Александър Радонов
Възраждане

Гледам аз смъртта —

не е ли прекрасна тя?

От болката ще ме спаси,

от мъка по разбитите мечти.

От живота гаден ще ме отърве,

болката в сърцето тя ще спре.

Ще спре тази гавра безконечна —

аз не виждам никаква надежда.

След малко щастие — години нещастие,

след малко радост — години нерадост.

Гаврата с душата продължава,

мисълта за края приближава.

Обмислям как живота си да спра,

виждам как от болката ще се отърва.

Изпълвам се с енергия за плана —

за колебание място няма.

И вече живнал — искрица намирам,

че има красота и щастие разбирам.

Приятелите отново ме радват,

хубави дни отново ме сграбчват.

Има вече жена, която ме обича,

към мен засмяна всеки ден тича…

От ъгъла за мен наднича,

щастие за двама ни предрича.

Вече всичко е променено

и ново нещо има решено:

с усмивка ще продължа,

аз живота да градя.

 

Красотата на живота ме обзема,

дълбоката болка от мен отнема.

17.07.2006

P.S. Две седмици след словоизлиянието лирическият герой сложи край на живота си чрез самоубийство.