Елка Константинова
Съвременни идеи във фолклорно-приказни одежди

Пиер Барбе е един от много плодовитите съвременни френски писатели фантасти. На българския читател поднасяме романа му „Какво сънуват псиборгите?“, защото е опит да се обхване в цялата й сложност пъстрата сцена на живота и тя да се пресъздаде с пищна фантастична образност, със смесване на шегата със сериозността, на играта и насладата с екзистенциалната философия и общочовешката проблематика на нашето време. Пиер Барбе пътешествува в бъдещето, но често се връща в миналото и в своето „днес“, за да направи своите хуманистични идейни внушения за абсурдите на света, в който живеем, пред ужаса от евентуална трета световна война.

Загадъчното тук е главният извор на фантастичното. Едва във финала на романа се разбира какво точно е станало на нашата Земя, а по време на цялото повествование читателят с напрежение следи невероятната сюжетно-фабулна интрига и чрез нея — необяснимата, невъзможната съдба на необикновените герои.

Загадките на земния свят непрекъснато се умножават в потока на повествованието, а героите изпадат в различни гранични ситуации, приближавайки се и отделяйки се от поставената си цел.

„Какво сънуват псиборгите?“ е извънредно увлекателно четиво. Действието в него е напрегнато, пренаситено с неочаквани поврати и изненади. Читателят потъва във фантастичния свят на приказката, в която се появяват съблазнителни сирени, мамещи елфи и зловещи валкюри наред с благородни девици и земни красавици; огнени змейове, страхотни чудовища, морски дяволи, магьосници, вещици и сенки на мъртъвци — заедно с храбри и честни рицари; ужасяващи огнестрелни и бактериологични оръжия всред вълшебни градини с омайна красота, с приказни замъци и градове… Сякаш писателят си е поставил за цел да възкреси, претворявайки и осъвременявайки ги, безбройните безсмъртни герои от световния фолклор, от средновековните песни на трубадурите за рицарските подвизи до съвременните научнофантастични разкази за научни и технически чудеса и междузвездни пътешествия.

Пищният и неизчерпаемо богат свят, който писателят създава, е дълбоко конфликтен и драматичен; той не е подчинен само на игровото начало и творческото въображение, не е предназначен само за забава и разтуха, за откъсване на читателя от сложните проблеми на съвременността. Напротив — богатият арсенал от фантастични образи, обстоятелства и случки е подчинен на значителни и актуални хуманни идеи. Тук се говори за величието на човешката любов, за саможертвата и приятелското доверие, за зловещите последици от човешкото коварство, омраза и жестокост, за гибелното въздействие, което има над цялото човечество една бактериологична война. От проблемите на любовта и пола до проблемите на смъртта и безсмъртието, от красивото до грозното и безобразното, от приказно-фолклорното до гротесково-сатиричното, от невероятното до реалното — в различни и противоположни сфери се движи идейното съдържание и художествената образност в многопластовото метафорично повествование на Пиер Барбе. Контрастът е очевидно неговият основен изобразителен принцип: на фона на прелестни аметистови залези се открояват злокобни замъци, всемогъщи богове се обкръжават с грозни чудовища, безумно смели и доблестни герои изпадат във властта на жестоки врагове…

В романа се очертават три повествователни пласта, съдържащи три сюжетни линии, които често се пресичат. Първата е фантазно-фолклорната. Тя обхваща перипетиите на главния герой: Окасен дьо Сери (както го наричат на земята), а всъщност капитан Сетни, представителя на чуждата свръхразвита цивилизация, която е силно заинтригувана от съдбата на Земята. Главният герой каца на нашата планета и започва да установява невероятните, фантастичните порядки, настъпили тук след една военна катастрофа. Всички земни жители са загинали от отравяне, а непостижимите технически съвършенства на тяхната цивилизация са останали непокътнати. В рамките на тази крайно заинтригуваща сюжетна линия влизат изображенията на новосъздадените „хора“, които всъщност са усъвършенствувани роботи — като храбрия рицар Юон и красивата принцеса Николет, на техния средновековен начин на живот, на тяхната наивност и невежество, на вярата им във вълшебства и магии. Тук Пиер Барбе с пълни шепи черпи от образното богатство на вълшебните народни приказки и от познатия инвентар на така наречената science fiction.

Вторият повествователен пласт обхваща разказа за цивилизацията на капитан Сетни, за Великите мозъци в Калапол — седалището на Великия съвет на Мъдреците, управляващи всички звезди от Млечния път и всички обединени от Конфедерацията планети. Тук се разказва за верния приятел на Сетни: Пантозер и за обединените сили на тази фантастична цивилизация, която не само се интересува от нашата планета, но иска всячески да й помогне да възкръсне от руините си. Втората сюжетна линия започва в началото на романа и задълго прекъсва, за да се появи отново във финала — при успешно изпълнената от главния герой задача.

Най-богата с метафори и символи, с явни и скрити идейни внушения и алюзии за нашето време е третата сюжетна линия или третият повествователен пласт. В него са концентрирани проблемите на войната, недоверието, омразата, самоунищожението на обезумялото човечество. Тук действуват тримата всемогъщи „богове“ (такива ги възприемат новосъздадените хора-роботи, наречени андроиди, за които всеки представител на свръхразвитата цивилизация е могъщ чудотворец, а всички оръжия и апарати, с които са служат чудотворците, са плод на техните вълшебства). „Боговете“ са: джуджето Оберон (господар на планините, горите и всички земни площи), Красавицата Даю (царица на моретата и океаните) и Водан (владетелят на подземното царство на мъртвите).

Загадките на планетата Земя постепенно се изясняват след дълги авантюри, премеждия и заблуди на главния герой, който въпреки своето могъщество се оказва по-слаб от тримата „богове“, а те накрая се оказват псиборги, сиреч съхранени всемогъщи човешки мозъци и човешки душевности в тела на роботи, които могат произволно да сменят своите външни форми. Даю, Оберон и Водан са единствените трима от цялото загинало свръхцивилизовано човечество, които успяват да спасят от бактериологичната война духа и познанията си, но не и човешката си плът.

Корабокрушенията, борбите с природните стихии, дуелите със змейове, магьосници и крале, подвизите във въздуха, на земята, във водата и под земята не изместват в романа човешките преживявания на героите, особено на капитан Сетни, на Николет, на храбрия рицар Юон от Бордо и неговата любима Есклармонда. Безупречно функциониращите оръжия и апарати, с които воюват главният герой и тримата всемогъщи псиборги, не изтласкват на заден план психологическите човешки реакции на храбрия рицар и на прелестната и доверчива Николет, както и богатия вътрешен свят на капитана. В центъра на повествованието са проявите на честност, приятелство, рицарство на духа и жажда за саможертва в името на бъдещето на човечеството.

Пиер Барбе майсторски използва приказките и митовете, като ги претворява и деформира — най-често чрез хумора и иронията, или като демитологизира — вълшебствата и магиите се оказват скритите действия на героите с фантастичната апаратура и всепобеждаващото лазерно и атомно оръжие.

Романът на Пиер Барбе е с богат подтекст, чието разчитане не може да не достави удоволствие на съвременния читател. Особено символът на сънуващите сред безкрая на космоса псиборги?!