Лора Тейлър
Диво цвете (8)

Осма глава

Следващите четири дни Алекса прекара в уточняване на плановете за вилите. Почти не виждаше Грей, въпреки че работеше в неговата библиотека.

А когато го срещнеше, прехапваше устни, за да не спомене за отсъствията му в часовете за ядене всяка вечер. Никой не продумваше за случката в джипа, но и двамата не можеха да успокоят явното напрежение, породило се помежду им.

Алекса се подготвяше за пристигането на архитектката по вътрешно обзавеждане, като скицираше плана на всяка вила. После подбра мебелите и дамаските за тях, както и осветлението. Експериментира с цветовете, за да подбере подходящата пастелна гама за всяка вила.

Използва много брошури и каталози и прекара дълги часове в размишления върху паната и аксесоарите, въпреки че усилията й щяха значително да освободят наетата дизайнерка от част от работата й. Гордостта и желанието да докаже на Грей, че може да се справи с възложената й задача я стимулираха за работа.

Архитектката пристигна в събота, рано следобед. Привлекателна жена към трийсетте, тя не бе изненадана от ролята на Алекса във вземането на решения вместо Грейсън Ленъкс, нито бе обидена, че Алекса вече е свършила и нейната работа.

Следобедът мина бързо, благодарение на подготовката на Алекса. След като приключиха работа, двете жени си побъбриха непринудено и откриха, че имат общи познати в Санта Барбара.

Грей се появи късно следобед. Зададе няколко любезни въпроса за датите на доставка, потвърди желанието си Алекса да се занимава с покупките на всичко необходимо за вилите и си тръгна така бързо, както се бе появил.

Въпреки че забеляза любопитството в очите на другата жена, Алекса бе благодарна, че архитектката не зададе въпроси за отношенията й с Грей. Не й харесваше мисълта да се представи за обикновена приятелка и затова упорито насочваше разговора към работата.

Изпрати усмихнатата жена до колата й, малко преди да се стъмни, удовлетворена, че идеите й за вилите са били приети добре и ще се осъществят веднага. С малко късмет щяха да са готови навреме за пикника. Успях, реши Алекса, когато уморена се прибираше към къщата.

Прекара голяма част от неделята до басейна. Уил и Мина се присъединиха, после дойдоха Майкъл и момчетата на Уилкокс. Грей не се появи.

Алекса си напомни, че той не дължи обяснение на никого, но фактът, че не бе споменал къде е и каква е причината за отсъствието му от ранчото, я изнервяше. Мълчаливо се упрекваше, задето се бе влюбила в човек, чието държание ясно подсказваше, че той се нуждае от помощта й от време на време, но не желае нищо повече от нея.

Мислите й причиниха болка и тя се опита да забрави Грей и да обърне внимание на другите около нея. Разговорът бе насочен към пикника — събитие, в което Мина и Уил участваха вече пет години.

 

 

Рано сутринта в понеделник, след една безсънна нощ, Алекса насочи цялата си енергия към плановете за организиране на пикника. Организаторът на празненството и доставчикът на продукти бяха съпрузи. Навремето щастливо семейство, сега пристигнаха в отделни коли и вдигнаха скандали пред клиентите си.

Алекса не се тревожеше много, защото Мина й бе доверила, че и двамата са изключително добри в професиите си. Иначе отдавна щяха да са извън бизнеса. Тя ругаеше наум Грей, че я бе помолил да бъде домакиня на пикника, после проклинаше себе си, че не обърна внимание на предупрежденията му за скандалните Лафкинс.

Алекса беше едновременно и съдия, и миротворец, и парламентьор, но успя да изготви временното меню, да уточни часовете за забавления през дните и вечерите, броя на персонала, който трябваше да се наеме, за да обслужва и да изчисти след гостите.

Изтощена от целодневната битка, Алекса вечеря в кухнята и се оттегли в стаята си. Взе си душ, облече дълга розова нощница и се мушна в леглото след залез-слънце, но измъченото й подсъзнание не я остави да заспи.

Въртеше се в леглото и се ослушваше за шумове в къщата, но чуваше само тиктакането на будилника, който й напомни, че вече е полунощ. Мислите й се върнаха към Грей и тя се зачуди дали се е прибрал. Внезапно ядосана, тя си каза, че не я интересува какво точно прави той.

