Вирджиния Хенли
Лудетина (35)

Глава 35

Преди Тина да сподели тревогите си с Ейда, на вратата се почука. Кралят бе изпратил графиня Съри, за да я отведе на поляната, където щеше да се състои игра на сляпа баба. Тина смяташе, че тази игра е за деца, докато не видя как се забавляват с нея придворните в Гринуич. Играта бе просто извинение за джентълмените да милват дамите и да ги опипват, докато се преструваха, че нямат представа за самоличността на жената, която са уловили.

Всеки мъж с превръзка на очите бе подпомаган и подстрекаван от останалите, които бутаха дамите към ръцете, жадуващи да ги опипат. Находчивостта на Тина я предпази в началото, но когато дойде редът на краля да бъде с превързани очи, нямаше как да се измъкне. Томас Сиймор и Чарлс Брандън я поднесоха като на тепсия на Хенри, който успя да погали всяка част от тялото й, докато изреждаше имената на всички жени в двора, с изключение на нейното.

Празненството довечера щеше да се състои на открито, защото това бе последната възможност до следващата пролет. Тлъсти волове, елени, агнета и ярета се въртяха на шишовете над дълбоките, пълни с жарава ями. Бурета с октомврийска бира, ябълково вино и вино от Испания бяха изтъркаляни от мазето в двора и струпани около дървените маси, подредени в големия парк.

Разюзданата вакханалия бе представата на Хенри за отпразнуване на изобилната реколта. Масите бяха украсени с рогове на изобилието, пълни с плодове, а наоколо бяха пръснати огромни снопи от златни житни класове, отрязани от полетата същата сутрин.

За да се придаде на празненството атмосфера на селски панаир, на търговците бе позволено да разположат сергиите си в разноцветните павилиони. Предлагаха се печени кестени, гореща грахова супа, шкембе чорба, агнешка и свинска пача, желирани змиорки, задушени миди, стриди и охлюви, сиропирани сладкиши с карамел и различни видове пудинг.

Циганките разпънаха палатките си за гадаене и в късния следобед бяха в стихията си. Традиционните английски комедианти разсмиваха тълпата, а циганските музиканти се разхождаха наоколо, изпълвайки въздуха със странните си, затрогващи романси.

Гражданите на Лондон се бяха събрали около Гринуич, за да наблюдават как дворът се забавлява, и бяха изумени от разточителството, разкрило се пред очите им. Реката бе осеяна с малки лодки, а покрай брега гъмжеше от хора, излезли на пикник.

Тази вечер дамите и джентълмените от двора бяха облекли най-елегантните си и богати одежди. Мъжете засенчваха по разточителство жените със скъпите си дрехи и бижута, а тъй като вечерта бе хладна, им позволи да покажат най-последната мода във връхното облекло — богато избродирано палто без ръкави, което се обличаше върху жакета и падаше до коленете. Дрехата бе с подплънки и всички мъже изглеждаха широкоплещести и стройни.

Хенри се разхождаше из парка и опитваше от разнообразната храна и напитки. Лейди Валентина, която бе удостоил с благоволението си на празненството, се насилваше да се смее и да отговаря на всяко негово остроумие. Ейда вървеше след тях, понесла зелената кадифена пелерина на младата си господарка. Един от придворните на Хенри носеше неговото наметало, подплатено с хермелинови кожи.

Тина усещаше, че продължават да я следят. Напрежението в гърдите й нарастваше с всяка изминала секунда и й се искаше да изкрещи. Дори когато се хранеше на открито, Хенри настояваше масата му да е поставена върху платформа. Един от слугите донесе за Тина специален стол, украсен с богата дърворезба. Младата знаеше, че е център на вниманието, седнала върху високата платформа и заобиколена от десетки запалени факли, които осветяваха негово величество, краля на Англия.

Докато се поднасяха блюдата, акробатите и въжеиграчите изпълняваха номерата си, а придворните им хвърляха монети. Следваше танцуващата мечка. Животното следеше с едното си око камшика на треньора, а другото бе обърнато към Тина. Сърцето й се изпълни със съчувствие към нещатното диво създание, защото разбираше как се чувства. Помисли си, че би й доставило удоволствие, ако звярът се нахвърли върху някого и го разкъса.

