Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
mrumenov (2012)

Издание:

Йордан Радичков

Барутен Буквар

 

Разкази. Трето издание

 

Издателство „Български писател“

София, 1976 г.

 

Редактор: Елена Огнянова

Художник: Асен Старейшински

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Паунка Камбурова

 

Формат 32/84/108

Тираж 30 100 екз.; подвързия 10 100 екз.; брошура 20 000 екз.

Печатни коли 12,50; издателски коли 8,72

л.г. У1/32; изд. №3956

Поръчка № 6/1976 година на изд. „Български писател“

Дадена за набор на 3.X.1975 г.

Излиза от печат на 30.I.1976 год.

 

Цена: подвързия 1,06 лв.; брошура 0,79 лв.

 

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Имаше един човечец, държеше пекарня, струва ми се дори, че беше и малко нещо набожен, но не ходеше в неделя на църква, защото в неделя пекарнята работеше най-много. Народецът носеше всякакви печива в зависимост от сезона, а по заговезни носеше птици. На едни заговезни пекарят намята тавите с птиците в пещта, него ден имаше много работа, и когато затвори пещта, позаслуша с едно ухо да разбере дали не бие камбаната на църквата, та да се прекръсти. Камбаната не се чуваше, пекарят излезе пред вратите на свойта пекарня, видя, че слънцето се е вдигнало доста височко, прекръсти се наслуки и се върна, за да вади птиците. Когато човечецът отвори вратата на пещта и надникна вътре, остана като гръмнат.

„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от вратата на свойта пекарня, огледа пустата улица, прекръсти се наслуки и пак се върна да надникне в пещта. И като надникна, пак рече: „Не може да бъде!“

Човечецът беше много сащисан, взе дървената лопата, ръцете му трепереха и с мъка вадеше птиците от пещта; и на всяка птица викаше: „Не може да бъде!“ Защото всичките птици, макар и минали през напалената пекарня, бяха живи, подвикваха си една на друга или пък много съсредоточено си оправяха перата с човки. Народецът, като видя, че пекарят бе извадил живи птиците от огъня на пекарнята, също се сащиса и каза: „Това не може да бъде!“

Край
Читателите на „Малък послеслов“ са прочели и: