Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
21 незаменими качества на лидера
Да станеш човекът, когото другите ще поискат да следват - Оригинално заглавие
- The 21 Indispensable Qualities of a Leader, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Кюмюрджиев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Максуел. 21 незаменими качества на лидера
Да станеш човекът, когото другите ще поискат да следват
Американска, първо издание
Превод: Любомир Кюмюрджиев
Коректор: Людмила Петрова
Компютърна обработка: Румяна Величкова
Художник на корицата: Дима Каприева
Формат: 32/84/108
Обем: 12,5 п.к.
Дадена за печат: май 2005
Излязла от печат: май 2005
Предпечат и печат: Изток-Запад
История
- — Добавяне
Решаване на проблеми:
Не можете да оставите Вашите проблеми да бъдат проблем
Можете да оцените един лидер по проблемите, с които той се бори. Лидерите винаги търсят проблеми от собствената си категория.
Мярката за успеха не е в това дали трябва да се справите с тежък проблем, а дали това не е същият проблем, който имахте и миналата година.
Търговецът от малкия град, който можеше
Създателят на „Уол-Март“ Сам Уолтън е наричан по много начини, включително „враг на малкия американски град“ и „унищожител на търговците от главната улица“. „Доста по-малки магазини излязоха от бизнеса по време на растежа на «Уол-Март» — признава Уолтън. — Някои хора се опитаха да превърнат това в голяма полемика, нещо от рода на «Спасете търговците от малките градове», като че ли тези търговци бяха китове или пойни жерави…“ Истината е, че Уолтън беше търговец от главната улица на малък град — тъкмо от типа, за който го критикуват, че измества. Единствената разлика е, че той беше отличен лидер, който умееше да решава проблемите и да се променя, вместо да напуска бизнеса.
Сам Уолтън е роден в Кингфишър, щата Оклахома, но израснал в Колумбия, щата Мисури. Той проявил лидерските си способности, когато в гимназията бил избран за председател на ученическия комитет; под негово ръководство гимназиалният футболен отбор, в който той играел като полузащитник, нямал нито една загуба през целия сезон, а после станал шампион на щата. Същото направил и с баскетболния отбор, чийто капитан бил, макар и да ръстът му да не надвишавал 1,75 м.
След като завършил колеж и работил няколко години, Уолтън служил в армията по време на Втората световна война. Когато се уволнил, той се заловил с търговия на дребно — неговата любима сфера — и двамата със съпругата му избрали да живеят в малкото градче Бентънвил, щата Арканзас. Там те отворили „Уолтън’с файв енд Дайм Варайъти Стор“ (Галантериен магазин на Уолтън на ниски цени).
Бизнесът потръгнал, отчасти защото Уолтън здраво се блъскал, но също и защото давал да се разбере, че възнамерява да направи магазина си на самообслужване — нова идея за онова време. Той работел неуморно и продължавал да разширява дейността си — през 1960 г. вече имал петнадесет магазина. Ала по същото време конкурентът му Хърб Гибсън въвел магазините за намалени стоки в северозападен Арканзас. Те конкурирали пряко галантериите на Уолтън.
Уолтън разказва: „В действителност ние имахме само два избора: да останем в бизнеса с галантерийни магазини и да бъдем лошо ударени от вълната на намалените стоки, или да отворим магазин с намалени стоки. Така че започнах да обикалям из страната и да проучвам идеята… Отворихме «Уол-Март» номер едно на 2-ри юли 1962 г. в Роджърс, Арканзас, точно на пътя от Бентънвил.“
Скоро Уолтън отворил и други магазини. Неговата верига „Уол-Март“ била малка в сравнение с някои други, които стартирали приблизително по същото време — „Кей-март“, „Таргет“ и „Улко“, — но се развивала все по-енергично. И това довело до следващия проблем. Уолтън си дал сметка, че трябва да подобри планирането и зареждането на магазините. Той и хората му решили проблема, като създали центрове за дистрибуция. Това, заедно с компютризацията, им позволило да поръчват на едро, да следят отблизо нуждите на всеки магазин и да го зареждат експедитивно. Разходите за новото оборудване и сградите за центровете за дистрибуция довели до натрупване на грамаден дълг, но това просто бил следващия проблем за разрешаване. Уолтън се справил с него като направил компанията публично дружество през 1970 г.
Когато Сам Уолтън починал през 1992 г., компанията управлявала повече от 1700 магазина в двадесет и два от Съединените щати и в Мексико. Собственикът на галантерия в малкия град се превърнал в номер едно в американската търговия на дребно. И след смъртта на Уолтън компанията му продължила да се развива енергично. Нейното ръководство все така решава възникващите проблеми; то запази „Уол-Март“ и другата верига за търговия на дребно „Сам’с Клъб“, продължавайки напред.
Да разширим и допълним
Ефективните лидери като Сам Уолтън винаги се изправят срещу предизвикателства. Това е едно от нещата, които разделят победителите от плачльовците. Докато останалите търговци на дребно се оплаквали от конкуренцията, Уолтън се издигнал над нея, като решил проблемите си с творческа мисъл и решителност.
Без значение в какво поле работи един лидер, той ще среща проблеми. Те са неизбежни поради три причини. Първо, ние живеем в един усложняващ се свят, изпълнен с нарастващо разнообразие. Второ, взаимодействаме с хора. И трето, не можем да контролираме всички ситуации, с които се сблъскваме.
