щеше да се приспособи към живота му.

Иън не успя да заспи още известно време. Продължаваше да мисли за причините, поради които не биваше да позволява да се превърне във влюбен идиот като Патрик, и когато най-после заспа се бе убедил, че ще разграничи сърцето от ума си.

Сънува я.

 

 

Джудит проспа почти цялата сутрин. Когато най-после се събуди, Иън отдавна бе напуснал спалнята им. Тя се почувства схваната и преди да стане от леглото, изстена шумно по начин не много приличен за една дама.

Нямаше никаква представа какви са задълженията й като съпруга на леърда. Реши да се облече, да намери Иън и да го попита.

Тя измъкна хубава розова рокля и чисто бельо от малката си торба. След като отдели достатъчно време да се приготви, оправи леглото и сгъна допълнителния плейд, който Иън бе оставил върху завивките.

Голямата зала беше празна. В средата на масата имаше огромна купа с ябълки. Джудит си сипа чаша вода и изяде една ябълка. После зачака слугите да се появят, но след известно време реши, че сигурно са навън, изпълнявайки задълженията си.

Вниманието й бе привлечено от Греъм, който слизаше по стълбите. Понечи да го повика, но после се отказа. Очевидно мъжът не знаеше, че го наблюдават. Изражението му не бе неразгадаемо, както обикновено. Изглеждаше много тъжен и разтревожен. Той хвърли поглед след себе си, поклати глава и отново тръгна по стълбите. Сърцето на Джудит се сви. Не знаеше защо е толкова тъжен и не бе сигурна дали трябва да го прекъсва.

В ръцете си държеше дървено сандъче. Той спря за миг на половината път, нагласи го в ръцете си и отново заслиза, когато видя Джудит.

Тя веднага му се усмихна.

— Добър ден, Греъм — извика му.

Той кимна. Младата жена реши, че усмивката му е малко пресилена, но въпреки това забърза към него.

— Искаш ли да ти помогна?

— Не, момиче — отвърна й. — Добре съм го хванал. Бродик и Алекс ще донесат останалата част от вещите ми. И тези на Гелфрид. Ще се махнем от пътя ти за нула време.

— Не разбирам — каза тя. — Вие не сте на пътя ми. Какво имате предвид?

— Изнасяме се от крепостта — обясни Греъм. — Сега, след като Иън си взе невеста, Гелфрид и аз ще се пренесем в една от колибите надолу по пътеката.

— Защо?

Греъм спря, когато стигна до последното стъпало.

— Защото Иън вече е женен — обясни й търпеливо.

Джудит застана пред него.

— Местите се, защото Иън се ожени за мен?

— Нали и аз това казах току-що? Ще искаш уединение, Джудит.

— Греъм, преди Иън да се ожени за мен, много добре си спомням, че ти му каза, че има твоята подкрепа и си съгласен с брака ни.

Греъм кимна.

— Вярно е.

— Тогава не можеш да си тръгнеш.

Той повдигна вежди.

— Какво общо има едното с другото?

— Ако си тръгнеш, значи в действителност не приемаш брака ни. Но ако останеш…

— Виж, Джудит, въобще не става въпрос за това. Вие сте младоженци, заслужавате уединение. Двама старци само ще ви се пречкат из краката.

— Значи не напускаш само защото не искаш да живееш под един покрив с англичанка?

Тревогата в погледа й бе очевидна. Греъм побърза да поклати глава.

— Ако смятах така, щях да го кажа.

Тя му повярва. Въздъхна с облекчение и попита:

— Къде живеят Винсент, Оуен и Дънкън?

— При жените си.

Той опита да мине покрай нея, но Джудит му препречи пътя. Очевидно бе, че мъжът не желае да си ходи и тя не искаше да е отговорна за това. Проблемът, разбира се, бе гордостта му. Трябваше да намери начин да пощади чувствата му и същевременно да постигне своето.

— Откога живееш тук? — попита го, решена да му задава въпрос след въпрос, докато измисли добър план.

— Почти десет години. Когато станах леърд, се преместих тук с моята Ани. Тя умря преди пет години. Предадох отговорностите на леърд на Иън преди шест месеца и трябваше още тогава да се изнеса, но злоупотребих с гостоприемството, предполагам.

— А Гелфрид? — попита младата жена, когато старейшината отново опита да мине покрай нея. — От колко време живее тук?

Греъм я погледна объркан.

— От три години — отговори й. — Премести се тук, след като жена му умря. Джудит, този товар започна да ми натежава. Остави ме да мина.

Той отново се запъти към вратата, но Джудит изтича пред него. Облегна се на вратата и разпери ръце.

— Няма да ти позволя да си отидеш, Греъм.

Възрастният мъж бе изумен от смелостта й.

— Защо не? — поиска да узнае.

Звучеше раздразнен, но тя не мислеше, че наистина е.

— Защо ли? — попита тя.

— Да, защо? — повтори той.

Господ да й е на помощ, не можеше да измисли никакъв логичен отговор. Джудит се усмихна. Явно решението бе да изтъкне някоя нелогична причина.

— Защото ще нараниш чувствата ми — каза тя и се почувства като идиотка. — Да, ще ме нараниш — повтори и кимна.

— Какво, за бога, правиш, Джудит? — изкрещя й Бродик от горната площадка на стълбите.

Младата жена не посмя да се отдръпне от вратата, когато погледна нагоре. Забеляза, че Гелфрид стои до Бродик.

— Няма да позволя Греъм и Гелфрид да напуснат — извика тя.

— Защо не?

— Ще ги задържа — изкрещя му в отговор. — Иън задържа мен, аз ще задържа тях.

Изказването бе възмутително и напълно лишено от смисъл, което съвсем бе съсипано, когато Иън отвори вратата. Джудит залитна назад, но съпругът й я улови в ръцете си. Греъм пусна дървения сандък, също с намерението да я хване, и изведнъж Джудит се оказа притисната между двамата мъже. Изчерви се от неудобство заради непохватността си.

— Джудит? Какво правиш? — попита Иън.

Тя се правеше на пълен идиот. Но не смяташе да му го каже. Освен това, бе почти сигурна, че той вече е разбрал.

— Опитвам се да убедя Греъм да ме изслуша — обясни невестата му. — Двамата с Гелфрид искат да се изнесат.

— Тя не им позволява — извика Бродик.

Иън стисна ръката й.

— Ако искат да се изнесат, не бива да ги спираш — каза той.

— А ти искаш ли да се изнесат? — попита го на свой ред Джудит и се обърна, за да го погледне, докато изчакваше отговора му.

Съпругът й поклати глава и тя се усмихна. После отново се завъртя към възрастния мъж.

— Държиш се грубо, Греъм.

Мъжът се усмихна, но Иън бе ужасен.

— Няма да говориш на един старейшина с такъв тон — нареди й той.

— А аз не биваше да наранявам чувствата й — намеси се Греъм. — Ако е толкова важно за теб, момиче, предполагам, че двамата с Гелфрид може да останем.

— Благодаря ти.

Гелфрид се спусна забързано по стълбите. За Джудит бе очевидно, че мъжът изпитва облекчение. Той опита да й се намръщи, но се провали с гръм и трясък.

