Александър Грин
Произшествие на улица „Кучешка“ (2)

II

Александър Холц отвори вратата на най-близката гостилница. Тук беше шумно и многолюдно; полегатите лъчи на слънцето се отразяваха в плътния строй на бутилките и дразнеха очите. Холц седна до една празна маса и викна:

— Гарсон!

Безлично-почтителен човек с непран нагръдник дотича при него и обърса масата. Холц каза:

— Бутилка водка.

Когато му донесоха поръчаното, той си наля чашка, отпи и плю. Очите му мятаха гневни искри, ноздрите му яростно се разширяваха:

— Гарсон! — закрещя Холц. — Не исках вода, по дяволите! Вземете си обратно тази течност, каквато има колкото щеш във всяка водосточна каца, и ми дайте водка! Бързо!

Всички, дори най-флегматичните, наскачаха от местата си и заобиколиха Холц. Смаяният слуга се кълнеше, че в бутилката е имало чиста водка. Сред всеобщото объркване, когато всеки от посетителите отпиваше глътка от водата, за да се убеди, че Холц не лъже, донесоха втора запечатана бутилка. Гостилничарят с обидено и намусено лице на човек, невинно изпаднал в твърде неприятно подозрително положение, извади запушалката сам. Ръцете му трепереха от вълнение, но той внимателно напълни чашата. От гордост не искаше да опитва, но изведнъж, усъмнил се, отпи глътка и плю: в чашата имаше вода.

Холц се развесели и като се подсмихваше тихо, пак настоя да му донесат водка. Вдигна се неимоверен шум. Лицето на гостилничаря, восъчножълто от страх, се обръщаше насам-натам, като че молеше за защита. Едни крещяха, че гостилничарят е мошеник и че трябва да се повика полиция; други с ожесточение твърдяха, че мошеникът е именно Холц. Някои суеверно споменаваха дявола. Малките им мозъци, наплашени от живота, отказваха да дадат обяснение, несвързано с преизподнята.

Запъхтян от горещината и вълнението, гостилничарят каза:

— Извинете… честна дума, умът ми не го побира! Не зная, нищо не зная; оставете ме на спокойствие! Света Богородице! Двайсет години търгувам. Двайсет години!…

Холц стана и тупна шишкото по рамото.

— Драги — каза той, като си слагаше шапката. — Аз нямам никакви претенции. Сигурно бутилките ви са от тюл — обяснимо е защо спиртът изветрява. Прощавайте!

И той излезе, без да се обръща, уверен, че зад него се отварят и затварят изумени зяпнали уста.