Ърнест Томпсън Сетън
Арно (3) (Историята на един пощенски гълъб)

III

Това беше първият официален рекорд на Арно, но скоро последваха и други, така че в стария гълъбарник се разиграха няколко любопитни сцени, в които той изпълняваше главната роля. Един ден до конюшнята спря карета; от нея слезе беловлас господин, изкачи се по прашните стъпала и остана цялата сутрин в гълъбарника с Били. Той поглеждаше през златните си очила ту към купчината книжа, ту над покривите на къщите и чакаше ли чакаше, но какво? Новини от едно малко местенце, което се намираше на по-малко от 40 мили — новини с огромна важност, известия, които щяха да го спасят или да го погубят, известия, които трябваше да пристигнат по-бързо от телеграфа, защото телеграмата се задържаше поне по един час във всеки един от двата края. Какво можеше да пристигне по-бързо? В онези дни имаше само едно средство — първокласният пощенски гълъб. Спечелеше ли, това нямаше да може да се плати с пари. Човекът искаше най-доброто, независимо от цената и изборът падна на Арно със седемте рекорда, записани върху перата на крилете му. Мина час, втори, започна трети и изведнъж синият метеор се втурна в гълъбарника, свистейки с криле. Били хлопна вратата и го хвана. Той разряза ловко конците и подаде свитата на руло бележка на банкера. Старият човек побеля като платно, едва я разгъна и лицето му веднага възвърна обичайния си цвят. „Благодаря ти, боже!“ — въздъхна той и забърза за заседанието на управата, хванал вече здраво положението в ръцете си. Малкият Арно го беше спасил от гибел.

Банкерът поиска да купи гълъба, като смътно чувствуваше, че трябва да прояви благодарност и обич към него, но Били му обясни всичко много ясно:

— Има ли смисъл? Не можете да купите сърцето на един домашар — единственото, което можете да направите, е да го превърнете в затворник; нищо на света обаче няма да го накара да забрави стария гълъбарник, в който е роден.

Така Арно си остана на № 211 на Западната 19-а улица. И все пак банкерът не го забрави.

Има много негодници, които смятат летящия пощенски гълъб за лесна плячка може би защото е далеч от къщи или просто защото е трудно да се открие престъплението. Не един благороден домашар, литнал с вест за живот или смърт, е бил прострелван от такива злодеи и безмилостно е бил превръщан в месна плънка за баница. Арнолф, братът на Арно, с три чудесни рекорда, е бил убит по този начин, когато беше изпратен спешно да вика лекар. Като падал в предсмъртна агония в краката на стрелеца, неговите великолепни криле се разтворили и показали списъка на победите му. На крачето му блестяло сребърно пръстенче и ловецът изпитал угризение на съвестта. Той изпрати веднага съобщението и върна умрялата птица на Клуба на гълъбарите, заявявайки, че я бил „намерил“. Собственикът на птицата отиде при него. Ловецът не издържал на кръстосания разпит и признал, че самият той е застрелял гълъба, но че сторил това заради един беден и болен съсед, който мечтаел за баница с гълъбово месо.

В очите на разгневения гълъбар проблеснаха сълзи:

— Моята птица, моят красавец Арнолф донесе 20 пъти изключително важни съобщения, постави три рекорда, спаси два човешки живота, а вие сте го убили заради една баница с месо. Бих поискал да ви накажат по закона, но сърцето не ми позволява да се заема с такова жалко отмъщение. Ще ви моля само за едно: ако някога имате друг съсед, комуто се прииска баница с гълъбово месо, елате, ще му дадем млади гълъби. Ако у вас все пак е останала капка чест, никога, никога вече не убивайте, забранявате и на другите да убиват нашите благородни и безценни вестоносци.

Всичко това се случи по времето, когато банкерът идваше често в гълъбарника и милееше за гълъбите. Той беше влиятелен човек и непосредствен плод на подвига на Арно беше приетия в Олбъни закон за защита на гълъбите.