Винс Флин
Врагът сред нас (36)

36.

Рап продължаваше да наблюдава сцената на улицата. Антуражът на Ашани се изнесе яко дим. Тия типове от милицията не си губеха времето. Мич се премести на другия прозорец, откъдето имаше по-добър изглед към улицата, точно в момента, когато те потеглиха към полицейския пропускателен пункт. Именно от този момент се опасяваше най-много. Почти очакваше ченгетата да засипят с огън трите коли. Нещо като съвременна иракска версия на „Бони и Клайд“, сцената, в която колата на гангстерите попада на полицейска засада и бива надупчена с куршуми. За негово облекчение обаче ченгетата се отдръпнаха и трите седана се понесоха по улицата, към река Тигър и чакащия ги хеликоптер. Рап се върна на другия прозорец.

— Сега, след като напуснаха града, трудното свърши.

— Съгласен съм. — Стилуел изтрака по клавиатурата и на монитора се показа друг зрителен ъгъл от камера. — Страшна идея ти дойде наум, Мич. Може да влезе в учебниците по история.

— Недей да прибързваш, Дон Жуан. В Техеран мнозина побъркани молли ще се разярят.

— Дори и да не приемат финансовата помощ, ти пак успя да отвлечеш вниманието от нас и израелците.

— Ще видим.

Кенеди се качи в бронирания Събърбан. Телохранителите бързо се натъпкаха по колите. Водещата колоната „Тойота Рънър“ потегли напред. Кортежът се движеше много по-бавно от този на Ашани. Една по една колите мудно тръгнаха по улицата. Двете полицейски патрулки дадоха на задна и освободиха пътя. Водещата кола излезе на кръстовището и направи рязък завой наляво. Последва я първият брониран Събърбан. Рап беше видял как Кенеди се качи във втория Събърбан. Останалите три коли бяха все бели Тойоти Рънър, които сякаш бяха взети назаем от хуманитарен конвой на ООН. Щом Събърбанът на Кенеди започна да завива. Рап забеляза нещо странно. Полицаите от лявата страна на улицата се затичаха по посока на Рап. Той веднага отвори вратата и излезе на балкона. Погледна надолу към тротоара, за да види каква е причината за смута. Там обаче нямаше нищо — нито пешеходци, нито коли. Нищо. Премести погледа си отново върху полицаите и тогава за първи път забеляза, че докато тичаха, те се обръщаха от време на време назад. Не, те не бягаха към нещо, а от нещо. Рап пренасочи вниманието си отново към кръстовището точно в мига, когато завиваше последната кола от колоната.

Някакво рязко движение точно зад белия джип, привлече вниманието му. Полицаите в пикапите завъртяха картечниците в обратна посока. Останалите им колеги наскачаха зад колите или се прикриха зад стените на сградите. Рап се вцепени. Присви инстинктивно очи и дясната му длан се плъзна към предпазителя на автомата. Мигом се задействаха всичките му инстинкти за оцеляване и в главата му забиха тревожни камбани — нещо определено не беше както трябва. Той се провеси над балкона, за да провери за скрити заплахи. В същото време бръкна под ризата и включи радиостанцията на защитения канал, за да може да чува охраната на Кенеди.

Стресна го гръмогласното стакато на едната от петдесеткалибровите картечници. В тази градска асфалтово-бетонна среда картечницата кънтеше като оръдие. Рап с ужас видя как куршумите направиха на парчета последния бял джип от колоната.

Последва силна експлозия и гласът на Макдоналд прогърмя в ухото му:

— Мамка му! Нападнаха ни. Не спирайте! Продължавайте напред, бързо, бързо!

След първата отекнаха още две експлозии. Рап се приготви за стрелба и се провикна към вътрешността на апартамента:

— Докарай веднага групата за бързо реагиране!

Задната врата на последния джип се отвори. Един от частните охранители, очевидно ранен, изпадна от колата и направи опит да се прикрие зад дясното колело. Група полицаи, прикрити зад багажника на тяхната патрулна кола, откриха безпощаден огън по него и го разкъсаха с десетки куршуми. Рап си пое дълбоко въздух, но се въздържа от изкушението да очисти първо полицаите. Те можеха да почакат за десерт.