— Преди това, трябва да се разберем за нещо — обяви той.

Джудит кимна.

— Добре — отвърна му.

— Няма да ме удряш по гърба всеки път, щом се закашлям.

— Няма.

Той се ухили.

— Така да бъде. Бродик, върни вещите ми горе. Оставам тук.

Гелфрид отново тръгна нагоре по стълбите.

— Гледай какво правиш, момче. Ще надереш целия ми сандък, ако продължаваш така.

Иън опита да вдигне дървения сандък на Греъм, но старейшината избута ръцете му настрани.

— Не съм чак толкова стар, че да не мога да се справя — заяви той и после с по-мек глас добави: — Синко, жена ти е доста чувствителна. Тя се хвърли пред вратата и отказа да ни пусне да минем, затова с Гелфрид трябваше да се предадем.

Иън най-после разбра какво се бе случило.

— Оценявам, че сте решили да се предадете — отвърна младият мъж със сериозен глас. — На Джудит ще й е нужно известно време да се приспособи и наистина ще имам нужда от помощта ви за това.

Греъм кимна.

— Обича да командва.

— Да, така е.

— С Гелфрид може да се опитаме да се погрижим за този недостатък.

— Както и аз — каза Иън.

Греъм се заизкачва по стълбите.

— Обаче не знам какво ще успееш да направиш за тези нейни нежни чувства. Не съм сигурен, че някой от нас може да поправи този недостатък.

Джудит стоеше до Иън и проследи как Греъм изчезва зад ъгъла. Знаеше, че съпругът й я наблюдава. Реши, че май ще й се наложи да му даде някакво обяснение за държанието си.

Хвана ръката му и го погледна.

— Този дом е толкова техен, колкото и твой — каза му. — Не смятам, че наистина искат да го напуснат, затова аз…

— Ти какво? — попита, щом тя не продължи.

Джудит въздъхна и погледна към пода.

— Направих се на пълна идиотка, като реших да ги спра. Само това успях да измисля, за да не засегна гордостта им — тя пусна ръката му и опита да се отдалечи. — Сигурно ще говорят за това със седмици.

Той я спря, когато бе стигнала до средата на голямата зала. Сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— Ти си много по-схватлива от мен — каза й.

— Така ли?

Съпругът й кимна.

— Нито за миг не ми е хрумвало, че Греъм и Гелфрид биха искали да останат тук.

— Има достатъчно място.

— Защо се изчервяваш?

— Изчервявам ли се?

— По-добре ли се чувстваш днес?

Тя го погледна в очите, обмисляйки въпроса.

— Снощи не съм се чувствала болна.

— Нараних те.

— Да. — Можеше да почувства как лицето й гори от срам. Премести поглед към брадичката му. — Днес се чувствам много по-добре. Благодаря, че попита.

Отне му всичкия самоконтрол, който притежаваше, за да не се засмее. Когато Джудит бе засрамена се държеше ужасно учтиво. Забеляза този й навик още докато пътуваха към дома му и това нейно държание доста му харесваше. А след страстната нощ, която споделиха, му се струваше и дяволски забавно.

— Няма защо — отвърна провлачено той.

Мъжът повдигна брадичката й и се наведе надолу. Устните му докоснаха нейните, веднъж, после още един път. Не му бе достатъчно. Задълбочи целувката и я притисна силно към себе си.

Младата жена забрави за срама си и се концентрира върху това да го целува. Когато той най-после се отдръпна, тя залитна към него.

— Джудит, оставих плейда на леглото. Трябваше да го облечеш.

— Да, Иън.

Той я целуна отново, задето се бе съгласила с него толкова бързо. Бродик ги прекъсна, като извика силно името на Иън. Забавляваше се с реакцията им. Джудит цялата подскочи, а погледът на Иън стана кръвнишки.

— Ерин те чака, за да ти докладва — оповести Бродик иззад тях. — Ако си приключил да се гушкаш с жена си, ще му кажа да влезе.

— И аз излизам — каза младата жена.

Иън поклати глава.

— Не си ми казала, какво смяташ да правиш, Джудит. Трябва да ми поискаш разрешение.

Той звучеше така, сякаш нареждаше на дете. Съпругата му се ядоса, но не го показа, защото Бродик ги наблюдаваше.

— Разбирам — прошепна тя.

— Къде смяташ да ходиш?

— Да взема останалите си вещи от дома на Франсис Катрин.

Реши да не го чака да й даде позволението си. Повдигна се на пръсти, целуна го и забърза към вратата.

— Няма да се бавя много.

— Да, няма — извика мъжът й. — Да си тук след десет минути, Джудит. Трябва да говоря с теб по няколко важни въпроса.

— Добре, Иън.

Той я проследи с поглед, докато излизаше. В мига, в който вратата се затръшна зад нея, Бродик избухна в смях.

— Какво, по дяволите, ти е толкова смешно?

— Огънят, който пламна в очите на жена ти, когато й каза, че трябва да иска позволението ти, Иън.

Иън се ухили. И на него му бе забавно. Жена му със сигурност имаше непокорен, див дух. Ерин влезе в залата и отклони мислите на Иън към много по-важни дела. Младият леърд изпрати Бродик да доведе Греъм, за да чуе какво имаше да им съобщи Ерин.

 

 

Джудит заслиза забързано по хълма, но скоро забави крачка. Денят бе прекрасен. Слънцето светеше ярко, а бризът бе топъл. Опита да се наслади на красотата, която я заобикаляше, вместо да мисли за изявлението на Иън, че трябва да му иска позволение за всичко, което би желала да направи. Дали наистина той смяташе, че трябва да й дава позволението си, за да посети милата си приятелка? Предположи, че наистина е така.

Джудит знаеше, че неин дълг е да се разбира със съпруга си. Предполагаше, че ще трябва да му се подчинява, точно както бе обещала по време на брачната церемония. После си напомни и факта, че съпругът й е леърд. Реши, че в брака, щеше да й се наложи да промени начина си на мислене. По средата на пътя тя спря, облегна се на едно голямо дърво и започна да обмисля новото си положение. Обичаше Иън, имаше му пълно доверие. Щеше да бъде нередно да му се опълчи открито. Трябваше да бъде търпелива, да му даде време да стигне до момента, в който нямаше да се налага да се тревожи за нея във всяка една минута.

Може би Франсис Катрин щеше да й предложи едно-две решения на проблема. Джудит искаше да направи Иън щастлив, но наред с това не искаше да се превърне в негова робиня. Приятелката й бе омъжена от доста време и със сигурност се бе сблъскала с подобен проблем с Патрик. Зачуди се как ли е успяла да накара съпруга си да изслушва мнението й.

Тя се отдръпна от дървото и продължи по пътя си.

Първият камък я удари в гърба. Младата жена залитна напред и падна на колене. Беше толкова изненадана, че инстинктивно се обърна назад, за да погледне от къде е дошъл камъкът.

Видя лицето на момчето, секунда преди да я удари вторият камък. Грапавият къс се заби в меката плът, точно под дясното й око. По бузата й потече кръв.

Дори не успя да изпищи. Третият камък я удари от лявата страна на главата. Джудит се срина на земята. Дори да последваха други, тя не ги усети. Изпадна в несвяст от силния удар по слепоочието.

