Александър Радонов
Една секунда (редакция)

До преди една секунда,

бях друг човек,

до преди една секунда,

аз бях с теб.

До преди една секунда…

 

Доверие с години се гради,

за секунда се руши.

Ти беше с друг,

а аз бях тук.

 

Наведе поглед към земя,

но безмълвна бе тя.

Не ме поглеждай, смисъл няма,

сърцето ми сковано е със лед

                към теб.

Не ме търси, смисъл няма.

След жестоката измяна

позорът личи

в очите ти.

Но сълзите ти не ще ме трогнат,

болката не ще прогонят.

Аз живота ти ще променя,

всичко хубаво ще унищожа,

Дявола ще видиш в моето лице,

от Антихриста съм по-зле.

Разбери, мъртъв съм за теб,

споменът е блед.

Друга ще стои до мен

в хубавите нови дни,

но няма да си ти!

Но помни —

след години

ще ме видиш ти.

Ще искаш миналото да го върнеш,

в спомените ще се върнеш.

А там витае призрак —

този призрак ще е моят,

ще е любовта,

която я погуби ти сама.

Ще съжаляваш,

ще се разкайваш,

ще те боли

за миналите дни.

Запомни

и гледай ме в очи —

доверие с години се гради,

за секунда се рушил

Разби истини,

унищожи мечти.

Това бяха нашите мечти…

28.05.2002