Вирджиния Хенли
Лудетина (23)

Глава 23

— Сега, след като вече имам нови маслени бои и платна, мога да те нарисувам — наруши Колин тишината, докато двамата яздеха към Касъл Дъглас.

— Да — разсеяно отвърна Тина, тъй като мислите й бяха заети с други неща.

— Тина, внимавай да не попаднеш в някоя дупка на язовец — предупреди я той.

— Извини ме. Бях се отнесла на хиляди километри оттук. Прости ми неволната грубост. Как ще започнеш с рисуването на портрета?

— Ще излезем някой следобед на езда и аз ще си взема скицника. Ще се опитам да те скицирам с въглен в различни пози, а после ще избера най-добрите скици и ще рисувам по тях.

— Ще започнем в някои от следващите следобеди, преди да е настъпила есента — обеща му тя. — Забелязвам, че гористите хълмове вече са започнали да се обагрят в червеникавокафяво, а папратите в кафяво.

— По това време на годината граничните райони са много красиви. Касъл Дъглас е точно зад онзи хълм.

Преди да стигнат до портите на замъка, зоркото око на Валентина забеляза забодено в един храст червено изкуствено цвете и мигом разпозна знака. Тези цветя се правеха от циганите и тя бе сигурна, че Хийт го е оставил там. Изпусна едната си ръкавица за езда и когато слезе от коня, за да я вземе, вдигна скришом и цветето. Съобщението гласеше: „В лъката на Ър.“

Когато влезе в двора на замъка, Тина нареди на един млад оръженосец да отнесе топовете плат и гоблена на Ейда, а тя се запъти към кухнята, за да даде подправките на господин Бюрк. После се качи в господарската спалня и завари Ейда да развива платовете. Прислужницата вече бе поръчала да приготвят ваната. Тина капна няколко капки от парфюма в горещата вода.

— Този изумруден кадифен плат е най-финият, който съм виждала — каза Ейда. — Сигурно е от Веер.

— Ейда, ти знаеш всичко. Надявам се, че има достатъчно за пелерина и рокля.

Прислужницата я огледа, докато Тина се потапяше във водата.

— Не знам всичко, но едно нещо със сигурност ми е ясно — приличаш на доволна котка.

— Това е, защото съм пълна с крем — многозначително отвърна младата жена и с доволна въздишка се отпусна във водата.

— Когато една жена осъзнае своята сексуалност, дори горещата вана предизвиква еротични усещания.

— Ммм, за теб наистина няма тайни за женската природа, моя пророчице!

Тина усети изтръпване между краката си и срамежливо додаде:

— Ейда, има нещо, за което искам да те питам, но… аз… може да го помислиш за неприлично.

— Не се съмнявам, щом е нещо, което Рам Дъглас е направил — подразни я прислужницата.

— Ейда… той… целуна ме там.

— Завиждам ти! — безсрамно възкликна Ейда.

Страните на Тина станаха пурпурни.

— Аз… достави ми удоволствие, но, мили Боже, как може да прави такова нещо?

— Някои мъже го правят. Макар и да не са много. Не бива да се тревожиш, че това може да го отврати — ти си млада, нежна и сладка. Ала щом толкова се притесняваш, пъхни върха на пръста си там и после го оближи.

— Господи, Ейда, не мога да направя такова нещо! — ужаси се младата жена.

— Една чувствена жена може да направи всичко. Обикновено имаш вкуса на това, което ядеш. Изпий много плодов сок и после опитай.

Тина излезе от изрисуваната вана и енергично се затърка с кърпата.

Ейда й хвърли кос поглед.

— Никога ли не си изпитвала желание и ти да го целунеш?

За миг Тина не разбра какво иска да каже, но когато осъзна, идеята я потресе. Побърза да смени темата.

— Имаше ли време да разцепиш някои от полите ми за езда?

— Да, няколко, за да можеш да яздиш по-удобно. Пак ли ще излизаш?

— Да, циганите са опънали палатките си на няколко километра в равнината на река Ър.

Когато препусна към мястото на срещата с Хийт, Тина взе със себе си само един от конярите на Кенеди — не искаше разни приказки да стигнат до ушите на Рам Дъглас. Отдалеч зърна високата и стройна фигура на мъжа, когото обожаваше, и препусна лудешки към лагера.