Обзета от безпокойство, Алекса скоро се измъкна от леглото и излезе на терасата. Остави бастуна си подпрян на стената. Обви ръце около тялото си и се облегна на парапета, вдишвайки свежия нощен въздух със затворени очи.

Грей стоеше в сянката на балкона. Дъхът му секна в мига, в който видя Алекса да излиза.

Луната нежно огряваше мястото, където бе застанала — само на два метра от него.

Видя разрошената коса, разпиляна по гърба, лекото повдигане на гърдите й, всеки път щом поемеше въздух. Видя силуета на тялото й, което се очертаваше под дълбоко изрязаната копринена нощница, закрепена на раменете й с тънки презрамки.

Обут само в джинси, Грей пристъпи напред, сам несъзнаващ действията си. Стигна до нея, когато тя дълбоко въздъхна. Въздишката й отекна като самотно ехо, пропито с тъга и чувства, които той познаваше и прекрасно разбираше.

Алекса се наклони напред, все още не усетила присъствието му. Подпряла ръце на перилата, тя наведе глава настрани, за да разкърши рамене и да ги освободи от напрежението.

Грей почувства нейната уязвимост и усети колко е напрегната. Той бе обзет от същата възбуда и напрежение. Вдигна ръце към раменете й и почувства как тялото й се стегна и тя се задъха при докосването му. После долови тих стон на удоволствие, когато започна да разтрива раменете й.

— Ужасно си напрегната — каза той след няколко минути мълчание, в които се чуваше само дишането им и песента на щурчетата. — Уморителен ден?

— Пет уморителни дни — поправи го тя. — Трябваше да те намразя.

Той замръзна, обмисляйки думите й, а после се засмя:

— Лафкинс ли?

— Точно така.

— Невероятни са, нали?

— Не разбирам как успяват да бъдат женени за повече от месец.

— Не успяват.

Тя леко се извърна и го погледна.

— Шегуваш се.

— Не. Разделили се на шестия ден, или поне така говори мълвата.

Той поднови масажа, щом тя се обърна към поляната и басейна.

— Защо продължават да работят заедно?

— Знае ли човек защо хората, които се обичат, постъпват по един или друг начин. Съмнявам се, че и те самите знаят. Иначе биха сложили край още преди години.

— Години? Искаш да кажеш, че отдавна са разведени?

— Преди петнайсет години, струва ми се.

— Господи!

Грей избухна в смях. Алекса почувства тръпки на възбуда да полазват по гърба й.

— Студено ли ти е? — попита той и я прегърна.

Тя поклати глава, наслаждавайки се на топлия вятър, който галеше лицето й, и на ръцете на Грей, които се плъзгаха по нейните. Не искаше това докосване да спре, въпреки съзнанието, че се измъчва за нещо, което не може да се случи.

Той продължи да я гали, силните му ръце бяха твърди, но нежни. Алекса наклони глава и тихо въздъхна, обгърната от чувствената магия. Наслаждаваше се не само на допира, а и на спокойствието на този миг.

— Добре ли си? — попита той и се помъчи гласът му да не издаде жестокия копнеж, който разкъсваше тялото и ума му.

— Като в рая.

Той наклони глава, за да вдъхне лекото жасминово ухание на кожата и косата й. Дръпна я назад да се облегне на гърдите му и я прегърна. При всеки дъх гърдите й докосваха мускулестите му ръце. Болезнено чувство прониза сърцето му и накара ръцете му да потреперят.

— Рай — пресипнало повтори той. — Това си ти.

Тя помъчи да се овладее, въпреки че сърцето й заби учестено. Чувстваше силата на Грей в твърдите мускули на голите му гърди. Облегната на него, тя съзнателно се бореше с топлината, която излъчваше тялото му, възбуждаше сетивата й и я караше да забрави благоприличието. Тръпнеща, тя успя да прошепне:

— Дълго те нямаше през тези пет дни.

— Ранчото не се гледа само — той млъкна, а сърцето му се блъскаше в гърдите, когато най-после призна: — По дяволите! Отсъствието ми нямаше нищо общо с ранчото. Беше единственият начин да не посегна към теб.

