Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Herr Gevatter, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Кръстникът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За филма вижте Кръстникът (филм).

Кръстникът
Godfather
АвторМарио Пузо
Първо издание1969 г.
САЩ
ИздателствоG. P. Putnam's Sons
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър, криминален роман
СледващаСицилианецът
ISBNISBN 0-7493-2468-6
НачалоAmerigo Bonasera sat in New York Criminal Court Number 3 and waited for justice; vengeance on the men who had so cruelly hurt his daughter, who had tried to dishonor her.

Кръстникът“ (на английски: The Godfather) е роман на американския писател Марио Пузо. Публикуван е през 1969 г., а през 1970 става световен бестселър. Според автора, произведението е създадено по спомени от собственото му детство, преминало в италианския квартал на Ню Йорк, САЩ.

В центъра на творбата е семейство Корлеоне, начело на което е старият дон Вито. На 12 години той се спасява от мафията в сицилианското село Корлеоне, напуска Италия и заминава за Ню Йорк. Там се съдружава с млади гангстери. Постепенно около Вито се образува тесен кръг от улични бандити, продажни полицаи, адвокати и други. Дон Корлеоне създава своя престъпна империя, като успява да поддържа мир и порядък в криминалния бизнес, да не допуска конфликти и кървави мафиотски войни. От уважение към Дон Вито, приближените му го наричат Кръстник.

С времето и промените в начина на живот на обществото, разколът в мафията е неизбежен. Превръщането на наркотрафика в една от дейностите на някои от мафиотските фамили и категоричният отказ на Дон Вито да се замесва с наркотици водят до опит за убийството му. След покушението срещу дон Вито започва война, в резултат на което неговият най-голям син – Сони е убит, а самият Кръстник е принуден да се оттегли. След края на Втората световна война най-младият син на Вито, Майкъл Корлеоне, се завръща в родния си дом като герой от войната. Той има добро образование и други идеали и винаги се опитвал да стои настрана от семейния бизнес. След убийството на Сони и тежкото раняване на дон Вито, Майкъл се заема на своя глава с ръководенето на фамилията, превръщайки се в не по-малко кръвожаден и жесток Кръстник от своя баща.

Външни препратки

Живял някога един беден човек, който имал много деца. Но ето че му се родило още едно и той се замислил кой да вземе за кръстник. Както си мислел кой ще кръсти детето, се унесъл и заспал. Тогава му се присънило, че трябва да излезе на улицата и да покани първия срещнат човек за кръстник. Щом се събудил, излязъл на улицата и видял един странник.

— Добра среща, страннико!

— Дал Бог добро — отговорил странникът.

— Искам нещо да те помоля — казал бедният човек.

— Кажи какво искаш.

— Роди ми се детенце, пък си нямам кръстник. Ще се съгласиш ли да го кръстиш?

— На драго сърце.

Когато дошло време да си тръгва, странникът казал:

— Сбогом, човече. Вземи тази малка стъкленица, тя е пълна с чудотворна вода. Подарявам я на моя кръщелник — ще му донесе щастие. Докато е още малък, с тази стъкленица ти ще спечелиш много пари и така ще изхраниш всичките си деца. А когато някой се разболее, напръскай го с чудотворната вода и той веднага ще оздравее.

Зарадвал се бедният човек, че лесно ще изхрани многобройната си челяд. Не щеш ли, още на другия ден се разболял съседът му. Той взел стъкленицата и отишъл при болния.

— Не бой се, съседе, сега ще оздравееш.

Поръсил го с чудотворната вода и съседът веднага оздравял.

Разчуло се навсякъде за чудния лечител. Отвсякъде заприиждали болни хора и той на всички помагал да оздравеят. След време станал много богат.

Минали много години. Един ден се разболяла царската дъщеря. Царят повикал прочутия лекар в двореца.

— Дъщеря ти ще оздравее, царю — казал човекът.

— Ако наистина оздравее, ще те възнаградя богато — отговорил царят.

Тогава човекът поръсил царската дъщеря с чудотворната вода и тя веднага оздравяла. Царят го възнаградил богато и той станал още по-заможен. Продължил да помага на хората и след време станал по-прочут и от царя.

Ала царят му завидел. Повикал го отново в двореца и му казал:

— Слушай, човече, ти вече си богат. Можеш да живееш, без да работиш. Пък и аз ще ти дам още много злато и скъпоценни камъни. Ще те взема в двореца с цялата ти челяд. Само едно нещо искам от теб — да ми дадеш стъкленицата, с която лекуваш хората.

Човекът се поклонил и казал:

— Благодаря ти, царю, за голямата чест. Но стъкленицата не е моя, а на най-малкия ми син. Подарък му е от един странник, който го кръсти. Тя му носи щастие. За нищо на света не мога да ти я дам.

Ядосал се царят и викнал:

— Аз мога и без твое съгласие да я взема, щом не разбираш с добро. Но по-добре отиди и доведи сина си. Той ще излезе по-умен от теб.

Тръгнал си човекът и на другия ден довел сина си при царя.

— Какво работиш, момко? — попитал го царят.

— Обработвам земята, която баща ми купи със спечелените пари — отговорило момчето.

— Защо работиш, когато баща ти е толкова богат? — попитал царят.

— Богатството лесно се изгубва, а щом човек се е научил да работи, никога няма да остане гладен. Ето сега, ако аз не се съглася с онова, което ти ми предложиш, можеш да ми отнемеш цялото богатство. Но ако ми оставиш двете ръце, аз ще работя и ще изкарвам прехраната и за себе си, и за баща си, който вече е стар, и за цялата челяд.

Замислил се царят. Разбрал колко умно говори момчето и рекъл:

— Прав си, момко. Ако всички в царството са като теб, по-могъщо и по-богато царство от моето няма да има по целия свят. Няма да ти искам стъкленицата. Нека баща ти да лекува хората в царството, както излекува и дъщеря ми. А за нея по-добър съпруг от теб няма да намеря.

Зарадвал се бащата и казал:

— Благодаря ти, царю. Аз знаех, че царство, в което има работливи синове като моя, ще има и умни царе като теб. Пък и прав беше странникът, като каза, че чудотворната стъкленица с лековитата вода ще донесе щастие на моя син.

Още на другия ден направили сватбата. Работливият момък и царската дъщеря заживели щастливо. А още по-щастливи били бащата, майката и многобройната им челяд. Всички живеели заедно в двореца. А след смъртта на царя момъкът станал цар. И навсякъде разказвали за неговото славно царуване.

Край
Читателите на „Кръстникът“ са прочели и: