Гленда Сандърс
Скъпи татко! (1)

Първа глава

Скот насапуниса косата си и със стиснати очи подложи глава под струята на душа. Усети хладен полъх, сякаш някой бе дръпнал завесата. Пристъпи напред и едва не блъсна жената, прекрачила ръба на ниската вана.

— Дори, ти ли си? — попита той и прокара ръка през лицето си, за да отстрани водата.

Дори обгърна кръста му и промълви:

— Не. Норман Бейтс е.

Гърдите й докоснаха мокрото му тяло. Той плъзна ръце по гърба й и я притисна още по-силно, за да почувства възбудата му. Младата жена взе сапуна от поставката и с бавни движения започна да масажира гърба му, стегнатите мускули на раменете.

Скот обсипа шията й с целувки, обхвана с устни втвърдените зърна на гърдите й. Дори простена възбудено и впи пръсти в гърба му. Телата им се задвижиха бавно в унисон. Възбудата на Скот постепенно нарастваше. Ръката, обгърнала гръдта й, се плъзна към бедрата й. Докато пръстите му разпръскваха своята магия, Дори се притисна още по-силно към мъжа и прошепна настойчиво:

— Люби ме!

Той промълви името й, повтори го и от неговите устни то прозвуча като възбуждаща милувка. Нежно я положи в малката вана и я притисна с тяло. Топлата вода ги обливаше, но те не обръщаха внимание. Интересуваше ги единствено нуждата един от друг и погълналата ги страст.

Плъзгави и мокри, телата, познати до болка едно на друго, се сляха. Дори обгърна кръста му с крака и го притисна към себе си.

Скот докосваше със зъби нежната кожа на шията й. Постепенно намери устните й и двамата потънаха в забрава. В същия миг върховният екстаз ги разтърси едновременно. Младата жена извика и още по-силно впи пръсти в тялото на Скот. Той притисна чело в гръдта й и изстена.

— По дяволите, ти си невероятна!

— Исках само да ти измия гърба — засмя се Дори.

— Решиш ли някога да ме прелъстиш, свършено е с мен — продължи Скот и шумно духна във водата, която тутакси се изпълни с мехури. — Мислиш ли, че така бихме се чувствали, ако се любим сред пенести вълни?

— Бих казала, че прилича по-скоро на затихваща тропическа буря — рече Дори, едва сега осъзнала, че над тях се лее вода, чиито струи отскачат от раменете на Скот в лицето й. — А защо има толкова вода във ваната?

— Някой от нас трябва да е бутнал запушалката.

— Няма кой друг да е — без да дочака отговор, тя надникна над рамото му към другия край на завесата и възкликна: — О, Господи!

— Какво, подът ли? — попита Скот.

— Известен ли ти е терминът цунами? — Дори опря длани в раменете му и го бутна леко. — Ставай, любовнико. Трябва да попием водата, преди лейди Уисконт да открие, че й капе вода от полилея.

— Водата не може да премине през обшития с пластмасови листове под — отбеляза авторитетно Скот. — Ще остане там, докато не бъде попита или се изпари — целуна слепоочието на Дори и продължи: — Дали пък да не спра душа? Или предпочиташ да поиграем на пубертета, които се къпят голи в океана?

— Скот! — Дори се измъкна и завъртя крана. — Не, наистина! Ако водата започне да се процежда през тавана на старата лейди Уисконт, докато ти се забавляваш…

— Двамата се забавляваме. Сам не е интересно.

— Ако тя се качи, за да каже, че от тавана й тече вода, ти ще обясняваш какво се е случило.

— Ако е толкова любопитна, колкото ти твърдиш, ушите й сигурно вече са пълни с вода.

— Всемогъщи Боже! — ужаси се Дори и излезе от ваната. — Мислиш ли, че може да се чуе нещо…

— Обича ли алигаторът кучешко месо? — попита Скот и посегна към хавлиената кърпа, която Дори бе оставила за него.

— Не се шегувай. Говоря ти сериозно. Ще трябва да попием водата, преди…

С театрална чупка в кръста Скот загърна с жест на матадор кърпата около кръста си. Сетне се поклони.

— Поради липса на палто, милейди — само след миг с подобен жест отхвърли кърпата и тя се свлече на пода. Дори се засмя, а Скот направи обидена физиономия. — Ако пред теб стоеше сър Уолтър Рали, нямаше да му се подиграваш.

— Панталоните му си били на място, докато простирал палтото си над онази локва — рече Дори и коленичи да попие водата в банята със своята кърпа. — Погледни само! Как успяхме…

— И всичко това заради твоята ненаситност — обади се Скот.

— Моята ненаситност ли? — Дори опря юмруци в хълбоците си.

— Защо мислиш, че няма да разкажа на старата лейди Уисконт как ме нападна под душа?