После се появиха две млади циганки с група дресирани кучета. Изпълнението им развесели публиката, ала този път, вместо да хвърлят монети, джентълмените хвърляха големи мръвки. Това създаде истинска суматоха. Момичетата изгубиха контрол върху питомците си. Всички номера бяха забравени и кучетата се вкопчиха едно в друго в бой за вкусната плячка, лаеха, хапеха и размахваха сърдито опашки. Присъстващите изпаднаха във възторг и когато две от псетата не на шега се сбиха, Хенри и придворните му започнаха да залагат кой ще победи.

Когато се изпи и изяде количество достатъчно, за да нахрани половин Англия, масите се избутаха настрани. Предстоеше ново развлечение. Публиката посрещна с бурни ръкопляскания гълтача на огън, който хукна след кралския шут, опитвайки се да подпали задните му части.

Жонгльорите подхвърляха горящи обръчи с ослепяваща скорост. Пръснаха върху земята горящи въглени и един млад циганин мина бос по тях, но никой не се осмели да последва примера му.

— Тези цигани са много хитро и потайно племе — каза Хенри на Тина. — Всички са измамници. Във всеки номер има по някакъв трик — онова момче всъщност изобщо не стъпва с краката си по въглените.

Тина попиваше всяка негова дума и щедро сипеше комплименти, уверявайки го, че той е най-умният мъж на земята.

— Следва езда върху гърба на коня. Това наистина изисква умение — информира я Хенри, когато пред тях излязоха десетина бели понита.

Тина замръзна. Мургавият мъж, който балансираше върху гърба на първото животно, бе облечен в черни, плътно прилепнали панталони, а около врата му бе завързан червен шал. Не можеше да повярва на очите си! Това бе Рам Дъглас! Как, за Бога, се бе научил да прави такива безразсъдни неща? Всеки път стройното му и гъвкаво тяло сякаш се плъзгаше към земята, а в следващия миг се оказваше върху гърба на следващото пони. Пъргавите му крака подскачаха от едно животно на друго, докато те препускаха в лек галоп. Сърцето й се качи в гърлото — ако сбърка и се подхлъзне, щеше да бъде смачкан от копитата на конете. Потърси с поглед очите му и видя как гневно блеснаха, защото седеше до краля.

Хенри улови погледа й към красивия циганин и сложи собственически ръка върху коляното й.

— Струва ми се, че този млад проклетник ми завижда — самодоволно отбеляза той.

Уплашената Тина едва успя да промърмори:

— Всички хора завиждат на краля, Ваше величество.

— Ела да седнеш в скута ми. Нека го накараме да се пръсне от яд.

— Не, Ваше величество! — извика младата жена и уплашено се отдръпна. — Всички ни гледат.

Кралят се засмя.

— Ти си една малка срамежливка, която явно предпочита уединението — наведе се по-близо към нея и прошепна: — Иска ми се да те отвлека и да те отнеса на една от лодките ми, закотвена край реката. Ще отидем в един от дворците ми, където ще бъдем съвсем сами.

Тина извърна уплашено очи към мургавия ездач, който скачаше през горящите обръчи. Погледът, който той й хвърли, бе убийствен. За нейно облекчение, вниманието на Хенри се насочи към танцьорките, които в този миг се появиха на импровизираната сцена. Всички мъже изтръпнаха от желание, когато оскъдно облечените млади циганки се понесоха в ритъма на танца. Въртяха се все по-шеметно, а червените им поли се издуваха, разкривайки дългите им стройни крака и чувствените извивки на гъвкавите им изкусителни тела. Страстта бе в кръвта им и всеки мъж, който наблюдаваше проблясващите бели зъби и дългите черни коси, усещаше, че и неговата кипва от желание.

Ръката на Хенри вече не се задоволяваше само да я потупва по коляното. Тя се плъзгаше все по-нагоре и по-нагоре, а в същото време се опитваше да избута малката й ръка, която здраво стискаше, към огромната мъжественост между краката му. Циганките се понесоха между масите, дразнеха мъжете и удряха дайретата, като в последния момент се изплъзваха от алчните ръце, опитващи се да докоснат някое бедро или твърда гръд.