— Хийт! Хийт! — извика щастливо тя, а той я вдигна високо във въздуха, завъртя я и топло я целуна. После я пусна на земята и изпитателно се вгледа в лицето й.

— Тревожех се за теб, любов моя. Дъглас добре ли се отнася с теб?

Хийт бе бесен, когато узна, че са я принудили да сключи временен брак с Черния Рам Дъглас. Искаше да чуе от собствените й уста, че с нея се отнасят добре, в противен случай беше готов дори на убийство.

— Сам можеш да видиш, че съм добре, благодаря ти.

— Виждам това, което е отвън. Искам да знам как се чувстват душата и сърцето ти — изрече с нисък глас той. Двамата приседнаха на стъпалата на фургона му и си поделиха заека, току-що изпечен на огъня.

— Сигурен ли си, че това не е таралеж? — пошегува се Тина.

Той я погледна нежно и тя разбра, че трябва да сподели с него чувствата си, както винаги го бе правила. Поклати глава.

— Мислех си, че съм планирала живота си. Вече се виждах пред олтара с Патрик Хамилтън, когато съдбата се намеси.

— Сватбата му с Нан Хауард не се състоя. Бяхме в Единбург. Старата Мег й даде отвара и тя абортира.

Тина го погледна изненадано, но не попита откъде е толкова добре осведомен за дворцовите тайни.

— Значи… Патрик е свободен да се ожени?

Хийт кимна.

— Да, но ти не си.

— Свободна съм! — страстно възкликна младата жена. — Ще бъда свободна — поправи се. — Никога няма да се омъжа за Дъглас!

— Ами ако забременееш? Той е обещал да се ожени за теб.

— Това ще бъде моето отмъщение — отмъщението ми за всичко. Те затвориха Дейви и го изгориха зверски. После, когато го освободих, Черния Рам Дъглас дойде в Дун и изля омразата си върху всички нас. Това бе най-унизителното и позорно преживяване за Кенеди, но далеч не е всичко. Когато кралят заповядал клановете да се свържат с брачна връзка, баща ми е трябвало да плати на Буйната глава, за да ме вземе. Но дори и тогава той не поиска да се ожени за мен. Унижението е като рана, която никога не зараства.

— Валентина, играта, която играеш, е много опасна. Старата Мег ми каза, че тя е доставила отровата, с която преди години са отровили Дамарис. Каза ми също и на кого я е дала.

Тина спря да диша. Искаше да изкрещи, че не е вярно, защото знаеше какво ще й каже. Накрая прошепна немощно:

— Рамзи?

Хийт кимна.

Тя захвърли оглозганата кост и се затича към реката. Думите на Лудия Малкълм отекваха в главата й: „Беше другата млада свиня.“

Хийт бавно я последва.

— Тина, има още нещо, за което трябва да те предупредя. Пограничните райони не са безопасни. Ние пътувахме от Единбург до Берик по обичайния си маршрут, после поехме покрай границата и прекосихме Чевиот Хилс. Англичаните масово нахлуват в източните и средните райони.

Тя сви рамене.

— Набезите и отмъкването на добитък по границата са всекидневие.

— Не, нападенията не са били набези за отмъкване на добитък. Те са опожарявали и ограбвали всички села по пътя си, убивали са мъжете, а жените са изнасилвали. Обещай ми, че няма да излизаш сама на езда.

Тина си припомни нападението, което прекъсна вечерята им наскоро след пристигането й в Касъл Дъглас. Рам не й бе казал много, но бе ясно, че битката е била ожесточена.

— Обещай ми, че ти също ще се пазиш — помоли го тя.

— Ние обикновено зимуваме в Англия, но може би тази година няма да е така. Ще остана в Дъмфрис през цялата есен.

— Предполагам, че трябва да се върна, преди да се стъмни — тъжно рече Тина.

— Хайде, ела. Ще дойда с теб.

— Къде ли се е запилял конярят ми?

— Аз ще го намеря — предложи Хийт. Досещаше се, че младият Кенеди сигурно се възползва от услугите на Зара.

Същата вечер Тина вечеря заедно с Ейда и й разказа за слуховете около Нан Хауард. Освен това й повтори дословно чутото и това от Хийт за нападенията на англичаните. Премълча обаче за неприязънта на циганина към Рам Дъглас. След като се нахраниха, Ейда й помогна да окачат над широкото легло гоблена със светлокафявия рис. Ефектът бе поразителен, особено в комбинация с дългата, пухкава кожа, метната върху леглото.