Тя бавно се извърна в прегръдката му и го погледна. Желанието премина през тях като ток. Алекса се почувства замаяна, но думите му не я изненадаха.

— Значи аз те прогонвам от собствения ти дом.

— Ти, миличка, бавно прогонваш ума от главата ми. Нека се разберем един път завинаги.

— Трябва да замина.

В мига, когато изрече тези думи, тя почувства ръцете му да се стягат около кръста й.

— Не искам това и ти го знаеш — рязко отвърна той.

— Но, Грей, ако…

Той я прегърна по-силно, бедрата им се допряха, а гърдите й се притиснаха в неговите. Мъжът простена от обещанието на този допир, дъхът се изплъзна през стиснатите му зъби.

Алекса тихо изстена, смутена от възбудата на Грей и от тръпката, изгаряща тялото й. Останала без дъх, тя прошепна:

— Не е това, което искам, но може би е най-хубавото.

Грей я притисна още по-плътно, прегръдката му беше силна, властна, дори жестока. Той усети прилива на чувства у нея, желанието му се разгоря и тръпки пронизаха тялото му.

— Кой би могъл да каже кое е най-доброто? Знам само, че те желая. Още от мига, в който те видях.

Тя посегна към него и пръстите й колебливо докоснаха страните му, упоритата брадичка и се плъзнаха по очертанията на чувствените му устни. Той беше мъжът, за когото бе мечтала. Желаеше го. Всичките й сетива копнееха за него.

Странно, но вече не се страхуваше да бъде покорена от него. Тази мисъл дори й харесваше, защото чувстваше, че той ще я покори със страстта си. Сигурна бе, че ще запази своята индивидуалност. Спусна пръсти по пулсиращата му шия. Дивата сила, която туптеше под кожата му, я изгаряше така силно, както и твърдата плът, притисната в слабините й.

Грей затвори очи. Сякаш мигът, в който спря дъха си, беше безкраен. Ето за какво бе мечтал, пронизан от опустошителен копнеж, който го замайваше. Докосването, нежността й, той желаеше всичко, което тя искаше да му даде.

Уморена да се бори, уморена да бъде нащрек, уморена от самотата, Алекса вдигна глава и усети устните му да се впиват в нейните. Потръпна от всепоглъщащия и вълнуващ допир, който за пръв път преживяваше. Притисна се в мъжа и с удоволствие прие езика му, който пробяга по зъбите й и изпълни устата й.

Грей се наслаждаваше на отзивчивостта й. Жадно пиеше от нетърпеливите й устни. От гърлото му се откъсна дълбок стон при допира на втвърдените й зърна до гърдите му, а възбудата заплашваше да го погълне, когато бедрата й поеха подканващия натиск на неговите и се разлюляха в отговор.

Треперещите му пръсти свалиха тънките презрамки на нощницата и ги плъзнаха надолу по раменете й. Мъжът неохотно откъсна устни от нейните и се отдръпна за миг, докато копринената нощница се плъзгаше по гърдите й.

— Прекрасна си — въздъхна той, впил поглед в нея, а тъмните му пръсти се откроиха върху златистата й кожа, когато погали гърдите й.

Очите й се затвориха, тя се отпусна с усмивка. Обви ръце около врата му и се притисна към силното тяло на мъжа.

Немощно въздъхна, преди той да поеме отново устните й и да плъзне ръце по гърба й. Победена от силата на чувствата си, тя посрещна желанието му със страст и той бавно обхвана отново гърдите й. Подразни зърната й и тя простена от удоволствие.

Времето сякаш спря, съществуваше само опияняващото удоволствие, станало част от бурния ритъм на сърцата им и трескавите им тела. Грей се наслаждаваше на лудия бяг на пръстите й по раменете и гърба му.

Без да откъсва устни от нейните, мъжът се наведе и я вдигна на ръце. Влезе в стаята, а стъпките му ставаха все по-сигурни, докато приближаваше към леглото. Спря до нощното шкафче и й позволи да стъпи. Само в този миг за кратко се откъснаха един от друг.