Музиката се извиси в кресчендо, после драматично секна. Пред краля бе поставена дървено колело, с яркочервена и черна мишена. Зара пристъпи напред — въплъщение на човешката саможертва. Кралят облиза устни, докато гледаше как красивата циганка покорно се остави да завържат китките и глезените й към колелото.

Тълпата ахна, когато излезе мургавият циганин с набор блестящи сребърни ножове. От устните на Тина се изтръгна сподавен вик. Мъжът бе Рам Дъглас и тя усещаше колко безразсъден и опасен може да бъде. Ако смяташе, че може да предотврати една война между Шотландия и Англия, като убие Хенри Тюдор, притежаваше достатъчно смелост, за да го стори. Хенри присви очи.

— Какво има? Познаваш ли този човек?

— Не, Ваше величество — отвърна тя и твърдо издърпа ръката си от слабините му. — Порязах си пръста на едно от вашите бижута.

— Сигурно е било нещо друго, хубавице — цинично се пошегува кралят. Наведе се напред, вперил поглед в колелото, което в този миг се завъртя. Мургавият мъж с тъмни искрящи очи, се прицели.

Никога в живота си Валентина не се бе чувствала по-напрегната. Чувствата бушуваха в гърдите й, а сърцето й биеше много по-бързо, отколкото се въртеше колелото със Зара, докато Рам хвърляше сребърните ножове. Беше ужасена, че Зара може да бъде ранена или убита. Ала още по-голям бе страхът й, че Рам ще хвърли смъртоносното острие към краля на Англия. Обаче това, което най-много я ужасяваше, бе какво ще стори след това с нея. Със сигурност бе видял как огромната лапа на Хенри милва тялото й, все едно че я любеше пред всички.

Да можеше всичко това да е само един кошмар, от който бързо да се събуди! Още не знаеше какво да предприеме, когато кралят се отегчи от циганите и забавленията и пожелае да го придружи. Младата жена затвори очи. Нямаше сили да гледа представлението, което така бе очаровало тълпата.

Когато поредния нож бе хвърлен и се заби точно между широко разтворените крака на момичето, близо до слабините й, присъстващите подлудяха. Дръжката на ножа приличаше на голям фалос, а Зара се гърчеше върху колелото, сякаш бе влязъл дълбоко в нея. Хенри сграбчи облегалките на стола си и кокалчетата на ръцете му побеляха от напрежение. Беше толкова възбуден, че всеки миг щеше да се изпразни.

Зрителите нададоха всеобща въздишка на отчаяние, когато момичето се престори, че умира, и главата й се килна леко настрани точно в мига, когато последният нож се заби в центъра — там, където допреди малко се бе намирала.

Очите на Хенри лъщяха от желание, а челюстта му бе увиснала. Когато тълпата се изправи на крака, избухвайки в бурни аплодисменти, Тина се наведе към ухото му и прошепна тайната на Зара. Той я погледна недоверчиво.

— Бихте ли желали да се запознаете с момичето, Ваше величество? — със затаен дъх попита Тина.

Той кимна енергично и започна да се гали. Тина се изправи и отиде към края на платформата. Престори се, че не вижда убийствените погледи, които й хвърляше Рам Дъглас и повика младата циганка.

— Ваше величество, мога ли да ви представя Зара?

Хенри взе ръката на циганката, а Тина тихо изчезна в сенките.

Къде беше Ейда? Мили Боже, трябваше някак да избяга! Промъкна се бързо между павилионите и се запъти към двореца. Не бе изминала и половината път, когато усети, че я следят. Къде да отиде? Кралят я бе наблюдавал отблизо през целия ден, така че й бе невъзможно да се измъкне нито за миг. Изобщо не искаше да бъде в спалнята си в двореца Гринуич тази нощ, когато тайният панел в дъбовата ламперия ще се отвори и тя се окаже пленница на Хенри Тюдор. Ала сега, след като съгледвачът бе по петите й, може би бе най-разумно да се отправи към стаята си. Ако мъжът види, че влиза вътре, ще реши, че се приготвя за срещата си с краля, който навярно след малко ще я последва.