 

 

Нетърпението на Иън растеше, тъй като Джудит не се връщаше в крепостта. Той изслуша рапорта на Ерин относно възможния съюз между Дънбар и Маклейн, но не можеше да се съсредоточи върху темата. Ерин му казваше това, което Иън вече знаеше, и рапортът бе само за пред Греъм. Водачът на съвета не вярваше, че подобен съюз може да просъществува, тъй като според него, леърдите на Дънбар и Маклейн бяха прекалено стари, а също и свикнали нещата да стават по техния начин, за да се откажат от преимуществото, което имаха над другия клан. Сега, слушайки рапорта на Ерин за срещата, на която бе станал свидетел, Греъм най-после се бе убедил напълно.

А Джудит все още я нямаше. Иън инстинктивно знаеше, че нещо не е наред. Каза си, че просто се е заплеснала и е изгубила представа за времето. Сигурно седеше с Франсис Катрин, задълбочена в някакъв разговор, без да осъзнава колко много време е минало. Разсъжденията не можаха да прогонят притеснението му.

Вече не можеше да стои на едно място. Той не обяви, че напуска срещата, просто се изправи и тръгна към вратата.

— Къде отиваш, Иън? — извика след него Греъм. — Трябва да съставим план.

— Няма да се бавя — отвърна младият мъж. — Отивам да доведа Джудит. Трябваше да се е върнала досега.

— Сигурно е изгубила представа за времето — предположи Бродик.

— Не.

— Да не би тогава да те изпробва как ще реагираш? — попита воинът, усмихвайки се на възможността. — Жената е голям инат, Иън. Може би нарочно не е уважила заповедта ти.

Иън поклати глава, отричайки бурно тази възможност.

— Не би го направила.

Бродик също се изправи на крака. Поклони се на Греъм и забърза след леърда си. Иън тръгна надолу по хълма, към дома на брат си. Бродик взе коня си и пое по заобиколния път, покрай дърветата.

Иън я намери пръв. Тя лежеше на земята, извъртяна на едната си страна и онази част от лицето й, която можеше да види бе покрита с кръв.

Не знаеше дали е мъртва или жива. И в първите секунди, в които я видя, бе обзет от истински ужас. Беше неспособен да разсъждава. В ума му кънтеше само една мисъл. Не можеше да я загуби. Не и сега, не и когато тя едва бе успяла да прогони пустотата в живота му.

Измъченият му вик отекна из хълма. Отвсякъде наизскачаха мъже с мечове в ръце. Патрик тъкмо излизаше със съпругата си под ръка, когато звукът достигна до него. Избута Франсис Катрин обратно в къщата, нареди й да заключи вратата и хукна нагоре по хълма.

Иън не подозираше, че е изкрещял. Той коленичи до Джудит и внимателно я обърна, поставяйки я да легне по гръб. Тя простена тихо. Това бе най-прекрасният звук, който бе чувал през живота си. Не му я бяха отнели. Вече отново можеше да започне да диша.

Мъжете му се събраха в полукръг около него и наблюдаваха как младият им леърд внимателно проверява дали Джудит няма счупени кости.

Бродик пръв наруши мълчанието.

— Какво, по дяволите, се е случило с нея?

— Защо не отваря очи? — попита в същото време ГаУри.

Патрик си проби път през тълпата и коленичи до брат си.

— Ще се оправи ли?

Иън кимна. Все още не можеше да се довери на гласа си, затова не проговори. Вниманието му бе насочено към подутината на слепоочието на Джудит. Внимателно отмести косата й, за да може да огледа по-добре.

— Милостиви боже — прошепна Патрик, виждайки нараняването. — Можела е да се убие от това падане.

— Не е паднала — гласът на Иън трепереше от гняв.

Патрик бе изумен. Щом не беше паднала, какво се бе случило?

Бродик отговори на въпроса, преди Патрик да има време да го зададе.

— Някой й го е причинил — каза той. После коленичи до Джудит и внимателно започна да бърше кръвта с края на плейда си. — Виж камъните, Патрик. Има кръв на един от тях. Това не е било злополука.

На Иън му бе нужен целият самоконтрол, който притежаваше, за да обуздае яростта си. Сега на първо място бе Джудит. Отмъщението можеше да почака. Той продължи с проверката си, за да се убеди, че костите на краката и глезените й са здрави, и после се обърна, за да я вдигне на ръце. Патрик му помогна.

Двамата братя се изправиха едновременно. Иън насочи погледа си към Бродик. Мъката, която воинът видя в очите на своя леърд, каза повече от хиляди думи.

Иън не само искаше Джудит в леглото си. Той бе влюбен в нея.

Притисна я нежно към гърдите си и тръгна нагоре по хълма, но изведнъж спря и се обърна към Бродик.

— Намери копелето. — Не изчака да види как ще изпълнят заповедта му. — Патрик, отиди и доведи Франсис Катрин. Джудит ще иска тя да е до нея, когато се събуди.

Вибрациите от гласа му я събудиха. Джудит отвори очи и опита да си спомни къде се намира. Всичко около нея сякаш се въртеше и караше стомаха й да се преобръща, а главата й да тупти болезнено. Затвори очи и се остави на Иън да се погрижи за нея.

Не се събуди, докато съпругът й не я постави в средата на леглото си. В мига щом я пусна, тя опита да се изправи. Стаята се завъртя пред очите й. Джудит сграбчи ръката на Иън и я стисна силно, докато успее да се фокусира.

Цялото тяло я болеше. Гърбът й сякаш гореше и щом му го каза той престана да опитва да я накара да легне. Греъм се втурна в стаята с купа, толкова пълна с вода, че се разплискваше по пода с всяка негова стъпка. Гелфрид го следваше с купчина ленени кърпи.

— Отдръпни се, Иън. Нека да я видя — нареди Греъм.

— Горкото момиче е паднало доста лошо, а? — отбеляза Гелфрид. — Винаги ли е толкова непохватна?

— Не, не е — отвърна Джудит.

Гелфрид се усмихна. Иън обаче не искаше да се отдели от жена си.

— Аз ще се погрижа за нея — каза той на Греъм. — Тя е моя, по дяволите.

— Разбира се, че е твоя — съгласи се Греъм, опитвайки се да удовлетвори Иън.

Джудит погледна към мъжа си. Той изглеждаше разярен. Стисна я толкова силно, че дори я заболя.

— Нараняванията ми не са много сериозни — обяви тя, надявайки се наистина да е така. — Иън, моля те, пусни ми ръката. Имам достатъчно синини.

Мъжът й веднага я освободи. Греъм постави купата с вода на сандъка до леглото. Гелфрид измъкна една кърпа от купчината и я подаде на Иън.

Той не я погледна нито веднъж, докато избърсваше кръвта от лицето й, но за сметка на това бе невероятно нежен. Раната на бузата й бе дълбока, но Иън не смяташе, че ще е нужно да я шият, за да зарасне.

Джудит бе невероятно облекчена да чуе това. Въобще не бе очарована от представата някой, бил той и съпругът й, да забоде игла в лицето й.