Тя се олюля и той отново я привлече в прегръдките си. Пръстите му се вплетоха в дългата й коса и той не устоя на изкушението да притисне лице в нея. Пое дълбоко дъх, за да изпълни гърдите си с уханието й.

Алекса отпусна чело на рамото му, тръпнеща и останала без дъх от очакване. В миг се озоваха на леглото с преплетени тела и ненаситни устни.

Грей едва се владееше. Завъртя се по гръб и прехвърли Алекса върху себе си. Захапа нежните й устни и после ги погали с език. Опита се да забави върховния миг, да даде възможност на Алекса да направи своя избор сама.

— Желая те.

— Желая те — отвърна тя с разтуптяно сърце. Той нежно обхвана лицето й.

— Не искам да те нараня. Не ми позволявай да ти причиня болка, Алекса.

Тя наклони глава, а жестът й му напомни за хитрата малка лисичка, която бе срещнал сякаш преди толкова години. Изведнъж тя усети смътна опасност. Той също почувства притеснението й.

— Ти повече от всеки друг имаш право да ми причиниш болка — продума тя, както винаги искрено.

Грей усети как сърцето му замира, но не каза нищо. Тъмните му очи се присвиха, когато видя как бавно се освобождава от прегръдката му и се отмества встрани.

Алекса го наблюдаваше със смесица от нежност и тъга. Това бе неговият начин да й каже, че вече не може да обича, мислеше си тя. Този дар бе вече даден на друга жена, а тя го бе отнесла в гроба заедно със себе си.

Алекса потръпна, но опита да се овладее. Разумът й нашепваше, че не може да се отдаде на мъж, който все още обича друга.

— Не бих могла да бъда заместничка на Джени. Не мога да понеса мисълта, че ме използваш точно за това.

Шок, последван внезапно от гняв, охлади желанието му като студен душ. Той грубо изруга. Алекса се сепна, но не се опита да го спре, когато той скочи от леглото.

Мъжът заплашително се надвеси над нея. Впи гневен поглед в очите й, когато тя седна и придърпа нощницата върху тялото си. Краката и ръцете й натежаха от бавно угасващото желание. Видя как лицето му пребледнява.

Известно време Грей не продума. Той наистина я бе използвал, но не по начина, по който тя си мислеше.

Имаше нужда от нея заради Майкъл, не само за себе си. Имаше нужда от всичко прекрасно, което тя е готовност отдаваше на хората, докоснали сърцето й. Имаше нужда дори от буйния й характер и желанието й да се противопоставя на несправедливостта. Имаше нужда от силата и от нежността й, въпреки страха си да се влюби в нея, който непрестанно го измъчваше. Но ако си позволи да я обича, рискува да я загуби. Сърцето му спря при мисълта, че това може да се случи. Грей знаеше, че не би преживял още една загуба на любим човек.

— Джени е част от миналото — тихо каза той. — Обичах я, но животът продължава. Никога няма да я забравя, Алекса, но тя не е тук, в стаята, не е в мислите ми, когато те прегръщам. А ако съм те използвал, то е било само за да помогна на Майкъл.

— Иска ми се да ти вярвам.

— Можеш да ми вярваш — увери я той и пристъпи към леглото.

Тя вдигна ръка и го спря. В тъмните му очи проблесна несигурност. Алекса усети уязвимостта му и поиска да протегне ръце към него, но не можеше да плати високата цена, която щеше да й струва това действие.

— Искам да бъдеш сигурен, Грей. Дай си още време. Убеди се, че разбираш разликата между миналото и настоящето, между Джени Ленъкс и Алекса Ривърз. Няма да понеса, ако си сгрешил.

Грей тежко въздъхна, кимна и излезе от стаята. Отнесе със себе си и любовта на Алекса, но бе твърде заслепен от обърканите си чувства, за да разбере това.

На другата сутрин Грей намери Алекса в трапезарията безцелно да прехвърля страниците на стоктънския всекидневник и да отпива последните глътки от чая си. Той прекоси стаята със сигурните движения на мъж, уверен в силата си. Наля си кафе от каничката, която Мина винаги оставяше на шкафа, и се отпусна в стола.

Алекса сгъна вестника и вдигна поглед, вирнатата й брадичка подсказваше, че присъствието му не я плаши и тя не се отрича от казаното през нощта. Нервността й пролича само в треперенето на чашата с чай, когато я постави върху чинийката.