Подобно на подгонена от ловците лисица, Тина хукна през градините и профуча през коридорите на двореца, надявайки се, че Ейда ще я намери. Когато отвори вратата на стаята си и пристъпи в мрака, все още продължаваше да чува шума от преследващите я стъпки. Можеше да изчака четвърт час, а после завинаги да се измъкне от Гринуич, от Лондон, от Хенри Тюдор.

Внезапно някой я сграбчи отзад. Напъхаха парцал в устата й и я завързаха. Накрая метнаха някакво одеяло върху главата й, вдигнаха я и я понесоха нанякъде. Не можеше нито да рита, нито да крещи. Всичко бе толкова черно, че не виждаше нищо и дори звуците долитаха до ушите й някак приглушени и далечни.

Тина бе толкова уплашена, че не успя да овладее треперенето на тялото си. Знаеше, че трябва да диша бавно и дълбоко, да не изпада в паника, иначе щеше да се задуши. Предполагаше, че по някаква тайна стълба ще я отнесат в покоите на краля, но много скоро разбра, че я носят някъде много по-надалеч. Когато най-после я пуснаха, осъзна, че се намира в лодка, в реката. Не можеше да сбърка поклащането на палубата и плясъка на водата.

Надигналият се в гърдите й гняв измести част от страха й. В главата й изплуваха думите на краля. Като я отвличаше и отвеждаше на някакво друго място, той изпълняваше своите сексуални прищевки. Постъпката му беше толкова детинска, че й се искаше да изкрещи. Хенри Тюдор държеше всичко да става както той си бе наумил и разполагаше с безброй покорни слуги, готови да изпълнят всеки негов извратен каприз.

Яростта се трупаше в душата й. Когато я доставят пред нозете на краля, ще избухне без никакви задръжки. Не даваше пет пари, че е крал на Англия — той не бе неин крал и нямаше никакви законни права над нея. За Тина той бе само един мъж, едър и тлъст, алчен и разглезен мъж, който сграбчваше всичко, което му хареса, без значение какво ще причини това на останалите.

Осъзна, че доста дълго време се намират в реката. Най-после нападателят й я вдигна и я метна през рамо, сякаш бе чувал с жито, и я свали от лодката. Носи я дълго време, а после усети, че я предават в ръцете на друг. Този също я преметна през рамо и закрачи нанякъде. Главата й висеше надолу и й бе трудно да диша. Изобщо не можеше да се ориентира. Когато най-после я положиха на една страна, бе толкова замаяна, та й се струваше, че продължава да усеща люлеенето на лодката.

Остана да лежи така с часове. Никой не дойде да я освободи и тя започна да се пита с нарастваща паника дали не е била тайно затворена в някоя тъмница. Може би кралят бе изпратил шпионите си и след Рам и Хийт и сега целият им план бе разкрит. Може би е била пренесена надолу по реката към Тауър, после по Трейтър Бридж, през Трейтър Гейт и сега се намира някъде в подземията на зловещата крепост.

Не, трябва да овладее въображението си, защото иначе сигурно ще полудее. Това малко отвличане бе предназначено да я изплаши и сломи съпротивата й. Трябваше да събере сили за мига, в който щеше да се изправи лице в лице с непредвидимия Хенри.

Навярно бе задрямала за малко. Внезапно усети здрава мъжка хватка. Развързаха въжетата на глезените и китките й. Тя се измъкна от одеялото и извади парцала от устата си.

— Ти мръсен кучи сине! — изкрещя младата жена, заслепена от неочакваната светлина и собствения си гняв.

Зяпна смаяно, когато видя насреща си тъмносивите очи на Черния Рам Дъглас. Ала собствената й ярост бе нищо в сравнение с неговата. Сигурно щеше да й бъде много по-лесно да се справи с Хенри Тюдор.