Иън, очевидно, лека-полека започваше да се успокоява. Тогава Гелфрид, без да подозира, пак разпали гнева му.

— Цяло чудо е, че не е ослепяла. Могла е да си извади окото. Да, могла е.

— Но не съм — побърза да каже Джудит, виждайки ледения поглед в очите на Иън. Тя погали ръката му и продължи с нежен глас: — Всичко е наред. Вече се чувствам много по-добре.

Съпругата му се опитваше да го успокои и Иън й се ядоса.

— Ще се почувстваш по-добре, след като намажа раните ти с мехлем. Свали си дрехите, искам да видя гърба ти.

Иън й нареди това, точно когато Греъм се навеждаше напред, за да сложи студен компрес на подутината върху слепоочието й.

— Дръж това тук, Джудит. Ще помогне за спадане на отока.

— Благодаря ти, Греъм. Иън, няма да си свалям дрехите.

— Ударът по главата е могъл да я довърши — отбеляза Гелфрид. — Да, късметлийка е, че не я е убил.

— Напротив, веднага ще си свалиш дрехите — каза й Иън.

— Гелфрид, ще престанеш ли да разстройваш Иън? Знам, че не го правиш нарочно, но не е нужно да знаем какво е можело да ми се случи. Добре съм, наистина.

— Разбира се, че си добре — съгласи се Гелфрид. — По-добре да я наблюдаваме, Греъм. Може да е объркана ден-два.

— Гелфрид, моля те — простена Джудит. — И наистина няма да си сваля дрехите — повтори тя.

— Напротив, ще го направиш.

Тя повика съпруга си да се приближи, а Гелфрид го направи заедно с него.

— Иън, имаме… гости.

За пръв път той й се усмихна. Скромността й бе освежаваща, а намръщеното й изражение го караше да иска да се засмее. Тя наистина щеше да бъде добре. Нямаше да е толкова недоволна, ако нараняванията бяха сериозни.

— Ние не сме гости — каза й Греъм. — Ние живеем тук, не помниш ли?

— Да, разбира се, но…

— Да не ни виждаш двойно, Джудит? — попита Гелфрид. — Помниш ли Луис, Греъм? Той виждаше двойно, точно преди да умре.

— За бога… — започна Джудит.

— Ела, Гелфрид. Момичето се изчерви толкова много, че ще се пръсне. Няма да си свали дрехите, докато не си тръгнем.

Джудит изчака вратата да се затвори след тях, преди да се обърне към Иън.

— Не мога да повярвам, че очакваше да се съблека пред Греъм и Гелфрид. Какво правиш?

— Свалям ти дрехите — търпеливо обясни Иън.

Гневът й бързо се изпари. И за това бе виновна усмивката му. Отне й време да се наслади на начина, по който усмивката му го правеше още по-красив, а после бе вече късно да спори. Той успя да я съблече и вече се навеждаше, за да разгледа синината на гърба й, още преди да успее да му нареди да спре.

— Гърбът ти е добре — уведоми я той. — Кожата не е разкъсана.

Пръстът му се спусна по контура на гръбнака й и се усмихна на това как докосването му накара тялото й да потрепери.

— Толкова си гладка и нежна — прошепна й.

Наведе се и целуна рамото й.

— Франсис Катрин вероятно е долу и чака, за да те види. Ще накарам Патрик да я доведе горе.

— Иън, вече съм добре. Нямам нужда от…

— Не спори с мен.

Стиснатата му челюст и тонът му й дадоха да разбере, че ще е безсмислено да спори. По негово настояване облече нощницата си. Почувства се глупаво да е с нея през деня, но точно сега Иън имаше нужда да му угаждат. Все още бе доста разтревожен.

Франсис Катрин се появи няколко минути по-късно. Тя изгони Патрик от стаята, защото той я бе пренесъл на ръце по стълбите и сега шумно се оплакваше от допълнителните й килограми.

Гелфрид и Греъм донесоха вечерята й. Джудит не бе свикнала да я глезят толкова много. Обаче това не й попречи да се наслади на вниманието им. Малко по-късно дойде и Изабел, и когато Иън се върна, съпругата му вече бе напълно изтощена от гостите си.

Той накара всички да си тръгнат. Джудит успя да изрази половинчат протест, но само след минута вече спеше.

Събуди се малко преди изгрев-слънце. Иън спеше по корем до нея. Тя се постара да бъде възможно най-тиха, докато ставаше. Тъкмо бе спуснала единия си крак от леглото, когато той се обади:

— Главата още ли те боли?

Обърна се към него. Иън бе легнал настрани, подпираше се на един лакът и я гледаше. Очите му бяха притворени, косата му бе разрошена и изглеждаше дяволски привлекателен.

Тя се върна в леглото, бутна го да легне по гръб и се настани върху него. Целуна бръчицата на челото му и после захапа леко ухото му.

Той не бе в настроение за игрички. Изстена тихо, прегърна я и плени устните й за истинска целувка.

Откликът й го накара да полудее. Целувката стана гореща, влажна, опияняваща. Езикът му се плъзна в сладката й уста, за да се преплете с нейния и когато най-после сложи край на еротичната си любовна игра, тя се срина върху гърдите му.

— Скъпа, отговори ми. Още ли те боли главата?

Тревогата бе все още там, в гласа му, и макар наистина да я болеше леко главата, не искаше той да спира да я целува.

— Целувките ти всъщност ме карат да се чувствам по-добре — прошепна му.

Иън се усмихна. Думите й, разбира се, бяха абсурдни, но все пак му доставиха удоволствие. Той се изтегна и потърка лице в шията й.

— А мен ме разгорещяват.

Жена му простена тихо от удоволствие.

— Искаш ли ме, Джудит?

Тя не знаеше дали трябва да се държи плахо или смело. Дали съпрузите харесваха жените им да са срамежливи, или предпочитаха да са по-агресивни? Реши да не се тревожи за това. Вече се бе държала смело и изглежда Иън нямаше нищо против.

— Да, искам те… малко.

Това бе всичко, което му бе нужно да чуе. Той се отдели от нея, изправи се и я дръпна до себе си. Повдигна лицето й, за да може да я гледа в очите, когато й каза:

— Ще те накарам да ме желаеш толкова силно, колкото те желая и аз.

— Така ли? Иън, вече ме желаеш… сега?

Тя не го разбираше. Господи, наистина бе много наивна. Само трябваше да го погледне, за да няма никакви съмнения, колко силно е желанието му към нея. Джудит обаче не погледна. Стеснителността не й позволи. Затова той реши да й покаже. Взе ръката й и я постави върху твърдата си възбуда. Тя реагира така, сякаш я бе изгорил. Отдръпна ръката си със скоростта на светлината. Лицето й стана пурпурночервено. Иън въздъхна. Явно малката му нежна съпруга все още не бе готова да се отърве от стеснителността си. Нямаше да я притиска.

Бе търпелив мъж. Можеше да почака. Той я целуна по челото и й помогна да съблече нощницата си. Тя остана с приведена глава, докато не я придърпа отново в прегръдките си.

