Александър Радонов
Трагедия в дъжда

Празен поглед в дъжда се вглежда,

тялото сгърчено нищо не усеща.

Сълзите път не могат да пробият,

лицето тъжно не могат да измият.

 

Всичко хубаво в живота умира,

надежда нова човек не намира.

Скита накъдето видят очите,

иска той да върне мечтите.

 

Любимата погреба в черната земя,

сърцето си също положи във прахта.

Тъгата той успешно крие,

но от болка адска душата вие.

 

Лицето каменно остава във нощта,

душата плаче силно във дъжда.

Цялото желание за живот умря,

той изпитва чувство на тъга.

И така минават дни след дни,

но сърцето още силно боли.

15.03.2006