Когато прислужницата се оттегли, Тина се изтегна върху голямото легло и си припомни колко невъзможно тясно бе онова, на което бе прекарала предишната нощ. Чувстваше се неспокойна и мислите постоянно я връщаха към онази нощ, през която братята й толкова безразсъдно бяха нападнали земите на Дъглас. Въртеше се и се мяташе, отказвайки да признае колко самотно й се струваше просторното ложе.

Отначало й бе студено, после й стана горещо, докато накрая съблече нощницата си, въздъхна тежко и се унесе в неспокоен сън. Някъде между три и четири часа, когато човешкият дух достига най-ниската си точка, Рам Дъглас се съблече в непрогледния мрак и тихо се пъхна в леглото. Трепереше от умора. През този ден се бе напрегнал отвъд границите на човешката издръжливост — бе заловил един английски кораб, при това със своя невъоръжен съд, и заедно с хората си бяха пренесли оръдията на борда на „Отмъщение“. Свали пленения екипаж на брега на остров Мей, после изтегли английски кораб със своя. В Ирландско море ги връхлетя буря, която вилня повече от три часа. Никак не бе лесно да се докарат двата кораба невредими до Солуей Фърт. Когато падна мрак, докато минаваха покрай Гретна, видя сигналните огньове — знак за нападение. То бе на територията, която охраняваха Дъглас, и Рам се прокле, за дето бе занемарил задълженията си. Слязоха на сушата и успяха да отбият голямо нападение, което бе започнало от Лидсдейл, Англия, и стигнало до Нитсдейл, Шотландия.

Англичаните отново ги превъзхождаха по численост, но яростта, с която Рам и хората му се биеха, ги накара да подвият опашки и да избягат през границата. Той закла мнозина от враговете си, но един от хората му бе убит, а други двама — смъртоносно ранени. Това, което завариха в Игълфийлд, бе прекалено дори и за най-закоравелите сърца. Жените и децата бяха потърсили убежище в църквата и англичаните я бяха подпалили. Малките трупове бяха струпани на купчина пред олтара.

Когато се върнаха в Касъл Дъглас и отидоха да се измият в баните, близо до помещенията на войниците, водата почервеня от отмитата кръв. След като всички ранени бяха превързани, Рам вече се олюляваше от умора, но намери сили да се изкачи по стълбите, за да отиде при своята жена. Макар че бе физически и емоционално изтощен, в главата му все още бяха живи потресаващите картини на варварското зверство на англичаните. Сякаш озъбеният череп на смъртта се хилеше в лицето му. През тази нощ бе създал доста работа на гробарите. Ала и без това вече бе омърсил и погубил безвъзвратно безсмъртната си душа. Бе избил много хора по време на кралските военни кампании за потушаване на бунтовете в планинската част на Шотландия, без да смята ролята, която бе изиграл в смъртта на Дамарис.

Тина се размърда в съня си и мислите на Рам се отклониха към нея. Обърна се настрани, протегна ръце и я притегли към себе си. Тя също бе гола и топлината на тялото й му подейства успокоително и поне за момент го дари с душевен покой. Събудиха я нежните целувки, с които обсипваше косите и челото й. Не можа да повярва, че това бе същия Рам Дъглас, който я обладаваше като вихрушка.

Целувките му бяха толкова сладки, толкова леки, толкова безкрайно нежни, че сърцето й прескочи няколко удара. После станаха все по-настойчиви и забързани. Ръцете й го обгърнаха и Тина се изуми, когато усети, че той трепери.

— Дръж ме — дрезгаво промълви младият мъж. Нуждата в гласа му не можеше да се скрие. В този миг на уязвимост Тина разбра, че ще се приближи до него, както никога досега. Притисна се към твърдото му тяло и го прегърна силно. Той въздъхна и тя усети как напрегнатите му мускули се отпуснаха.

— Дръж ме — повтори той с нисък глас и колкото и да бе невероятно, младата жена разбра какво желае от нея.

Тя се изви нагоре към твърдия му като мрамор член. Той мигом проникна в нея и я изпълни докрай. Сведе глава и зарови устни в уханната й топлина. Това бе неговото убежище.