Тогава той се залови с приятния си дълг да я отърве от стеснителността й. Джудит обаче не реагира така, както би му се искало, когато започна да докосва раменете, ръцете и гърба й. Но щом започна нежно да гали сладкото й дупе, тя простена от удоволствие, давайки му да разбере без думи, че точно там бе чувствителна към докосването му.

Най-после и тя се престраши да проучи с пръсти тялото му. Отне й доста време да гали гърба му, преди да се насочи и отпред. Иън стисна зъби в очакване. Агонията си струваше. Ръцете й докоснаха корема му, после се поколеба за миг, преди да продължи надолу, за да обхване с ръка горещата му възбуда.

Реакцията му й вдъхна смелост. Мъжът простена тихо и стегна хватката си около раменете й. Тя целуна гърдите му и слезе по-надолу, за да целуне и корема му. Нямаше нито грам тлъстина по тялото му. Всичко бе твърди мускули. Той се огъна, когато целуна пъпа му. Джудит реши да го целуне отново там само за да го подлуди повече.

Иън й позволи да прави каквото си иска, докато не стигна до слабините му. Тогава я дръпна отново нагоре и целуна сладката й уста с една много дълга, настоятелна и страстна целувка. И все пак тя държеше на своето.

— Иън, искам да…

— Не — гласът му бе загрубял. Нямаше да може да устои. Само мисълта за това какво искаше да направи го караше целия да изгаря болезнено. Не смяташе пръв да достигне освобождението си, а бе сигурен, че ще стане точно така, ако тя го поемеше в устата си.

— Да — прошепна тя.

— Джудит, не разбираш — започна той с дрезгав глас.

Очите й горяха страстно. Осъзнаването на това го шокира. Нима и тя се възбуждаше само като го докосваше? Но не му остави време да мисли за това.

— Разбирам, и сега е мой ред — каза шепнешком и се надигна, за да го целуне и да го накара да замълчи. Езикът й се плъзна в устата му, преди да бе успял да поеме инициативата в свои ръце. — Позволи ми — помоли тя.

И постигна своето. Иън отпусна ръцете си, свити в юмруци, отстрани на тялото си. Пое дълбок, трепетен дъх и забрави да го изпусне. Джудит бе невинно непохватна, прекрасно неспособна и толкова любяща, че той се почувства така, сякаш е умрял и е отишъл в рая.

Не успя да издържи дълго на сладкото й мъчение. Дори нямаше представа как се бяха озовали в леглото. Може дори да я бе завлякъл в него. Беше до такава степен извън контрол, че не можеше да мисли за нищо друго, освен да й доставя удоволствие, докато не я възбуди толкова силно, колкото тя бе възбудила него.

Пръстите му се потопиха в стегнатия й вход и щом почувства течния й огън, хладнокръвието му почти се изпари. Той се намести между бедрата й и простена от чиста мъжка нужда и нетърпение.

И все пак, преди да я направи изцяло своя, се поколеба.

— Скъпа?

Той искаше позволението й. Тази мисъл успя да проникне в замъгления й от страст ум и предизвика сълзи в очите й. Милостиви боже, колко много го обичаше.

— О, да — проплака тя, знаейки, че със сигурност ще умре, ако веднага не го почувства в себе си.

Той искаше да бъде нежен, но тя не бе в настроение да му го позволи. Иън опита в началото да действа бавно, докато тя не повдигна бедра, за да го посрещне. Сграбчи неговите, за да го придърпа плътно в себе си, забивайки нокти в кожата му.

Устните му не се откъснаха от нейните, дори когато страстта пое контрола над действията му. Леглото започна да скърца под силните му тласъци. Стоновете му се смесваха с нейното скимтене от удоволствие. Нито един от двамата не можеше да мисли трезво и щом Иън осъзна, че всеки момент ще излее семето си в нея, ръката му се премести между сплетените им тела и й помогна да свърши първа.

После страстта го превзе напълно. Собственото му освобождение го накара да се чувства едновременно слаб и непобедим. Той се срина върху нея със силен стон на удоволствие. Господи, обичаше уханието й. Вдиша чистия женски аромат и си помисли, че току-що е зърнал рая. Сърцето му сякаш щеше да се пръсне, но като че ли нямаше нищо против това. В момента бе прекалено задоволен, за да се тревожи за каквото и да било.

Джудит също не можеше да се възстанови бързо след изживяното. Този факт му достави дръзко удоволствие. Харесваше му, че е способен да я накара да забрави задръжките и самоконтрола си. Той я целуна по шията, където се усещаше лудешкият ритъм на пулса й, и се усмихна заради начина, по който дъхът заседна в гърлото й щом почувства милувката му.

Опита да намери сили да се отдръпне от нея. Знаеше, че вероятно й тежи, но проклятие, не му се искаше това блаженство да има край. Никога преди не бе изпитвал такова задоволство с друга. Винаги бе успявал да се дистанцира от жените, с които беше. Но не успя да се защити от Джудит. Осъзнаването на това го шокира и той се почувства уязвим.

— Обичам те, Иън.

Толкова прости думи и все пак сякаш го окриляваха. Тя успя да прогони тревогите му още преди да бе помислил да ги обуздае. Иън се прозя до ухото й и се повдигна на лакът, за да я целуне. Намерението му изчезна, щом видя раната и подутината под окото й.

Джудит се усмихваше, преди да види намръщеното му лице.

— Какво има, Иън? Не ти ли доставих удоволствие?

— Разбира се, че ми достави удоволствие — отвърна й.

— Тогава защо…

— Можеше да изгубиш окото си.

— О, боже, звучиш като Гелфрид — отбеляза тя.

Опита да се пошегува с него, за да накара бръчката на челото му да изчезне, но не се получи.

— Извадила си невероятен късмет, Джудит. Можеше да…

Тя постави ръка на устата му.

— И ти ми достави удоволствие — прошепна.

Той не се хвана. Насочи вниманието си към въпросите.

— Когато падна, случайно да видя мъж… или жена близо до теб?

Джудит мисли над въпроса му почти минута, преди да реши да не му казва за момчето, което бе видяла. Детето бе прекалено малко, за да го викат да отговаря пред леърда си. За него преживяването щеше да е ужасно, да не говорим за срама и унижението, което щеше да донесе това на семейството му. Не, не можеше да позволи да се случи такова нещо. Освен това, смяташе, че и сама може да се погрижи. Първо, разбира се, щеше да й се наложи да намери малкия пакостник и когато го стореше щеше хубавичко да си поприказва с него. Ако разбереше, че детето не се разкайва за стореното, щеше да поиска помощта на Иън. Или поне щеше да заплаши малчугана, че ще го стори. Но това щеше да стане в краен случай. И ако момчето бе достатъчно голямо — макар според нея да нямаше и седем години — тя щеше да го отведе при отец Лаган, за да изповяда греха си.

— Джудит? — повика я Иън, очаквайки отговора й.

— Не, Иън. Не видях нито мъж, нито жена около себе си.

Той кимна. В действителност, не вярваше, че е видяла някой, дори не бе сигурен дали осъзнава, че е била нападната. Сигурно още от първия удар й бе прилошало, а и тя бе прекалено невинна, за да допусне вероятността за предателство.

Мъжът се наведе и я целуна, преди да стане от леглото.