— Никога повече не желая да видя тази рокля — процеди през зъби Рам и протегна силната си ръка, за да разкъса роклята й с един замах от деколтето до подгъва.

Тина се хвърли към него, готова да издраска лицето му с нокти, и се озъби:

— Отпечатъците от пръстите му са по роклята ми, защото не му позволих да ги остави върху тялото ми!

Рам я сграбчи и здравата я разтърси. Ала ръцете й успяха да се вкопчат в косата и ризата му.

— А какво ще кажеш за себе си? — гневно изкрещя тя. — Нима ръцете на Зара не са опипвали навсякъде проклетото ти тяло!

Внезапно Рам я притисна към себе си. Лицето й се сгуши до сърцето му, а той обсипа с бързи целувки прекрасните й коси. Въпреки вероломството си тя просто се бе просмукала в кръвта му.

— И двамата сме толкова полудели от ревност, че не можем да мислим за нищо друго. Трябва да ни изведа успешно от английски води — „Отмъщение“ не може да плава сам.

Очите й се разшириха.

— Значи си получил обратно кораба си?

Той я пусна.

— Никога не давам това, което е мое — тихо отвърна младият мъж. — Ейда е в съседната каюта — осведоми я, преди да излезе.

Трябваше да се махне от нея, за да може да мисли с главата си. Ако не я целуваше, сигурно щеше да я убие. Да я гледа как се прави на проститутка пред краля, едва не го бе лишило от разсъдък. Никой не подозираше колко близо бе до безумието да хвърли предпоследния сребърен нож в сърцето на Хенри Тюдор, а последният — в сърцето на невярната жена, с която бе сключил временен брак.

Много по-голяма от гнева му бе гордостта. Обаче откакто срещна лейди Валентина Кенеди, битката с нея, като че ли бе предварително изгубена. Докато стоеше изправен на квартердека, давайки заповеди на екипажа, мислите му го пренесоха към онази нощ, когато бе нахлул в Касъл Дун. Бе я заварил в прегръдките на съперника си Патрик Хамилтън и това го бе подтикнало да унижи гордостта й, която по сила можеше да си съперничи с неговата.

Тя имаше славата на леконравна и той си припомни болката, която изпита, смятайки, че е била любовница на Джеймс Стюарт и на още безброй мъже. Защо бе позволил да го принудят на този временен брак?

Разбира се, отлично знаеше отговора: тя бе една великолепна огнена лисица, която възпламеняваше всичките му сетива. Припомни си как се почувства, когато тя припадна по време на церемонията и той си помисли, че носи детето на Патрик Хамилтън.

Когато откри, че е още девствена, се влюби безумно в нея и навеки й подари сърцето си. Но кръвта върху чаршафите не беше сигурно доказателство за девственост. Нито пък девствеността непременно бе синоним на невинност. Можеше от години да се е отдавала на сексуални удоволствия и пак да запази девствената си ципа непокътната.

Докато стоеше изправен до кормилото, а вятърът брулеше черните му коси, грозната мъгла на подозрението бавно обгръщаше Рамзи Дъглас. Не беше толкова наивен, за да мисли, че Хенри Тюдор би направил услуга на някоя красива жена, без да поиска отплата. Знаеше, че дори Тина не е толкова наивна. Но не бе изключено да се е опитала да играе играта на котка и мишка, обещавайки повече, отколкото смята да даде. Не биваше да е несправедлив, напълно изключвайки подобна възможност. Гордостта му едва не го задушаваше, но когато се отнасяше до Тина, управляваше сърцето, а не разумът му.

Когато Тина отвори междинната врата и видя Ейда и целия си багаж, подреден до стената, избухна в сълзи. Напрежението от последните няколко дни си казваше думата. Ейда знаеше, че буйният поток от сълзи ще отмие лошите спомени и ще успокои разклатените й нерви.

Прислужницата й помогна да свали разкъсаната бяла рокля и наля вода, за да измие лицето и ръцете си.

— Как се озова тук? — попита Тина. — И теб ли те вързаха като коледна гъска и те отнесоха?

