Леда Милева
Усмири се, ветре!

Усмири се, ветре братко,

скоро да се върне татко!

 

Тази сутрин рано-рано

из морето разлюляно

тръгна той с другари стари —

все прославени рибари.

 

Ветре, ветре, духай леко,

татко идва отдалеко

и след този дълъг ден

той е много изморен.

В лодката е почернял

и на риба лъха цял,

устните му са солени,

пръстите му — лед студени.

 

Ала, ветре, друг едва ли

нежно като татко гали

и по бузките най-сладко

вечер ме целува татко.