Беше ранна утрин, когато Тина се събуди. Двамата все още бяха прегърнати, но Рам бе потънал в тежък сън. Когато тя се измъкна от обятията му, той измърмори някакъв неразбираем протест, но не се събуди. Забеляза, че по черната му коса имаше засъхнала кръв и не се бе бръснал от два дни. Въпреки това изглеждаше много по-млад от тридесет и двете си години. Кой знае какъв би могъл да бъде, ако не се бе родил Дъглас, ако част от душата не бе опустошена още от юношеството му с убийства и жестокости?

Тина въздъхна, облече пеньоара си и отиде в стаята на Ейда.

— Кажи на слугите да стоплят вода за ваната. Ще бъдеш ли така добра да кажеш на господин Бюрк да ни приготви нещо специално за закуска. Той знае, че не мога да ям овесена каша без сироп и сметана. Бих искала и някакви плодове, и крехко говеждо филе. Само да не е овнешко, моля те.

Мина почти час преди Тина да отнесе подноса със закуската в леглото. Неустоимият аромат накара Рам да отвори очи и да седне. Тина стори същото с кръстосани крака и постави таблата отгоре им. Той изглеждаше искрено развеселен. За него бе новост да яде в леглото.

— Какво правиш? — любопитно попита той.

— Миналата нощ беше много изморен. Опитвам се да възстановя силите ти. Смятам да те нахраня.

Той взе бурканчето със сиропа, пъхна вътре пръста си, после го облиза. Тина го плесна през ръката, взе бурканчето и изля щедро от съдържанието му върху вдигащата пара овесена каша. Добави и сметана, загреба пълна лъжица и я поднесе към устата му.

— Отвори я! — нареди младата жена.

Като по чудо той се подчини. Двамата опитаха от крушите, пълни с желе, и от говеждата пържола, която бе толкова крехка, че можеше да се реже с вилица.

— Господи, това е почти толкова добро, колкото и сексът — въздъхна Рам.

— По-добро е! — подразни го тя, а той я сграбчи с престорена жестокост.

На вратата се почука и Тина отиде да отвори. В стаята влезе слугата с ведро гореща вода за ваната. Рам се облегна доволно на възглавницата с намерението да се наслаждава на прекрасната гледка, докато тя се къпе. Когато отново останаха сами, Тина му се усмихна и обяви:

— А сега възнамерявам да те изкъпя!

Той подсвирна смаяно, искрено удивен от вниманието, което му се оказваше. После присви очи. Какво ли се криеше зад тези подчертани грижи. Реши да не казва нищо, а да я остави сама да разкрие намеренията си.

Стана от леглото, остави празния поднос на масата, после пристъпи в ароматната вода. Тина искрено се засмя на гледката, която той представляваше. Самата тя можеше да се потопи във водата до брадичката, но той бе твърде едър и водата едва покриваше бедрата му. Младата жена коленичи пред ваната и пъхна ръка във водата, за да вземе гъбата.

— Аз ще бъда ваша прислужница, милорд.

— Да не би да си фантазираш, че си наложница в харема на някой паша? — подразни я той.

— А, никога няма да разкрия моите фантазии, иначе цялата загадъчност ще изчезне — насапуниса гърба и широките му гърди. Космите под мишницата му не бяха остри, а приличаха на черна коприна и бяха доста дълги. — У теб има доста неща, които още не познавам — промърмори тя.

— Мъжкото тяло е от много части, някои от които са по-изпъкнали от другите — многозначително отбеляза Рам и погледът й мигом се насочи към слабините му. Главичката на члена му стърчеше нагоре като морски змей и Тина любопитно го огледа. Протегна ръка и плъзна леко пръст по ръбчето под нея. Той тутакси потрепери.

— Защо е направен така? — попита Тина.

— Целта на това ръбче е да издърпа нежната кожа на твоята ножница и да създаде триене — с пресипнал глас обясни той.

Гърлото й пресъхна и тя бързо се изправи. Рам зърна голите й нозе, когато пеньоарът се разтвори, и погледът му алчно я проследи, докато взимаше кърпа и бръснача му. После очите му се насочиха към гоблена със светло кафявия рис и Рам мигом съзря приликата. Златистите очи на звяра бяха като нейните, а движенията й бяха гъвкави също като на женска дива котка. Тя излъчваше нещо диво и тайнствено, което неудържимо го привличаше. Знаеше, че я иска тъкмо такава.