— Не — отвърна Ейда, извади една нощница от багажа и приглади гънките й. — Един от циганите ме отведе във фургона, където ме чакаше Хийт. Каза ми, че е бил следен от мига, в който е излязъл от кралските покои. Много скоро успял да се изплъзне от преследвача си, но по-късно разбрал, че нас двете също ни следят и затова заповядал на един циганин да не те изпуска от поглед и да те отвлече в мига, в който подуши някаква опасност. Тъкмо Хийт открил къде е закотвен „Отмъщение“. Оставил съобщение за Рам, а мен и двамата слуги доведе на борда на кораба.

— Аз лежах завързана с часове в онази каюта — каза Тина, разтривайки китките си.

— Не знаех, че си там. Поболях се от тревога за теб. Когато преди малко се появи Рам и ти не беше с него, направо имах чувството, че ще умра.

— Да благодарим на Бога, че вече сме в безопасност!

— Бедата все още не ни е отминала. Рам разполага само с Хийт и двамата слуги, които да му помагат да управлява кораба — предупреди я Ейда.

Валентина наметна самурената пелерина върху нощницата си и излезе на палубата. Рам стоеше до кормилото, а черната му коса плющеше на вятъра. Погледна я така настойчиво, че тя отново се почувства неспокойна. Застана встрани, опитвайки се да прикрие треперенето си.

— Искам да бъда с теб.

Сякаш мина цяла вечност, преди той да кимне в знак на съгласие. Срамежливо приближи до него. Имаха да си кажат толкова много неща, ала не намираха подходящите думи. Как да й каже колко съкрушен се бе почувствал, когато помисли, че тя го е предала, за да си отмъсти? Как дай обясни с думи безкрайната тревога, радост и любов, които бе изпитал, когато я видя да влиза в тъмницата му? Страхът му за нея бе примесен с опияняващата радост, че тя държи толкова много на него, че е готова да рискува собствения си живот, за да го спаси. Как да й опише безмерното си отчаяние при мисълта, че може да се отдаде на Хенри Тюдор?

Валентина се обви плътно в пухкавите кожи, които й бе подарил. Как да сподели отчаянието си от предателството на родния си брат? Как да му обясни с думи, че вината е изцяло нейна, задето толкова силно бе жадувала да си отмъсти? Как да му каже, че не е могла да живее нито миг спокойно с мисълта, че той я смята за предателка? Как да го накара да разбере, че би направила всякаква жертва само и само той да е в безопасност?

Докато го наблюдаваше, осъзна, че неспокойният му дух е по-див от морската стихия. Виждаше гордостта му, самотата, смелостта. Виждаше душата му. Искаше да стане част от него, завинаги да слеят душите и сърцата си.

Той виждаше нейната уязвимост, щедрост и топлина. Разтвори ръце; без да промълви нито дума, тя пристъпи към него и се сгуши до гърдите му. Когато видя белега на врата му, очите й се напълниха със сълзи, но тя побърза да ги преглътне. За него съжалението би било обида.

Двамата дълго останаха така, притиснати един към друг. Ръката му се плъзна под кожената наметка и дланта му обхвана гръдта й. Нейната се обви около кръста му, после пръстите й се пъхнаха под топлия кожен жакет.

— Ако искаш да ме направиш щастлив, иди и си почивай, докато съмне — промърмори той накрая в ухото й. — Когато настъпи денят, ще бъдем застрашени от английската флота, а никой друг на борда не може да поеме кормилото. Тогава ще имам нужда от теб — всички ще имаме.

Тина вдигна поглед към платната и видя гъвкавата фигура на Хийт, който едновременно беше на пост и оправяше въжетата. Циганинът им махна с ръка за поздрав. Помисли си колко невероятно си подхождат те двамата.

Тина спа, докато кървавочервените лъчи на зората огряха сивото море. Двете с Ейда през целия ден готвиха и топлиха вода за чай. После мъжете слязоха долу, за да се стоплят и да изсушат мокрите си дрехи до печката в камбуза, но Черния Рам Дъглас остана двадесет и четири часа зад кормилото на кораба, който някога носеше името „Валентина“. Отдъхна си чак когато пристигнаха благополучно в Лийт.