— Налага се да замина за Далас.

Тя повдигна вежди, учудена, че той съобщава намерението си. Изненадана бе, че това все пак я интересува.

— Ще остана и през нощта. Искаш ли да дойдеш с мен и да попътуваме? Може да ти хареса.

Действията му винаги са неочаквани, помисли си тя. Потърси в тайнственото му изражение истинските чувства към възможната й реакция на неговата покана.

— Далас? — промърмори тя, сякаш й предлагаше екскурзия до луната.

— Далас — потвърди той. — Домът на годишните благотворителни търгове и балове на Центурианския клуб.

В очите й проблесна интерес. Беше чувала за този клуб, но никога не бе участвала в работата му. Баща й се движеше в същите кръгове като повечето членове на клуба, богати предприемачи, които можеха да си позволят благотворителна дейност, и които притежаваха някои от най-добрите състезателни коне в света.

— Е, миличка, каква е присъдата? Можеш ли да ми се довериш за едно нощно пътуване, или трябва да те уверя, че ще вземем отделни стаи?

— Вярвам ти, но все пак настоявам за отделна стая.

— Началото е прекрасно.

Тя не обърна внимание на сарказма му.

— Кога ще тръгнем?

— Утре сутринта.

Тя се засмя.

— Ако ме каниш да те придружавам на партито като интимна приятелка, тогава… приемам.

Думите й го смутиха. Грей допи кафето и стана.

— Точно за това те моля, миличка. Тръгваме призори, бъди готова.

— Да, сър. Нещо друго, сър?

Той я огради с ръце сякаш бе непредвидима кобилка. Наведе се към нея, хвана я здраво и прелъстително се усмихна:

— О, да, има и друго, но ще се случи, когато си готова — той повдигна брадичката й и звучно целуна младата жена по устните. — Ще те почакам, но изкушението да го направя още тук на пода е твърде голямо за един смъртен — той се изправи и се усмихна на несвързаното й мърморене. — Партито е официално, така че си приготви нещо секси — намигна й той. — Нещо, което да ме подлуди. А може би не трябва, като си помисля. Доста дълго съм в това състояние и май ще се озова в приют за душевноболни, преди месецът да е свършил.

Алекса се ухили смутено.

— Винаги съм искала да присъствам на някоя от официалните сбирки на клуба.

Грей смънка неясна ругатня и излезе от трапезарията. По изпънатите му широки рамене Алекса позна, че е успяла да го накара да скръцне със зъби при последната си забележка. Самолюбието му е твърде голямо, напомни си тя. Грейсън Ленъкс трябваше да се научи на повече човечност. Добре ще му дойде да разбере, че е по-малката атракция от благотворителния бал и търга.

 

 

На следващата вечер Алекса стоеше пред огледалото на спалнята в апартамента, който Грей бе наел в „Далас Конкорд“. Довърши грима си и сложи златната огърлица, която подхождаше на обеците и гривната. Хвърли последен поглед в огледалото. Доволна, че черната рокля без презрамки е подходяща за вечерта, тя приглади късата пола и се замисли за последните дванайсет часа.

Останала безмълвна, когато рано тази сутрин Грей, в бели ленени панталони, кожени обувки и ръчно изплетен сив пуловер, се бе появил пред къщата в лъскаво червено ферари, тя не проговори и докато се качваха на чартърния самолет, който бързо прелетя до Далас.

— Пълен си с изненади — каза тя, все още малко объркана, докато отпиваха от кафето, което им бяха сервирали с топла закуска.

Грей дяволито се подсмихна.

— Поне знам, че не ме преследваш заради парите ми.

— Заради парите ти? — възкликна тя. — Влюбен в себе си и надут…

— Знам — спокойно каза той, а усмивката още играеше по устните му, обуздавайки раздразнението й.

На летището ги чакаше лимузина. Пътуването до Далас бе по-кратко от половин час. Обядваха в луксозния ресторант на последния етаж на „Конкорд“, после Грей изпрати Алекса до апартамента и се извини, че има неотложни ангажименти преди вечерните тържества.