Тъповърхият черен заглушител на цевта само допринасяше за точността на стрелбата. Мерникът Л-3 Еотек се състоеше от правоъгълен визьор с червена точка по средата. Устройството представляваше удивително постижение във военната техника и позволяваше на стрелеца да държи и двете си очи отворени, докато се прицелва в мишената. Рап центрира червената точка върху главата на картечаря в десния пикап, леко се приведе напред и натисна спусъка. Благодарение на лекия откат на автомата M-4 дулото подскочи нагоре само на сантиметър-два. Безбройните часове на тренировки си казаха думата. Той върна цевта в предишното положение и я плъзна наляво в търсене на следващата мишена. Постави точката върху отворената уста на картечаря в левия пикап, който крещеше нещо, докато засипваше с разрушителния си огън другия джип от колоната. Рап натисна спусъка, мерникът подскочи и се върна обратно на мястото си, за да покаже как от черната качулка избухна кървав облак. 223-калибровият куршум беше отнесъл част от черепа на картечаря. Маскираният продължи да стиска ръкохватките на картечницата още секунда, след което тялото му се строполи и падна встрани от пикапа.

— Вземи оръжие и ела! — извика Рап на Стилуел.

Той потърси с цевта следващата петдесеткалиброва картечница и тогава видя как един от полицаите се прицелва с гранатомет. Червената точка застина върху главата на мъжа и Рап стреля. Куршумът го удари в главата, точно когато онзи стреляше с гранатомета. От силата на удара ръцете му рязко отскочиха настрани и гранатата полетя в друга посока. Рап откри третата картечница, но пропусна да порази картечаря с първия изстрел. Бързо се прицели отново. Този път куршумът завъртя полицая спираловидно, докато онзи не падна от пикапа. Рап започна системно да мести мерника от цел на цел, спокойно и хладнокръвно, броейки наум в същото време изразходваните патрони.

— Мак — обади се той по радиостанцията, стремейки си да запази самообладание. — Какво е положението? — Рап продължи да стреля и да брои, докато чакаше да чуе отговора на шефа на охраната на Кенеди. Натисна спусъка за трийсети път, опря коляно в пода, извади празния пълнител и пъхна пълен. Погледна през вратата на балкона вътре в стаята и видя Стилуел да зарежда една от картечниците. В същото време се опита да си представи бойното поле отблизо и какво ставаше с останалата част от колоната зад ъгъла на улицата. В никакъв случай не биваше да изпада в паника. Сега не беше време за това. Трябваше да остане концентриран и съсредоточен, да направи всичко възможно да ги задържи до пристигането на подкрепления от базата.

Зареди патрон в цевта, изправи се, откри поредния „мъченик на вярата“, който се опитваше да се качи на единия от пикапите и да хване петдесеткалибровата картечница. Улучи го в страничната част на главата. Изведнъж чу стонове в слушалката.

— Мак, ти ли си? Добре ли си? — Потърси нова мишена, но не беше лесно. Полицаите постепенно бяха осъзнали, че ако искат да умрат, най-сигурният начин е да се опитат да се качат в някой от пикапите и да застанат зад тежката картечница. — Мак? — повика го Рап отново. Двама от полицаите посочиха към другия край на улицата, скочиха в една от колите и изчезнаха. Рап се обнадежди. Не вярваше, че „Страйкърите“ ще пристигнат толкова скоро, но ченгетата бягаха явно от тях.

В следващия миг обаче посърна, когато видя един разнебитен седан да се устремява с всичката си скорост към колоната на Кенеди. Зад седана следваха още две коли, а зад тях още два микробуса и пикап. Всички те спряха насред кръстовището. Някои от полицаите слязоха, други останаха на място и започнаха да свалят униформите. Рап спря за малко стрелбата, тъй като не беше сигурен по кого да се прицели.

Стилуел се присъедини към него на балкона.

— Лоши новини. Групата за бързо реагиране има проблем — каза той.

Преди Рап да попита какъв е проблемът, в стаята влетяха кюрдите и извикаха нещо на шефа си. Рап забеляза, че част от тях носеха на главите си черни качулки. Той погледна първо към арсенала в ъгъла на апартамента, а после към улицата, която изведнъж се напълни с маскирани членове на милицията.

Рап извика на всички да млъкнат и се обърна към Стилуел:

— Какъв проблем?

— Не можах да разбера. Само казаха, че базата била затворена.

Серия от ругатни се отрони от устата на Рап. Той погледна към единия от маскираните кюрди. Протегна ръка и му каза:

— Дай ми качулката.

Мъжът се поколеба и Рап изкрещя заповедта като сержант-инструктор на новобранци.

— Какви ги вършиш? — попита Стилуел.

— Ще сляза долу. — Рап взе качулката от кюрда.

— Да не си се побъркал?

— Не ми се говори сега. Отвори онези сандъци. — Рап посочи към купа с оръжия. — Разположи половината от хората си на покрива, а другата половина на балкона. Открийте огън по всичко, което мърда, освен по мен.

След тези думи той си нахлузи качулката и погледна към кюрдите.

— Не стреляйте по мен. Запомнете как съм облечен — черен панталон, сива риза, черна маска-качулка. По всички освен по мен.