— Значи така! Аз съм причината! — младата жена грабна от тоалетната масичка сатенената риза, с която спеше, и я хвърли върху главата на голия мъж.

Несмущаван от нападението й, той разтвори ръце и леката материя плавно полетя надолу. Скот и Дори съсредоточено наблюдаваха как първоначално малкото петно върху плата постепенно се разширяваше, докато след малко цялата риза плувна във вода.

— Това бе ризата, с която най-много ме харесваш — предизвикателно се обади Дори.

— Няма да имаш нужда от нея.

Погледът на младата жена се плъзна по тялото на Скот. Възбудата му бе очевидна.

— Прав си — усмихна се тя.

Шумовете, които неизбежно придружават присъствието на всеки едър мъж в банята, разбудиха Дори. Скот е тук, помисли си тя щастливо, зарови лице във възглавницата и в полусън зачака мъжът да се върне в леглото и да я разбуди с целувка.

Скот нежно докосна с устни слепоочието й. Дори отвори очи, обви ръце около врата му и го привлече на леглото до себе си.

— Здравей, поспаланке — усмихна се той.

— Добро утро.

— Искаш да спиш целия ден или ще съчетаем закуската с обяда.

— Нито едното, нито другото — дрезгаво отвърна тя.

Нежната целувка бързо разпали страстта им. Дори се притисна в тялото на мъжа и прокара ръце от раменете към дланите му. Сплела пръсти с неговите, тя прошепна:

— Предпочитам да бъдеш мой затворник — легнал по гръб и притиснат към леглото от тялото й, Скот вдигна глава и целуна гърдите й. — При условие, че ще ме съблазняваш — рече той и обхвана с устни втвърденото зърно на гръдта й. Отзивчивостта на тялото й разпалваше страстта му.

— Но ти не ми даваш възможност — възрази Дори. Плъзна длани по гърдите му и впи устни в неговите в дълга и страстна целувка. Усети как ръцете му внимателно насочват тялото й. — Трябва да се погрижа за Доли — промълви тя, неохотно откъсвайки се от прегръдките му. Скот простена отчаяно. — Нали не желаем изненади.

Мъжът отпусна ръце на леглото.

— Понякога искрено съжалявам, че не взимаш хапчета.

— Аз също — въздъхна тя и леко го целуна по носа. — И особено днес. Но не съм достатъчно…

— Побързай, моля те.

Дори свали в банята диафрагмата против забременяване. Докато водата течеше над мъничкия диск, Дори напразно се опитваше да си спомни кой от тях двамата бе нарекъл това приспособление Доли.

Странни са наистина названията, които влюбените измислят. Доли се бе превърнала в част от отношенията им също като странната въртележка на срещите им. Дори бе обяснила на Скот, че не си струва да взима хапчета при условие, че се срещат два пъти месечно.

Младата жена намаза Доли със спермициден крем и я постави отново. Изми ръцете и зъбите си, наплиска лицето си с вода и намаза устните си с ароматизиран вазелин. Косата й бе в безпорядък след съня, но тя не я среса, защото според Скот изглеждаше изключително сексапилна, когато е разрошена. А той бе единственият мъж, който я виждаше разсъблечена и с разбъркана коса.

Скот я чакаше в леглото, подпрял глава на дланта си. Дори обичаше да го изненадва и се спусна напред с вик на горска фея. Обсипа лицето му с целувки.

— Сега вече наистина ще те обладая!

— За Бога, Дори — засмя се Скот. — Помисли за спокойствието на старата лейди Уисконт.

— По дяволите лейди Уисконт — промърмори Дори и заизвива над него тялото си с грацията на котка.

Минаваше един часа, когато Дори и Скот се запътиха към ресторанта на хотел „Хилтън“ в града, за да хапнат. Към три отново се прибраха. Скоро след това Скот си тръгна, за да успее да стигне Гейнсвил, преди да се е стъмнило. Както винаги, макар да не споменаваха времето, през което нямаше да бъдат заедно, раздялата бе изпълнена с тъга, целувката на сбогуване носеше предчувствието за самотните дни, които ги очакваха.

Дори се отпусна на канапето с неделния вестник в скута, но мина доста време, преди да проумее онова, което четеше. След заминаването на Скот апартаментът винаги й се струваше необикновено пуст и неуютен.

Постепенно рутината на всекидневието запълваше празнината от отсъствието на Скот. Чудесно знаеше колко широко ще й се стори леглото тази нощ. На следващия ден грижите и ангажиментите нямаше да й оставят свободно време за меланхолични размисли.

Дори не тъгуваше за Скот. Много по-приятно бе в редките откраднати мигове на почивка да мисли за следващата им среща и дните, които ще прекарат заедно. Очакването изостряше копнежа и разгаряше страстта й.