Джон Максуел
21 незаменими качества на лидера (12) (Да станеш човекът, когото другите ще поискат да следват)

Инициативност:
Без нея не можете дори да излезете от дома си

Както изглежда, успехът е свързан с действието. Успяващите хора не спират да се движат. Те правят грешки, но не се отказват.

Конрад Хилтън, хотелиер

Самодоволството би следвало да оглавява списъка на онези неща, от които един лидер трябва да се страхува.

Джон К. Максуел

Просто още една крачка напред

Кемънс Уилсън винаги бил инициативна личност. Започнал да работи на седем и никога не спрял да го прави. Отначало продавал списания, вестници и пуканки. През 1930 г., вече на зрялата седемнадесет годишна възраст, той решил да пробва за пръв път професия с редовна заплата и се хванал на работа при един търговец на памук. Печелел по 12 долара на седмица за това, че изписвал цифрите на дъската с цените.

Когато се отворило работно място за счетоводител със заплата 35 долара на седмица, Уилсън кандидатствал за него и го спечелил. Ала когато получил заплатата си, тя пак била 12 долара. Той подал молба за увеличение и получил такова — следващата седмица му платили 15 долара. Когато попитал защо не получава 35 долара като другите счетоводители, на Уилсън било отговорено, че компанията няма да плаща такава сума на един седемнадесет годишен хлапак. Той си извадил поука. Това бил последният път за следващите повече от седемдесет и пет години, когато Кемънс Уилсън се хващал на работа с твърда заплата.

След това Уилсън се залавял с най-различен бизнес — машини за кегелбан, доставка на безалкохолни напитки, автомати за дъвки и цигари. Така успял да събере достатъчно пари, за да купи къща на майка си. С това той осъзнал, че в изграждането на къщи има голям потенциал. Така че Уилсън се заловил с този бизнес в Мемфис и направил добро състояние, извличайки изгода от следвоенния бум в строителството на домове.

Инициативата на Уилсън му донесла много пари, ала не оказала някакво световно влияние — поне не и до 1951. Това била годината, в която бизнесменът от Мемфис завел семейството си на почивка във Вашингтон. При това пътуване той научил за окаяното състояние на хотелското настаняване в САЩ. От двадесетте години из цялата страна никнели мотели. Някои от тях били чудесни местенца за семейства. В други можело да се наеме легло на час. Проблемът бил, че пътникът никога не знаел на какво ще попадне.

По-късно Уилсън си спомня: „Никога не знаеш какво наемаш. Някои от тези места бяха толкова занемарени, че трудно можеха да бъдат описани с думи. И всички те взимаха такси и за деца. Това вече накара шотландската ми кръв да кипне!“ Човек като Уилсън, който имал пет деца, наистина попадал под тези удари. Мотелите искали от 4 до 6 долара за нощ на стая, плюс 2 долара за всяко дете. За Уилсън това утроявало сметката.

Повечето хора щели да се оплачат и после да забравят. Но винаги пълният с инициативи Уилсън решил да се заеме с въпроса и да направи нещо по него. Той казал на съпругата си: „Хайде да се върнем вкъщи и да се захванем с изграждането на верига от фамилни хотели — такива, чието име предизвиква доверие.“ Идеята му била да построи четиристотин хотела. Жена му само се засмяла.

Когато Уилсън се завърнал в Мемфис, той наел чертожник да му помогне в проектирането на първия му хотел. Уилсън искал хотелът да е чист, опростен и с вида си да дава предварителна информация за качеството на услугите, които предлага. Желаел също да разполага с всички неща, които липсвали на него и семейството му в други хотели — такива като телевизор във всяка стая и басейн. На следващата година Кемънс Уилсън открил първия си хотел в покрайнините на Мемфис. Името му светело от грамадно шестнадесет метрово табло. Хотелът се наричал „Холидей Ин“.

На Уилсън му трябвало повече време, отколкото той очаквал, за да изгради своите четиристотин хотела. В 1959 г. той имал сто. Ала когато решил да им осигури някои привилегии в районите, в които се намирали, това дало възможност за отваряне на още хотели. В 1964 г. вече имало петстотин хотела на „Холидей Ин“, а през 1968 те били хиляда. През 1972 г. на всеки седемдесет и два часа някъде по света се откривал хотел „Холидей Ин“. Веригата продължавала да се разраства и през 1979 г., когато Уилсън напуснал поста ръководител на компанията след инфаркт.

„Бях толкова гладен, когато бях млад — казва Уилсън. — Просто трябваше да правя нещо, за да оцелея. И когато се пенсионирах след като преживях инфаркт, аз се прибрах вкъщи, за да се отдам на почивка. Само че това продължи около месец.“

Твърде трудно е за пълен с инициативи човек да спре да прави така, че нещата да се осъществяват.

Да разширим и допълним

В „Двадесетте и един неопровержими закона на лидерството“ изтъкнах, че лидерите са длъжни да установят връзка със своите последователи. Но това не е единствената област, в която лидерите трябва да проявят инициатива. Те винаги трябва да търсят възможности и да са готови за действие.

