Ено Рауд
И отново Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (11)

Най-високият човек на света

След като Якичка не успя да открие следите на Мъхеста брада, Маншон и Полуобувка решиха да се върнат в хотела. Щяха да продължат издирването по-късно. Но едва кривнаха зад ъгъла, когато зърнаха много хора, изпълнили площада. Те се вълнуваха, а тълпата нарастваше просто пред очите им.

— Ох, че се наредихме! — промърмори Полуобувка. — Чак такова внимание не съм очаквал!

— Най-важното е да запазим спокойствие — окуражи го Маншон, докато си пробиваха път към хотела. — Ще се престорим, че сме свикнали на подобно внимание. За нас то е нещо обикновено, нали?

Промъкваха се, а сърцата им лудо биеха. Якичка ги следваше неотлъчно.

Пред входа на хотела дебнеше цяла рота журналисти с фотоапарати и филмови камери.

— Добре ще е да им се поусмихнем — разсъждаваше на глас Полуобувка. — Та да не им се сторим надменни… то не е една беля!

Маншон беше убеден, че най-важното е да се държат естествено.

— Точно така! — отсече той. — Едно непресторено държане подкупва хората.

— Именно! — съгласи се Полуобувка. — Да опитаме! Но все пак трябва да поздравиш хората с няколко думи. Иначе ще бъде съвсем неучтиво.

— Добре де! Две-три приказки все ще мога да кажа!

И вече започна да обмисля краткото си приветствие.

— След всяка реч има овации — напомни Полуобувка. — Да не забравиш да се поклониш.

— Може — съгласи се Маншон. — Ще го направим скромно и преди всичко естествено!

Най-после се измъкнаха от навалицата и се покачиха на стълбището на хотела. Само две стъпала още и всички ще ги видят.

Маншон решително се обърна и отправи поглед към хората.

Но какво беше това? Никой не им обръщаше внимание. Нито един фотоапарат не щракна, нито една кинокамера не зажужа. И никой не погледна към тях.

— Излиза, че речта ми отпада! — смути се Маншон.

Полуобувка се озъби злобно:

— Хората не винаги знаят какво искат!

— Остави — тупна го по рамото Маншон. — Не сме дошли тук за овации, а да се настаним в хотела.

През голямата стъклена врата влязоха във вестибюла. Ето го и познатия администратор.

— О-о! — изненада се той. — Връщате ли се? Напълно ви разбирам, подобен случай не бива да се пропуска.

Смелчагите се спогледаха.

— Какъв случай? — озадачено запита Маншон.

Сега пък администраторът се учуди:

— Не знаете ли? — поклати глава той. — Не може да бъде! Целият град говори за това.

И тъй като Маншон и Полуобувка го слушаха и явно нищо не разбираха, администраторът добави с тържествен тон:

В нашия град е пристигнал най-високият човек на света. Всеки момент го очакваме в хотела!

— Значи това било! — поклати глава Полуобувка. — Онази тълпа там него чака, нали?

— Разбира се! — усмихна се администраторът. — Само него!

Маншон и Полуобувка не споменаха, че съвсем неотдавна точно тъй посрещаха и тях. Просто попитаха дали има свободна стая в хотела.

— Не мога да ви дам луксозния апартамент сега — извини се администраторът. — Разбирате ме, нали? Там ще настаним най-високия човек на света. Но една по-малка стая близо до апартамента е свободна. Така ще видите най-високия човек на света и като негови съседи може да получите автограф.

— Все ни е едно — ухили се Полуобувка. — Главното е да имаме покрив над главата си.

Администраторът им подаваше ключа, когато забеляза Якичка и присви късогледите си очи.

— О, небеса! — изтръпна администраторът. — Какво се е случило с вашия приятел, че лази сега на четири крака?

На Маншон му стана неловко, но побърза да обясни, че това съвсем не е Мъхеста брада, а едно кученце, което са решили да приберат при себе си.

— А-а, тъй значи! — успокои се администраторът. — Ще наредя да постелят сено в кучешката колибка, за да може нашето кученце да се наспи добре.

— Много сте внимателен — благодари Маншон.

— Извинете, но къде остана вашият брадат приятел?

— Изчезна! — отвърна Маншон.

— Вероятно са го отвлекли — уточни Полуобувка.

Един през друг те споделиха своите подозрения за онази дама, която ги посети в хотела.

— За съжаление не знаем нито името, нито адреса й — въздъхна Маншон. — Но ще я търсим навред, макар това да ни отнеме много време.

— Разбира се — съгласи се администраторът. — Ще я намерите. Мъхеста брада се набива в очи, онази жена няма как да го опази в тайна.

Тази забележка накара Полуобувка да пламне:

— Мъхеста брада никак не бие на очи — заяде се той. — Само най-високият човек на света може да бъде забелязан.

Администраторът не долови горчивия намек в думите на Полуобувка.

— Е, все ще откриете вашия Мъхеста брада! Всичко ще излезе наяве.

Така обнадеждени от администратора, смелчагите заедно с Якичка се вмъкнаха в асансьора, стигнаха тринайстия етаж и отвориха своята стая до луксозния апартамент.

— О-о! — възкликна Маншон, щом прекрачи прага. — Ето ги и трите мечки. Аз пък си мислех, че в по-малките стаи мечките ще бъдат по-малко!

На стената висеше точно същата картина с трите мечки. Това ги накара веднага да свикнат с новата обстановка. Якичка също беше възторжена и весело залая.

— По мечките лае — обясни Полуобувка. — За следотърсач не я бива, ама виж, от изкуство разбира!

Маншон снизходително се усмихна. Изкуството за него беше нещо велико. Не можеше току-тъй да се шегуват.