Алекса си почина, избра подходяща рокля за партито, изкъпа се, изсуши косата си и я среса. Разтревожи се дали не предизвиква съдбата, а също и Грей, в изкусителната черна тафтена рокля, произведение на моделиер, от когото отдавна се възхищаваше.

Пропъди тези мисли, бързо сложи в черната чантичка червилото и някои дреболии и тръгна към вратата на спалнята. Взе и бастуна, въпреки че напоследък не се нуждаеше често от него, и влезе във всекидневната.

Грей стоеше пред стената от прозорци в другия край на стаята и наблюдаваше панорамната гледка към небостъргачите на града. Облечен в класически черен костюм, мъжът бавно се обърна към нея с една от най-очарователните си усмивки и дъхът й секна.

Тя се поколеба и я обзе неочаквана несигурност. Познаваше грубия, недодялан фермер от централна Калифорния, мъжът с провиснали работни дрехи, издраскани кожени ботуши и сини ризи. Същият мъж, който можеше да бъде жесток, ако го ядосат, но и безкрайно нежен, когато случаят го изискваше. Този мъж, който сякаш бе слязъл от страниците на списание за висша мода, й бе непознат. Добрите маниери сякаш изплуваха от дълбочините на същността й и спасиха положението.

— Изглеждаш много красив.

— И ти изглеждаш така невероятно, че бих убил всеки, който приближи до теб.

— Благодаря ти — нервно се засмя тя.

— Аз трябва да ти благодаря, Алекса — каза той, а усмивката му изчезна, докато приближаваше към нея. Беше много по-висок, въпреки токовете на обувките й. — Благодаря ти, че ми се, довери и се съгласи да пътуваш с мен.

Тя не помръдна не посмя да си поеме дъх, когато той прокара пръсти по голите рамена и ръцете й.

— Наистина си прелестна.

— Не съм сигурна — прошепна тя, а откритият копнеж в очите му я накара да се изчерви. Пое дълбоко дъх, осъзнала, че се надява нощта бързо да свърши, когато в съзнанието й се появи твърде еротична картина. Тя тръсна глава да изтрие смущаващите мисли. Образите не изчезнаха напълно, когато погледна Грей.

— А ако излезеш с този поглед, миличка, ще трябва да извърша нещо повече от убийство.

Дрезгавият му глас я върна отново към действителността.

— Грешиш! Няма нужда да играеш ролята на побойник, Грей. Знам с кого излизам тази вечер, и цялото ми внимание ще е отдадено на него.

Грей приближи още и сетивата й се напрегнаха. Той сведе очи към процепа на роклята й и видимо потръпна.

— Искам повече от една нощ.

Тя усети лудия бяг на сърцето си и почувства как я облива топлина.

— Ще закъснеем, ако не тръгнем веднага.

Той елегантно прие отклоняването на въпроса, но странната усмивка, пробягала по лицето му, й подсказа, че проблемът съвсем не е решен. Мъжът пое ръката й и я изведе от апартамента в магията на нощта. Търгът, който се провеждаше под огромна кръгла шатра, опъната, с цел да побере петстотин гости в едно ранчо в покрайнините на Далас, бе събитие, изпълнено с много смях и забавление. Празненството започна с пристигането на Грей и Алекса. Хората поздравяваха Грей като уважаван приятел и посрещаха Алекса с характерната тексаска гостоприемност.

Докато наблюдаваше Алекса, Грей реши, че за нея сякаш няма непознати хора. Възхищаваше се на свободните й маниери и способността да се нагоди към всяка обстановка, но най-много му харесваше липсата на превзетост. Тя бе естествена, независимо дали у дома във фермата, или на благотворителния търг, където се разиграваха пет хиляди доларови залози. Оглеждайки се наоколо, той забеляза, че никой не може да устои на чара й.

Алекса се наслаждаваше на вечерта, но не можеше да свали очи от Грей. Тя наблюдаваше и слушаше, изумена от познанията му за отглеждането на коне и от изисканото му държание. За миг осъзна, че изобщо не трябва да се учудва на различните прояви на многостранната му личност. Грейсън Ленъкс, като повечето могъщи мъже, които бе срещала през годините, беше самоуверен, сигурен в успеха. С право се ползваше от уважението и възхищението на другите мъже.