Лидерите, които добре умеят да решават проблеми, проявяват пет качества:
1. Те предугаждат проблемите
Тъй като проблемите са неизбежни, добрите лидери ги предвиждат. Всеки, който очаква пътят да е лесен, непрестанно ще се оказва в затруднения. Чух една история за Дейвид Ливингстън, мисионера в Африка, която илюстрира нагласата, която лидерът трябва да притежава. Една църковна организация искала да изпрати помощници на доктор Ливингстън и ръководителят й написал: „Дали има добър път до мястото, където се намирате? Ако е така, искаме да изпратим още хора да се присъединят към вас.“
Ливингстън отговорил: „Ако разполагате с хора, които ще дойдат само ако знаят, че има добър път, не ги искам. Искам хора, които ще дойдат дори ако въобще няма път.“ Ако запазите положителна нагласа, но сте готови за най-лошото, ще се окажете в добра позиция за решаване на проблемите, които се изпречват на пътя ви.
2. Те приемат истината
Хората реагират на проблемите по тези начини: или отказват да ги приемат, или ги приемат и после се примиряват с тях, или ги приемат и се опитват да оправят нещата. Лидерите винаги трябва да правят последното.
Телевизионният говорител Пол Харви казва: „Във времена като тези е добре да си припомняме, че винаги е имало времена като тези.“ Никой лидер не може едновременно да забива главата си в пясъка и да бъде навигатор за хората си в опасните води. Ефективните лидери се изправят с лице срещу реалната ситуация.
3. Те виждат цялата картина
Лидерите трябва винаги да имат поглед върху цялата картина. Те не могат да си позволят да бъдат победени от емоциите си — нито пък да затънат така в подробностите, че да изгубят от поглед наистина важното. Писателят Алфред Арман Монтапер е написал: „Мнозинството вижда препятствията; малцина виждат обективните обстоятелства; историята вписва успехите на вторите, докато отплатата за първите е забравата.“
4. Те правят нещата едно по едно
Ричард Слома е дал този съвет: „Никога не се опитвай да разрешиш всички проблеми наведнъж — направи така, че да чакат на опашка пред теб един след друг.“ Лидерите, които най-често изпадат в затруднения, са тези, които се объркват от самия размер или от количеството на проблемите си и след това подхождат дилетантски към тяхното разрешаване. Ако се сблъскате с множество проблеми, убедете се, че наистина сте разрешили този, върху който работите, преди да се насочите към следващия.
5. Те не се отказват от голямата задача, когато са в затруднение
Ефективните лидери познават принципа „въздигане и спад“. Те взимат големите си решения, когато са във възход, а не по време на мрачните си периоди. Както казва защитникът от Националната футболна лига Боб Крисчън: „Никога не съм решавал дали не е дошъл моментът да се оттегля по време на тренировъчен лагер.“ Боб знае, че не бива да се отказва, докато е в долината.
Да поразсъждаваме за това
Писателят Джордж Матю Адамс заявява: „Това, което вие мислите, има по-голямо значение от всичко останало в живота ви. Повече от това какви пари печелите, повече от това къде живеете, повече от това какво е общественото ви положение, повече от това, което който и да е друг мисли за вас.“ Всеки проблем ви дава да разберете кой сте всъщност, показва ви как мислите и от какво сте направени.
Как реагирате, когато се сблъскате лице в лице с проблем? Не му обръщате внимание и се надявате, че ще изчезне? Усещате се безсилни да го решите? Имали ли сте подобни лоши преживявания в миналото, когато сте се опитвали да решите дадени проблеми, но сте се предавали? Или пък сте се борили с тях с готовност? Способността ефективно да се решават проблеми идва от опита да се сблъскваш с препятствия и да ги преодоляваш. Всеки път, когато решаваш нов проблем, ставаш малко по-добър в този процес. Ала ако никога не опиташ, не се провалиш и не опиташ пак, никога и няма да станеш добър в това.
Как да го постигнем
За да се усъвършенствате в решаването на проблемите, направете следното:
• Търсете неприятностите. Ако сте се опитвали да избегнете проблеми, сега ги потърсете. Само ще станете по-добри, ако натрупате опит в справянето с тях. Открийте ситуации, в които има нужда от взимане на решение. Намерете няколко надеждни решения и отидете с тях при лидер с добър опит в преодоляването на проблеми. От него ще научите как мисли, когато се справя с трудности.
• Изградете метод. Някои хора се сблъскват с трудности при решаването на проблеми, защото не знаят как да се борят с тях. Опитайте се да използвате следния процес:
• Отделете време, за да откриете истинския проблем.
• Открийте какво са правили други хора в подобна ситуация.
• Накарайте вашия екип да проучи проблема от всички ъгли.
• Помислете над максимален брой различни решения.
• Приложете най-доброто решение.
• Обградете се с хора, които умеят да решават проблеми. Ако не умеете да решавате добре проблеми, привлечете в екипа си хора, които могат. Те веднага ще компенсират вашата слабост и вие самите ще се поучите от тях.
Някои примери от ежедневието
Боксьорът Джим Тъни спечели световната титла в тежка категория, след като победи Джак Демпси. Повечето от хората не знаят, че когато Тъни започнал боксовата си кариера, той бил участник в състезания за най-силен удар в боксова круша. Точно преди да стане професионалист обаче, Джим си счупил и двете ръце. Лекарят и мениджърът му заявили, че поради тази травма никога няма да стане световен шампион. Ала това не го обезкуражило.
„Щом не мога да спечеля шампионата по нанасяне на силен удар — казал Тъни, — ще го направя като боксьор.“ Той се захванал да се обучава и се превърнал един от най-умелите боксьори, които някога са ставали шампиони. Никога не позволявайте на другите да поставят препятствия по пътя към вашите мечти.