Тина съзря пламтящия му поглед и вдигна ръка, за да го накара да остане във водата.

— Косата ти е изцапана с кръв — взе канчето за вода. — Ти се насапунисай, а аз ще ти поливам, за да се изплакнеш.

Той нетърпеливо изтърка главата си, я тя изля отгоре му студена вода. Обаче това не спря нарастващото му желание, нито пък нейното. Тя му подаде голямата, суха кърпа и игриво рече:

— Не се бръсни, преди да ме любиш — разтвори пеньоара и го остави да се плъзне на пода.

Рам я повдигна, а тя обви стройните си бедра около кръста му. Младият мъж я отнесе пред сребърното огледало.

— Виж се — приличаш на дива котка.

Тина зърна в дълбините на огледалото отражението на гоблена и наистина се почувства като диво животно. Почти усещаше по гърба си възбуждащата пухкава кожа на риса. Ноктите й се забиха в плътта на Рам и тя го захапа леко по врата. Той изръмжа и тя усети възбудата му. Двамата се строполиха върху широкото легло, неспособни да сдържат страстта си нито миг повече.

Нахвърлиха се стръвно един върху друг. Тина не го обичаше, но Господ да й прости, обожаваше нещата, които правеше с тялото й, начина, по който я караше да се чувства. Усещаше как тялото й изтръпва — от главата до петите, от връхчетата на пръстите й до връхчетата на гърдите й. Наболата му брада бе толкова мъжествена и дразнеща, че тя усети как костите й омекват от напиращата страст. Запита се как е възможно той да има такова въздействие върху нея, но знаеше отговора. Опасността я привличаха към него. Случващото се помежду им бе опасно и горещо като огън.

Дългата му и твърда мъжественост пулсираше дълбоко в нея. Кадифената й ножница я бе стиснала конвулсивно. Двамата бяха толкова разгорещени, че сякаш щяха да се изпепелят един друг. На Тина й се стори, че наистина усеща как ръбчето на члена му се трие бясно във влажните стени на утробата й, извисявайки я все по-нагоре и по-нагоре, към пълното блаженство.

Достигнаха едновременно върховия миг и той изля горещото си семе в нея, карайки я да се гърчи и да тръпне в конвулсиите на божественото освобождение. Остана да лежи известно време отгоре й, после се отдръпна.

Тази сутрин Рам бликаше от жизненост и енергия. Даде си сметка, че това се дължи на Валентина. Наистина бе възстановила силите му и го бе заредила с нова енергия. Докато целуваше нежните връхчета на гърдите й, тренираното му ухо долови приближаващия се тропот на конски копита. Рам излезе на терасата и надникна навън. После се върна и започна да се облича.

— Ангъс е вече тук… май се забавих повече, отколкото трябваше. Ще взема със себе си мъжете, които е довел — хвърли й извинителен поглед. — Съжалявам, но ще се наложи да забавляваш Арчибалд. Трябва веднага да замина — изгледа я тъжно, осъзнал, че в крайна сметка тя не бе поискала нищо от него. — Ако успея, ще се върна довечера, но навярно ще бъде доста късно.

— Искаш ли да те чакам? — попита Тина.

Рам поклати глава и промърмори дрезгаво:

— Не, искам да те намеря в леглото.

Чак след като той замина, Тина си позволи отново да мисли за Дамарис. Не можеше да се вярва на приказките на Старата Мег — тя казваше това, което й бе угодно в момента. Ала Хийт също бе потвърдил, че Рам е доставил отровата, а циганинът никога не я бе лъгал. Малкълм бе намекнал същото нещо, а тя не бе убедена, че наистина е луд — изглеждаше повече като пиян, отколкото като човек загубил разсъдъка си. Нито за миг не се усъмни, че Рамзи е способен да убие една жена. В този мъжки свят жените нямаха почти никаква стойност, а ако някоя се изправеше на пътя му, Рам щеше да я отстрани без никаква жал. „С отрова?“ — запита се младата жена и неволно потръпна. Макар че не искаше да го признае, бе убедена, че той би използвал всякакви средства.

Реши да разпита Ангъс за миналото. Разбира се, той бе прекалено лоялен към хората си, за да предаде Рам, дори да бе грешен като дявола. Ще трябва да действа много изкусно. Ако не узнае нищо от Ангъс, ще се опита да измъкне истината от Колин.