Александър Радонов
Среща

Най-накрая се срещам

с моята дребна лъжлива съдба.

Най-накрая усещам

колко зла към мен е тя.

 

Дойде при мен Смъртта

и каза — „време е — ела.

Ще срещнеш твоите погубени мечти,

ще се справиш с всичките злини,

ще видиш мъртвата любима,

ще живеете щастливо двамина,

ще видиш и ти ден бял,

когато вече си умрял.“

 

Предложението й ме блазни,

за малко да ме съблазни.

Но осмислих всичкото видяно,

и едно ми стана ясно —

някой ден ще дойде този миг —

този миг хубав и велик.

Но умра ли — съдбата ми печели,

лошо сърцето ще уцели.

 

Така че не — благодаря,

трябва да извърша няколко дела.

Трябва съдбата си да променя

и тогава мога да умра.

 

Но първо — да изпитам и малко радост

в този свят пълен с нерадост.

Да разбера въобще има ли любов

и да умра с късмета нов.

 

Трябва аз да победя тази съдба,

защото ужасна е с мен тя.

Аз победих — тя умря! Сама!

09.02.2004 — 3:20 сутринта