— Вече се зазори, имам дела, за които трябва да се погрижа — каза й той.

— А аз имам ли някакви задължения? — попита тя, като придърпа завивките.

— Разбира се, че имаш — отговори й. — Джудит, защо се криеш от мен? — изсмя се той.

Младата жена се изчерви, отметна завивката и се изправи, заставайки пред него. Иън я огледа бавно, докато тя бе отправила поглед към полицата над камината.

— Няма нищо лошо и ти да ме огледаш — провлече той.

Веселието в гласа му я накара да се усмихне.

— Намираш неудобството ми за много забавно, нали, съпруже?

Иън не й отговори. Най-после погледна лицето му. Той изглеждаше… изумен. Нима тялото й не му харесваше? Тя посегна да вземе завивката, за да се скрие от него. Следващите му думи обаче я спряха.

— Нарече ме „съпруже“. Харесва ми.

Джудит остави обратно одеялото на леглото.

— А аз харесвам ли ти?

Той се ухили.

— Понякога.

Тя се засмя и изтича до него, хвърляйки се в прегръдките му. Иън я вдигна от пода и я целуна.

— Караш ме да забравям задълженията си.

Не я бе грижа. Беше доволна, че целувките й го разконцентрираха. Отиде обратно до леглото и седна, за да го наблюдава как се облича. Имаше чувството, че с всяка дреха, която обличаше, се превръщаше все повече в леърда на клана и все по-малко в нежния любовник, който бе преди броени минути. Когато започна да закопчава колана си, вече бе леърд и се държеше с нея, като със своя подчинена.

Обясни й, че нейните задължения са да надзирава слугите, докато вършат работата си. Нямаха постоянна готвачка в крепостта. Жените от клана се редували да готвят. Каза й, че ако има желание, тя може да се заеме с това. Също така, нейно задължение бе да се грижи за интериора на крепостта. След като Греъм и Гелфрид щяха да останат да живеят с тях, тя трябваше да внимава и за техните нужди.

Всичко това не притесни Джудит. Още от ранна възраст, ръководеше слугите в дома на вуйчо Текел. Не очакваше да се появят проблеми, с които да не може да се справи.

Иън обаче изглеждаше разтревожен. Тя бе много млада, а на раменете й падаха доста отговорности. Той, разбира се, не й го спести и изрази загрижеността си, след което й нареди, ако има нужда от помощ да отиде при него.

Джудит не се обиди от липсата му на доверие в способностите й. Просто Иън нямаше как да знае на какво е способна. Щеше да му покаже, че може да се справи със задълженията, които имаше като съпруга на леърда. Едва тогава той щеше да спре да се тревожи.

Освен това, нямаше търпение да се залови за работа.

— Ще сляза долу и ще започна още сега — обяви тя, но Иън поклати глава.

— Не си се възстановила от нараняването. Трябва да си почиваш.

Преди да успее да му възрази, той се приближи до нея, вдигна я на крака, целуна я по челото и тръгна към вратата.

— Носи плейда ми, съпруго.

Забравила за голотата си, тя хукна след него.

— Искам да те помоля за нещо.

— Какво има?

— Ще повикаш ли всички жени и деца? Искам да ме представиш.

— Защо?

Тя не му обясни.

— Моля те!

Иън въздъхна.

— Кога искаш да ги събера?

— Днес следобед ще е добре.

— Планирах да повикам воините си, за да им съобщя за брака ни, а те ще кажат на жените си, но щом така си решила…

— О, да.

— Добре тогава — склони той.

Едва сега тя му позволи да напусне стаята. Не бързаше да се облече. Любенето с Иън я бе замаяло. Върна се в леглото, уви се в одеялото, легна от неговата страна, за да усеща аромата му и затвори очи.

Леката й дрямка продължи три часа. Едва в ранния следобед успя да се подготви и да излезе от спалнята. Почувства се малко гузна, задето си пилееше времето, но все пак не се разбърза. Облече същата бяла долна риза, тъй като все още не си бе взела дрехите от Франсис Катрин. После се опита да драпира плейда на Иън, но не се справи никак добре и затова отиде да поиска помощ от някой старейшина.

Гелфрид й се притече на помощ и после я придружи по стълбите. Иън бе в голямата зала заедно с Греъм. Щом я видяха и двамата се усмихнаха. След малко нахълта и Бродик, привличайки вниманието й. Тя се обърна, за да му се усмихне, а той й се поклони.

— Чакат те, Иън — извика той. — Джудит, можеше да си загубиш окото. Голяма късметлийка си.

— Да, такава е — намеси се Гелфрид. — Не разбирам защо нашият леърд иска да говори с жените — добави той.

Възрастният мъж очакваше обяснение, но Джудит не смяташе да му го даде. Тя се усмихна на старейшината и се обърна към съпруга си, който хвана ръката й и я поведе навън.

— Иън, вярваш ми, нали? — попита го тя.

Той направи крачка назад, чувайки въпроса й.

— Да — отговори й. — Защо ме питаш това, точно сега, Джудит?

— Защото ситуацията е… деликатна и искам да се уверя, че ми имаш достатъчно доверие и няма да се намесваш.

— Ще поговорим за това довечера — каза й.

— О, дотогава всичко би трябвало да е приключило.

Той отвори вратата и излезе след нея. Тя понечи да слезе по стълбите, но той я спря, като обви ръка около раменете й и я притисна към себе си.

После се обърна към тълпата. Жените, много повече отколкото би могла да преброи, стояха пред тях с децата си. Вътрешният двор и дори хълма пред него, бяха пълни с хора.

Джудит почти не обръщаше внимание какво говори съпругът й. Беше се отчаяла, че няма да намери момчето в тази огромна тълпа, но бе решена да опита. Забеляза Франсис Катрин и бе доволна да види, че Изабел стои до приятелката й.

Иън млъкна.

— Продължавай да говориш — прошепна му тя.

Той се наведе към нея.

— Приключих.

— Иън, моля те. Трябва да го намеря. И не ме гледай така. Ще си помислят, че ме мислиш за луда.

— Но аз си мисля точно това — промърмори мъжът.

Тя го сръга с лакът, за да го накара да й сътрудничи.

Съпругът й започна да говори отново. Джудит тъкмо смяташе да се откаже, когато забеляза едната акушерка, името й беше Хелън, доколкото си спомняше. Жената изглеждаше пребледняла и дори изплашена. Джудит задържа вниманието си върху нея, чудейки се защо ли бе толкова разстроена от новината за брака й. Хелън се завъртя леко и погледна надолу, зад себе си. Джудит видя момчето. То усърдно се опитваше да се скрие зад полите на майка си.

Тя отново побутна Иън.

— Вече можеш да спреш.

И Иън направи именно това. На клана му трябваше цяла минута, за да осъзнае, че е приключил. Едва тогава възкликнаха радостно на известието. Воините, които се бяха наредили отстрани на крепостта, минаха напред, за да поздравят леърда си.

— Това беше най-дългата реч, която съм чувал да държиш — отбеляза един мъж.

— Това е единствената реч, която си го чувал да държи — намеси се Патрик.

Джудит не им обръщаше внимание. Искаше да се добере до момчето, преди майка му да го отведе.

