Александър Радонов
За кого камбаната звъни?

Никой не знае кой съм аз,

всеки мисли, че съм веселяк.

Но аз съм сам сега,

за мене е смъртта дошла.

Не бях виновен за това,

случило се то отдавна,

но всичко беше срещу мен,

няма изход…

 

За кого камбаната звъни,

за кого времето лети?

 

Последен поглед към небето,

преди смъртта да е дошла.

 

За последен път,

изпълнен с болка и тъга,

виждам света.

Започва… сега…

 

Изгарям аз

изгаряш ти.

Това ли е живота,

за който сме дошли?

 

Вече съм всеки и никой,

искам всичко и нищо,

човек без лице и душа,

моята същност е това.

1996