— Хайде да окъпем кучето! — каза Маншон, без да очаква възражения. — Иначе стаята ни ще се превърне в развъдник на бълхи.

— Ами да — отвърна Полуобувка. — Бълхите най-напред ще се изпокрият в козината на мечките, а след това ще наскачат по леглата ни.

Маншон влезе в банята. Потече обилна топла вода и скоро ваната се напълни. Къпането можеше да започва.

— Якичка! — подвикна Маншон. — Скачай вътре.

Кучето безстрашно се приближи и се остави да го пуснат във ваната. И дори не мигна, когато Маншон изсипа върху му цяло шише шампоан. Беше от главата до петите в пяна и Маншон старателно се зае да го измие.

Точно в същия момент Полуобувка се развика:

— Иде! Чуваш ли какъв шум се вдига в коридора?

Маншон се ослуша. В коридора се носеше тропот на обуща и гълчава! Бяха вече пред вратата им. Полуобувка не издържа и надникна навън.

— Ето го! — извика той. — Страшна работа! Висок като върлина!

Маншон мигом заряза Якичка и се втурна към вратата да види.

— Милостиви боже! — смая се той. — В сравнение с нас този човек е направо исполин!

Леко прегърбен, за да не се удари в тавана, най-високият човек на света се приближаваше към луксозния апартамент. Лицето му беше мрачно и уморено. Нямаше къде да избяга, беше плътно обграден от хора. Едни искаха да го зърнат, други — автограф да им даде, трети — просто да му стиснат ръката. Той спря близо до апартамента, но така бе притиснат, че едва ли щеше да успее да направи последната крачка до вратата. И подобно положение бяха неведнъж и нашите приятели, затова искрено съчувствуваха на най-високия човек на света.

— Обръч на славата — промърмори Полуобувка. — Добре ни е познат.

Най-високият човек на света се спря и безпомощно размаха предългите си ръце. Опита се да каже нещо, но напразно. В коридора вдигаха страшна врява.

И точно в този момент се показа кучето.

Цялото покрито с пяна, то се промуши между краката на Маншон и Полуобувка и с лай се втурна по коридора. Разтърси козината си и пяната се разлетя, пръсна се по дрехите на хората и даже по лицата им. Всички се отдръпнаха, вдигаха ръце да се запазят от пяната, криеха се един зад друг.

Единствено най-високият човек на света не загуби само обладание. С един-два скока той стигна вратата и ключът изщрака в ключалката. Успя все пак да се усмихне и да благодари на смелчагите, преди да изчезне в своя апартамент.

— Якичка! — развика се Маншон. — Бързо ела тук!

Якичка веднага се върна, сякаш се досети, че задачата е изпълнена. Маншон доизкъпа кученцето и го настани в ъгъла на стаята, за да изсъхне кожухчето му.

Подразбрали, че най-високият човек на света няма намерение да се показва навън, хората постояха, постояха и започнаха да се разотиват. Коридорът скоро утихна.

— Най-после оставиха на спокойствие този нещастник! — поклати глава Маншон.

— Направо е страшно да се помисли до какво състоянието е докарала природата с този висок ръст. По-рано не ми е идвало даже и на ум, но сега разбирам колко ни е провървяло с нашия ръст.

— Да-а! — замислено отвърна Маншон. — Наистина трябва да благодарим на съдбата за този наш късмет!

Някой тихо почука на вратата. Полуобувка стана и отвори.

— Ще разрешите ли?

— О-о! — ахна Полуобувка.

На вратата стоеше най-високият човек на света. Сега и Маншон пристъпи смаян към него.

— Моля, заповядайте! — покани го той. — Не се бойте от кучето, то почти е изсъхнало след банята.

Най-високият човек се наведе силно напред, прекрачи и затвори вратата след себе си.

— От сърце благодаря на вас и на вашето кученце! Просто ме избавихте!

Подаде ръка на Маншон и се представи:

— Моите приятели ме наричат Антената!

— Аз пък съм Маншон — с все сила разтърси ръката на новия си познат Маншон.

Полуобувка също протегна ръка:

— Моите приятели ме наричат Полуобувка!

Още веднъж си стиснаха ръцете, а после най-високият човек на света се настани в креслото, предложено му от Маншон.

— Едва сега дойдох на себе си — рече той и се огледа наоколо. — Какво спокойствие! Честно казано, отбих се при вас, за да се избавя поне за минута от славата си. В моя луксозен апартамент телефонът непрекъснато звъни.

— Позната история — с разбиране го погледна Маншон.

— И навярно само дами ви звънят? — попита Полуобувка.

— Най-често дами! — потвърди най-високият човек на света. — Но и мъже звънят, дори малки деца. И всеки иска нещо важно! Един — да си кореспондираме, друг — да ме нарисува. Повярвайте, животът ми е станал истински кошмар!

— Тежко се живее, станеш ли прочут! — съгласи се Маншон.

— Точно така! — отвърна най-високият човек на света. — Прочут си, а не можеш да разполагаш със себе си. Често трябва да се измъквам през задните врати като куче!

— Много добре ви разбираме! — разбъбра се Полуобувка. — И ние не знаехме какво е това слава, но сега сме съвсем наясно. Не принадлежиш на себе си, ако си прочут.

И разказа как и те се бяха заплели във възела на славата.

— За щастие това време отмина! — обяви Полуобувка. — А откак вие се появихте в града, на нас просто не ни обръщат внимание!

Най-високият човек на света се усмихна накриво:

— Е, значи все някаква полза имало и от мен!

В този момент телефонът иззвъня. Маншон вдигна слушалката.

— Извинете — разнесе се женски глас. — Най-високият човек на света да се е отбил случайно при вас?

Маншон погледна към мястото, където седеше най-високият човек на света, но него го нямаше. Изнизал се беше от стаята им незабелязано като сянка.