— Моля да ме извините — каза тя.

Беше доста далеч преди Иън да й даде позволението си. Тя помаха на Франсис Катрин, като мина покрай нея и започна да си проправя път през тълпата. Няколко млади жени я спряха, за да й изкажат благопожеланията си. Изглеждаха доста искрени. Тя им отвърна с покана да я посетят в крепостта.

Хелън бе хванала сина си за ръка. Колкото повече се доближаваше Джудит към нея, толкова по-ужасена изглеждаше жената.

Момчето очевидно си бе признало греха пред майка си. Джудит продължи към тях, докато не ги настигна.

— Добър ден, Хелън — започна тя.

— Тъкмо отивахме да говорим с леърда — бързо каза жената. — После разбрах, че трябва да се съберем в предния двор и аз…

Плачът прекъсна думите й. Няколко жени ги наблюдаваха, а Джудит не искаше да разберат за случилото се.

— Хелън — прошепна тя. — Искам да обсъдя нещо важно със сина ти, може ли да го взема с мен за няколко минути?

Очите на жената се напълниха със сълзи.

— С Андрю се канехме да кажем на леърда…

Джудит я прекъсна поклащайки глава.

— Това е между мен и сина ти — каза й. — Няма нужда да замесваме леърда. Съпругът ми е много зает мъж, Хелън. Ако проблемът, който си искала да обсъдиш, касае замеряне с камъни, смятам, че трябва да остане само между нас тримата.

Хелън най-после разбра. Облекчението й бе толкова голямо, че тя едва не припадна. После закима енергично.

— Да изчакам ли тук?

— Защо не се върнеш у дома? Ще изпратя Андрю, веднага щом свършим с разговора си.

Хелън преглътна сълзите си.

— Благодаря ви — прошепна жената.

 

 

Иън не изпускаше от поглед съпругата си дори за миг. Чудеше се за какво ли говори с Хелън. Акушерката изглеждаше отчаяна, но Джудит бе с гръб към него и той не можеше да разбере дали тя е разстроена, или не.

Бродик и Патрик се опитваха да привлекат вниманието му. Тъкмо щеше да се обърне към воините си, когато Джудит се извъртя с лице към него. Видя я как посегна зад Хелън и хвана ръката на сина й. Малкото момче отказваше да сътрудничи. Но Джудит не се предаде. Дръпна го към себе си, после тръгна към склона, влачейки ридаещото дете след себе си.

— Къде отива Джудит? — попита Патрик.

Иън не успя да отговори достатъчно бързо и Бродик се намеси.

— Да я последвам ли? Не бива да я оставяме сама, докато не открием виновника. Опасно е.

Чак когато чу думите на приятеля си, Иън осъзна какво се бе случило.

— Брат ми може сам да се грижи за жена си, Бродик. Не бива да си толкова загрижен за нея — намеси се Патрик.

Иън най-после се обърна към двамата.

— Не е нужно да следваме Джудит. Знам кой е хвърлил камъните. Тя е в безопасност.

— Кой, по дяволите, го е направил? — поиска да узнае Бродик.

— Момчето на Хелън.

И двамата воини изглеждаха изумени.

— Но тя е с него в момента — каза Патрик.

Иън кимна.

— Сигурно го е видяла. Забелязахте ли начина, по който го влачеше след себе си? Определено знае, че е виновен. Сигурно го хока в момента.

Иън беше прав. Джудит наистина нахока добре момчето. Лекцията обаче не продължи дълго. Андрю се разкайваше дълбоко и бе толкова изплашен от нея, че в крайна сметка, се наложи тя да го утеши. Тъкмо бе навършил седем години. За крехката си възраст бе едро и силно момче, но все пак бе само едно дете.

Бе намокрил целия плейд на Джудит със сълзите си, докато я молеше за прошка. Не е искал да я нарани. Просто искал да я изплаши, за да се върне в Англия.

Джудит дори смяташе да му се извини за това, че няма да напуска Шотландия, когато момчето й каза причината.

— Ти накара мама да плаче.

Джудит не знаеше с какво е накарала Хелън да плаче, а момчето говореше доста несвързано, за да може да й даде някакво обяснение. Реши, че трябва да говори с Хелън, за да разрешат този проблем.

После седна на ниския бордюр с плачещото дете в скута си. Беше доволна, че детето се бе разкаяло истински. И след като вече бе признало за постъпката пред майка си, тя му обясни, че не е нужно да безпокои леърда си с този проблем.

— Какво мисли баща ти, за поведението ти? — попита го Джудит.

— Татко умря миналото лято — каза й Андрю. — Сега аз се грижа за мама.

Сърцето й се сви заради малкото момче.

— Андрю, ти ми даде дума, че повече няма да правиш подобни бели, и аз вярвам, че си ми казал истината. Затова може да смятаме, че проблемът е решен.

— Но аз трябва да кажа на леърда, че съжалявам.

Джудит реши, че бе много доблестно и смело от страна на момчето.

— Тревожиш ли се да говориш с него?

Андрю кимна.

— Искаш ли аз да говоря с него вместо теб? — попита го.

То скри лице в рамото й.

— Ще му кажеш ли сега? — каза шепнешком детето.

— Добре — съгласи се тя. — Ще се върнем и…

— Той е тук — прошепна Андрю, а гласът му трепереше от страх.

Джудит се обърна и видя, че съпругът й стои точно зад нея. Беше се облегнал на едно дърво с ръце, скръстени на гърдите му.

Нищо чудно, че Андрю се опитваше да се скрие под плейда й.

Можеше да го почувства как трепери. Тя реши да не удължава мъчението му. Наложи й се да го откъсне от себе си и да го накара да се изправи. После хвана ръката му и го отведе до Иън.

Главата на Андрю бе наведена към земята. Иън сигурно изглеждаше като гигант пред малкото момче. Джудит се усмихна на съпруга си и стисна малката ръка.

— Твоят леърд те чака да чуе какво имаш да му кажеш — насочи го тя.

Андрю целият подскочи. Изглеждаше ужасен. Луничките по лицето му бяха по-скоро бели, отколкото кафяви, а лешниковите му очи бяха пълни със сълзи.

— Аз хвърлих камъните — каза детето. — Не исках да нараня дамата, само исках да я изплаша, за да си отиде в Англия. Тогава мама няма да плаче — след като изрецитира това, Андрю отново наведе глава, докосвайки с брадичка гърдите си. — Много съжалявам — измрънка той.

Дълго време Иън не каза нищо. Джудит не можеше да понесе да гледа детето да страда така. Тъкмо щеше да каже нещо, за да го защити, когато съпругът й вдигна ръка и поклати глава към нея.

Не искаше тя да се намесва. Бавно се отдели от дървото, на което се бе облегнал, и отново поклати глава към Джудит.

Застана точно пред Андрю.

— Не се извиняваш на краката си — каза той. — Извиняваш се на мен.

Джудит не бе съгласна с думите на мъжа си. Тя бе тази, която пострада, а Андрю вече й се бе извинил. Защо трябваше да се извинява и на леърда си?

Обаче не сметна, че времето е подходящо да спори с Иън. Ако го направеше, той можеше да си помисли, че подронва авторитета му.