Кои са качествата, които лидерите би следвало да притежават, за да правят нещата да се случват? Аз виждам поне четири такива:

1. Те знаят какво искат

Известният с чувството си за хумор пианист Оскар Левант веднъж се пошегувал: „След като веднъж взема решение се изпълвам с нерешителност.“ За съжаление точно това е начинът, по който наистина действат много хора. Ала никой не може да бъде и нерешителен, и ефективен. Както казва Наполеон Хил: „Началната точка на всяко постижение е желанието.“ Ако искате да сте ефикасен лидер, вие трябва да знаете какво искате. Това е единственият начин да разпознаете възможността, когато тя се появи.

2. Те могат да се заставят да действат

Има една стара поговорка: „Щом искаш, значи можеш.“ Инициативните хора не чакат другите да ги мотивират. Те знаят, че това, да се накарат да излязат от зоната на собствения си комфорт, е тяхна отговорност. И те го превръщат в редовна практика. Ето защо човек като президента Тиодор Рузвелт — един от най-големите инициативни лидери на XX в. — може да каже: „Няма нищо блестящо или изключително в служебната ми репутация, освен евентуално едно-единствено нещо — аз правя нещата, за които вярвам, че трябва да бъдат направени… И когато реша, че нещо трябва да бъде направено, действам.“

3. Те поемат повече рискове

Когато лидерите знаят какво искат и могат сами да се накарат да действат, пред тях все пак има още едно препятствие. Това е готовността да се поемат рискове. Новаторски настроените хора винаги се изправят пред рискове. Ала една от причините добрите лидери да са готови да поемат рискове е в това, че те знаят, че неинициативността също си има цена. Президентът Джон Ф. Кенеди е изтъкнал: „Всяка програма за действие си има своите рискове и цени, но те са значително по-малко на брой от широкообхватните рискове и цени на успокоителното бездействие.“

4. Те правят повече грешки

Добрата новина за инициативните хора е, че те правят нещата да се случват. Лошата е, че допускат множество грешки. Създателят на „Ай Би Ем“ Томас Дж. Уотсън признал това, когато отбелязал: „Пътят към успеха минава през удвояване на грешките.“

Въпреки че инициативните лидери правят повече грешки, те не им позволяват да ги тревожат. Колкото по-голям е потенциалът, толкова по-голям е и шансът за провал. Сенаторът Робърт Кенеди обобщава това: „Само тези, които смеят да се изложат на голям провал, могат да постигнат голям успех.“ Ако искате да постигнете големи неща като лидер, трябва да сте склонен към инициативи и да сте готови да посрещнете последствията им.

Да поразсъждаваме за това

Вие инициативен човек ли сте? Търсите ли непрекъснато възможности или чакате те да дойдат при вас? Готови ли сте да предприемете стъпки, базирани на най-добрите ви инстинкти? Или сте склонни безкрайно да анализирате всяко нещо? Бившият председател на „Крайслер“ Ли Якока е казал: „Дори и правилното решение е погрешно решение, ако е взето твърде късно.“ Кога за последен път поехте инициативата за нещо значително в живота ви? Ако напоследък не сте се заставяли да напуснете зоната ви на комфорт, вероятно вашата инициативност има нужда да бъде стартирана със скок.

Как да го постигнем

За да усъвършенствате своята инициативност, направете следното:

• Променете умствената си нагласа. Ако ви липсва инициативност, дайте си сметка, че проблемът идва от вас самите, а не от другите. Установете защо се колебаете да предприемете действие. Рискът ли ви плаши? Обезкуражени ли сте от провали в миналото? Не успявате ли да видите потенциала, който ви предлага дадена възможност? Открийте източника на вашето колебание и се заемете с него. Няма да сте в състояние да продължите напред на външно ниво, докато не успеете да напреднете вътрешно.

• Не чакайте възможността да потропа на вратата ви. Всъщност възможностите не тропат на вратата. Вие трябва да излезете навън и да ги потърсите. Извикайте на помощ вашите предимства, таланти и възможности — това ще ви даде идея за вашия потенциал. А сега започнете да прекарвате всеки ден от седмицата в търсене на възможности. Къде виждате нужди? Дали някой не търси тъкмо вашата експертиза? Дали някоя неизвестна група от хора всъщност няма огромна нужда от това, което вие можете да предложите? Възможностите са навсякъде.

• Направете следващата стъпка. Едно е да видите възможността. Друго е да предприемете нещо спрямо нея. Както някой остроумно бе отбелязал, под душа на всеки му хрумват велики идеи. Ала малцина са тези, които излизат от банята, избърсват се и правят нещо реално. Подберете най-добрата възможност, която виждате, и се заловете с нея колкото е възможно по-сериозно. Не спирайте, докато не сте направили всичко, което е по силите ви, за нейното осъществяване.

Някои примери от ежедневието

През 1947 г. Лестър Вундерман бил неправомерно уволнен от рекламната агенция в Ню Йорк, където работел. Ала младият човек знаел, че може да научи много от шефа на агенцията — Макс Сакхайм. На следващата сутрин Вундерман се върнал в офиса си и работил като че ли нищо не се било случило — но без заплащане. Сакхайм го игнорирал в продължение на един месец, но накрая отишъл при Вундерман и казал: „Добре, ти победи. Никога не бях виждал човек, който иска да работи повече, отколкото иска пари.“

Вундерман продължил да работи в агенцията, за да се превърне в най-успешния рекламен агент на столетието. Той е известен като баща на директния маркетинг. Необходимо ви е да предприемете една смела крачка днес, за да постигнете потенциала си утре.