Тя изостави размишленията си, когато тонът на празненството внезапно се промени. Въодушевлението достигна връхната си точка. Прожектори се кръстосаха по тавана на шатрата и се спуснаха към черния жребец върху специално конструираната рампа до подиума.

Грей се изправи, после бързо се наклони и целуна Алекса по челото.

— Изчакай тук. Ще се върна бързо.

Тя видя как уверено си пробива път сред тълпата и заема място при наддаващите. Жената, седнала до нея, промърмори:

— Вие двамата сте най-очарователната двойка. Надявам се, ще ни поканите на сватбата.

Изненадана, Алекса понечи да отвърне, но вниманието й бе отвлечено от шумните аплодисменти.

Конят се наричаше Съдба, а наддаването за него бе като добре организирана битка между генерали. Грей сложи край с последното си наддаване — смайваща сума за човек, не схванал скритите възможности на жребеца за бъдещето. Като посрещаше аплодисментите на тълпата, Грей застана до микрофона на водещия наддаването, практика, установена от тези, които искат да направят дарение по свой избор.

— От името на Алекса Ривърз давам петнайсет процента от покупната цена на Съдба за „Ривърз Хаус“, дом за сираци в Санта Барбара, Калифорния. Госпожица Ривърз е моя гостенка тази вечер и е управител на фонда, учреден към „Ривърз Хаус“.

Грей се върна към масата под постепенно затихващите аплодисменти. Той видя сълзите, проблясващи по миглите на Алекса, и почувства огромното удоволствие на мъж, който е направил щастлива своята любима. Не й даде възможност да му каже нещо. Вместо това я издърпа от стола, отведе я до дансинга и я прегърна за първия танц тази вечер.

Движеха се така, сякаш щяха да се любят под такта на музиката, неразделна част от играта на съблазняване. Телата им бяха интимно прилепени и сърцата им биеха в унисон. И двамата не забелязваха другите двойки, които се присъединиха към тях на дансинга. Светлините над главите им проблясваха като звезди, заобикаляха ги усмивките на старите приятели и новите познати.

— Трябваше да ме предупредиш — най-сетне успя да продума Алекса. — Едва не припаднах, когато обяви дарението си.

— Направих го, защото уважавам всеотдайността ти към децата.

Той стегна прегръдката си, а тялото му се напрегна още повече. Алекса почувства огъня и копнежа му. Вместо да се дръпне, тя се притисна към него. Искаше той да разбере, че приема страстта му. Искаше всичко, което той можеше да й даде, искаше самия него, защото го обичаше и не можеше да понесе мисълта да си тръгне от него, без да е преживяла това, което си представяше като калейдоскоп от чувства, надхвърлящи и най-смелите й фантазии.

Тя знаеше, че скоро ще напусне ранчото, но не и преди пикника на коневъдите. Щеше да забави неизбежното. Беше решила, че не може да се лиши от познанието за това какво би било да се любиш с мъжа, покорил сърцето ти. А на него дължеше честността на желанието си.

Алекса вдигна глава от рамото на Грей, когато стъпките му се забавиха. В средата на претъпкания дансинг тя видя огъня в очите му, почувства изгарящата го страст. По стройното й тяло премина тръпка на желание в отговор на неговия копнеж. Очите му широко се разтвориха, скулите му поруменяха, пръстите му притиснаха талията й.

Чу се гонг, който стресна и двамата. Тълпата се смълча за миг и се появи дълга редица от сервитьори с покрити подноси. Чуха смях, гръм на шампанско и гласове, произнасящи различни тостове, но всичко се плъзгаше по ръба на чувствения свят, в който двамата се бяха затворили.

Грей прегърна Алекса и я поведе към масата. Погледна я, когато тя се поколеба на половината на пътя. Безмълвно впиха очи един в друг.

— Слушам те, Алекса.

— Искам да се върна в хотела — прошепна тя.

Той кимна. Сиво-сините й очи го пронизаха и му отнеха и последната възможност да се овладее. Искаше копнежът в очите й да се превърне в думи, но нежеланието й да говори го накара да я притисне в прегръдките си и да я поведе към масата за чантата и бастуна й.