Андрю отново погледна към леърда си. Беше стиснал силно ръката на Джудит. Иън не осъзнаваше ли, че плаши момчето?

— Съжалявам, че нараних дамата ти.

Иън кимна. Скръсти ръце зад гърба си и погледна надолу към него. Джудит реши, че умишлено удължава мъчението.

— Ще повървиш с мен — заповяда той. — Джудит, чакай тук.

Не й остави време да възрази, а тръгна по пътеката. Андрю пусна ръката й и хукна след него.

Нямаше ги доста дълго време. Когато се върнаха, Иън все още бе с ръце зад гърба, а Андрю вървеше след него. Джудит се усмихна, когато видя как детето имитира леърда си. Ръцете му също бяха зад гърба и то крачеше арогантно като Иън. Бъбреше оживено и от време на време Иън кимаше.

Андрю се държеше така, сякаш от плещите му бе смъкнато тежко бреме. Иън го освободи и изчака да се отдалечи, преди да й каже:

— Попитах те дали си видяла някого, Джудит. Би ли ми обяснила защо не ми каза истината?

— Всъщност ти ме попита дали съм видяла мъж, или жена близо до мен — напомни му тя. — Не съм те излъгала. Видях дете, а не мъж или жена.

— Не ми прилагай изкривената си логика — смъмри я той. — Много добре знаеше какво те попитах. Сега искам да знам, защо не ми каза.

Тя въздъхна.

— Защото въпросът бе между мен и детето — обясни му. — Не смятах, че трябва да те занимавам с това.

— Аз съм твой съпруг — напомни й той. — Какво, по дяволите, имаш предвид като казваш, че не си сметнала за нужно да ме безпокоиш?

— Иън бях сигурна, че и сама ще се справя с този въпрос.

— Не ти решаваш това.

Не беше ядосан. Просто обясняваше на Джудит кой бе правилният начин да се справя с грижите. Тя се стараеше да не задълбава в проблема, но не успя да се сдържи. Сложи ръце на кръста си и се намръщи.

— Някога ще имам ли право на избор?

— Мое задължение е да се грижа за теб.

— Както и да решаваш проблемите ми?

— Разбира се.

— Сякаш съм дете. Господ ми е свидетел, мисля, че не ми харесва много да съм омъжена. Имах повече свобода, докато живеех в Англия.

Мъжът въздъхна. Тя говореше най-възмутителни неща и се държеше така, сякаш току-що разбира къде е мястото на жената в живота.

— Джудит, никой от нас не е напълно свободен.

— Ти си.

Той поклати глава.

— Като леърд имам много повече отговорности, отколкото който и да било воин под мое командване. Всяко мое действие е следено от съвета. Всеки има място тук, както и отговорности. Съпруго, не ми допада да чувам, че не ти харесва да си омъжена за мен.

— Не съм казала, че не ми харесва да съм омъжена за теб, съпруже. Казах, че не ми допада да съм омъжена. По-ограничаващо е. Има разлика.

Изражението му показваше, че въобще не е съгласен. Той я прегърна и я целуна.

— Ще ти харесва да си омъжена за мен, Джудит. Това е заповед.

Нареждането му бе нелепо. Тя се отдръпна, за да го погледне. Беше сигурна, че той се шегува и че лицето му ще е развеселено.

Иън въобще не се шегуваше. Господи, изглеждаше… разтревожен и уязвим. Беше изненадана от това и много, много доволна. Отново се сгуши в прегръдките му.

— Обичам те — прошепна. — Разбира се, че ми харесва да съм омъжена за теб.

Той я прегърна по-силно.

— И следователно ще ми казваш проблемите си, за да ги решавам — обяви той.

— Понякога ще го правя — отвърна, отказвайки да му даде пълното си съгласие. — А понякога ще ги решавам сама.

— Джудит…

Тя го прекъсна.

— Франсис Катрин ми каза, че ти си повече баща на Патрик, отколкото негов брат. Докато си растял си решавал и неговите проблеми, нали?

— Може би, когато бяхме по-малки — призна Иън. — Сега, след като сме възрастни, заедно решаваме как да се погрижим за даден проблем. Разчитам на него толкова, колкото и той разчита на мен. Кажи ми какво общо има брат ми с тази дискусия? Ти искаш аз да се грижа за теб, нали?

— Разбира се, че искам — отговори му. — Просто не желая да съм ти в тежест. Искам да мога да споделям проблемите си с теб, а не да ти ги прехвърлям. Разбираш ли? Искам да имам място до теб, да бъда достатъчно важна, че да споделяш грижите си с мен. Не можеш ли да се научиш да се отнасяш с мен така, както се отнасяш с Патрик.

Иън не знаеше какво да й каже.

— Ще помисля над това.

Тя се облегна на него, за да му попречи да види усмивката й.

— Само за това те моля.

— Ще се опитам да бъда отворен за нови идеи, Джудит.

— Да, разбира се, че ще го направиш.

И го целуна по брадичката. Той се наведе и плени устните й за една дълга целувка. Не искаше да спира да я докосва, но се принуди да се отдръпне от нея.

Джудит забеляза, че Андрю стои недалеч от тях.

Иън дори не се обърна, когато извика.

— Готов ли си, Андрю?

— Да, леърд — отвърна момчето.

— Откъде знаеш, че стои там?

— Чух го.

— А аз не.

Той се усмихна.

— Не е нужно ти да го чуваш — обясни й.

Забележката му не й говореше нищо, но бе ужасно арогантна.

— Къде ще го водиш? — попита тихо, за да не ги чуе момчето.

— В конюшните — отговори й Иън. — Ще помага на главния коняр.

— Това наказание ли е? Иън, не мислиш ли…

— Довечера ще говорим за това — прекъсна я той.

Джудит кимна. Беше толкова доволна, че не й каза да не се намесва.

— Както кажеш — отвърна тя.

— Искам да се върнеш в крепостта.

Младата жена кимна. Поклони се пред съпруга си и тръгна нагоре по хълма.

— Искам да си почиваш през останалата част от следобеда — извика след нея.

— Добре, Иън.

— Наистина мисля това, което казах, Джудит.

Тя осъзна, че е очаквал да му се опълчи. И след като не бе възразила, той бе решил, че няма да му се подчини. Опита да не се засмее. Съпругът й започваше да я разбира.

Все пак тя спази обещанието си. Първо на гости й дойде Франсис Катрин и след като Патрик отведе жена си у дома, за следобедната й дрямка, Джудит се качи в спалнята. Мислите й бяха насочени към притесненията около раждането на приятелката й и смяташе, че най-после е намерила решение. Тя не смяташе, че е достатъчно компетентна, за да се погрижи за Франсис Катрин, ако възникнеха усложнения, но Хелън със сигурност щеше да има достатъчно опит, за да знае какво да прави. Джудит реши, че отношението на майката на Андрю към нея вече трябва да е поомекнало и може би, ако успееше да използва правилен подход, щеше да получи сътрудничеството на акушерката, без да замесват Агнес.

Франсис Катрин щеше да възрази. Джудит трябваше да я убеди, че Хелън щеше да им бъде от помощ, вместо да им пречи.

Заспа, молейки се да е права.